Древни мозайки разкриват ежедневието и духовните търсения на някогашните римляни

20 Юни 2019 11:37
Древни мозайки разкриват ежедневието и духовните търсения на някогашните римляни
Експозицията "Цветни картини от Древен Рим: мозайки от Капитолийските музеи”, която може да бъде разгледана до края на месец юли в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ) представя фрагменти от 21 мозайки от Рим от І в. пр. Хр. до ІV в. сл. Хр.. Сред включените в изложбата експонати са както пищни настилки и стенни пана със сюжети от реалния живот на римската аристокрация, така и мистични мозайки от гробищни комплекси и обществени сгради.

За древните римляни мозайката е била “истинска картина за вечността”, която е разкривала не само социалния статус и влиянието на своя възложител, но и неговата идеология и духовни вярвания. Авторите на изящните пана от симетрично наредени миниатюрни камъчета (тесери) остават анонимни, но археолозите възстановяват парче по парче “живата” история на мозаечните картини.



Знае се например, че едно от най-пъстроцветните пана от експозицията с тесери от стъкло и  варовик, е красяло имението на римския аристократ Клавдий Клавдиан, заемал високи длъжности по времето на император Септимий Север (края на II- началото на III в. сл. Хр.). Смята се, че заможният Клавдиан е дошъл от африканските провинции, където навярно е натрупал и богатството си. Предполага се също, че изобразеният върху платното залив с римска галера е пристанището на Александрия заради архитектурата на фара и аркадите в близост до кея. Мозайката най-вероятно е украсявала криптопортника (покрит проход) в дома на знатната особа. От тази част на имота на Клавдвий са и две по-малки пана (също част от изложбата), на едно от които е изобразена колесница с впряг от митични същества с рибни опашки и глави на козли. “Самоличността на Клавдий е била установена заради откритите тръби с печат с неговите инициали на мястото, където се смята, че се е издигал домът му,” обяснява за сп. ВВС Знание археологът д-р Слава Василева.



Пример за “патентованата” от римляните класическа мозаечна техника “опус тесалатум” е портрет на жена от бял варовик и цветни камъни. Портретът обаче не е на действително съществуваща знатна дама, а е персонификация на сезон. “Вероятно тук е изобразена есента заради изборът на тъмни цветове и клонката в косата,” казва д-р Василева. Изобразяването на сезони върху декоративни пана всъщност е било много разпространено не само в частните сгради, но и в погребалните комлекси на Древен Рим. Според д-р Василева “Паното е било част от по-обширна композиция, в която фигурите на четирите сезона са били разположени във всеки един от четирите ъгъла, а значението на сезоните е символично и е свързано с цикличността на природата и на човешкия живот.”

Повече за мозаечното изкуство на древните римляни и мистиката, вплетена в паната от миниатюрни камъчета, четете в новия 114 брой на сп. ВВС Знание.
Прочетете повече за:
мозайкиДревен Рим
Списанието
Други новини
Facebook

Twitter

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ