Откриха останки от нов човешки вид в пещерата Калао във Филипините

Homo luzonesis притежава уникална комбинация от характеристики

15 Април 2019 15:40
Откриха останки от нов човешки вид в пещерата Калао във Филипините
Учени се натъкнаха на ново доказателство за сложността на човешката еволюция.  Екип от изследователи са открили кости от нов вид хоминин в пещерата Калао, на о. Лусон във Филипините. Останките, принадлежащи на три различни индивида от изчезналия вид, Homo luzonensis, са били намерени от екип от археолози с ръководител Арман Салвадор Михарес от Филипинския университет Дилиман. Находката е споделена на 10 април в сп. Nature.

Смята се, че Homo luzonensis е населявал земята преди поне 50-67 хил. години. Според учените, откритието може да е едно от най-значимите за последните години, защото новият вид не се вписва в нито една от групите на човешката еволюция - от приматите до съвременния човек.

Анализът на откритите останки от зъби показва една смесица от съвременни и по-древни характеристики и е доказателство, че в Азия са съжителствали доста разнообразни човешки видове.

Според д-р Мархес “Homo luzonensis опровергава досегашния сценарий, че човешкият вид се е развивал във възходяща градация - от първобитен към по-съвършен.” Homo luzonensis е третият намерен вид хоминин на територията на югоизточна Азия от 2004 г. насам. Михарес споделя, че по време на първото си пътуване до пещерата Калао през 2003 г., разкопките са достигнали дълбочина по-малка от два метра. Тогава археолозите не са смятали, че ще намерят нещо съществено по-надълбоко. Но грешели.

 През 2007 г. Михарес се завръща в пещерата Калао, за да възобнови проучванията си. Този път разкопките стигат до по-дълбоки слоеве, където насред купища животински кости,на дълбочина от над 3 метра, е намерена кост, много подобна на човешка. В последствие до 2015 г. екипът се натъква на още много човекоподобни останки.

 “След приключване на сравнителния анализ, нямаше съмнение, че сме открили нещо специално - нов хоминин, различен от досегашните,” казва съавторът на изследването, палеонотологът Фролен Детроа от Националния природен музей в Париж.

 Въпреки изкусните си катерачески умения Homo luzonensis най-вероятно не се е подвизавал по дърветата. Сред установените характеристики са и извита форма на палците, което навежда учените на мисълта, че този хоминин може да е близък до австралопитеците (чийто виден представител е Луси) - древен род човекоподобни, населявал Африка преди около 4 милиона години.

 „Ако бяхме казали, че сме ги открили в Етиопия в слоеве, датирани преди 3 милиона години, всички биха се съгласили, че това е истински австралопитек“, отбелязва Детроа. Но да се видят такива екземпляри във Филипините от само преди 50 000 години е неочаквано. Смята се, че морфологията на костите на ръцете и краката на австралопитека отразяват различна степен на поведение на катерене или ходене на два крака, но все още не е ясно как се е придвижвал Homo luzonensis", добавя той.

Според Детроа констатациите показват, че изолацията на островите може да е довела до видообразуване при хората по същия начин, както за други видове гръбначни животни. "Аз съм почти сто процента сигурен, че уникалната комбинация от характеристики, която наблюдаваме в Homo luzonensis, се дължи и на ефектите на островния ендемизъм", казва изследователят.

Оказва се, че освен Homo erectus, който напуска Африка преди близо 2 милиона години, за да се засели в различни части по света, от африканския континент може да е тръгнал и този новооткрит роднина на автралопитеците и да достигнал до отдалечени части на южна Азия. 

“Преди петнадесет години изследователите имаха много опростена картина за човешката еволюция в Азия,” отбелязва Детроа, “Homo erectus мигрира там от Африка и се установява, докато не бъде заменен от Homo sapiens. Сега ситуацията е съвсем различна. Явно картината на еволюцията на хоминините в Азия е много, много по-сложна."
Прочетете повече за:
хомининHomo luzonensisФилипини
Списанието
Други новини
Facebook

Twitter

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ