Биткойни срещу пластмасови отпадъци

24 Юни 2019 19:59
Биткойни срещу пластмасови отпадъци
Източник: Getty Images
Бедните общества от развиващия се свят са най-потърпевши от замърсяването с пластмаса. Но добрата новина е, че новите цифрови системи за разплащане могат да отприщят една същинска еко революция.

Само преди месеци пясъците на залива Манила във Филипините бяха покрити с купища боклук, а ивицата известна с неласкавото прозвище “тоалетна чиния.” Днес обаче заливът е неузнаваемо чист и неочакваната промяна се превърна в повод за нескрита радост на местните обитатели.

Официалната спасителна акция на залива започва на 27 януари тази година, когато 5 000 доброволци се заемат с почистването на 45 тона боклук и слагат началото на национална кампания за възстановяване на околната среда. Но една тиха революция всъщност е започнала месеци преди старта на това масово почистване.

В началото на декември 2018 г., американската цифрова платформа Bounties Network със седалище в Бруклин, Ню Йорк, само за два дни успява да събере три тона боклук от бреговете на залива Манила чрез пилотен проект, в който малка група хора (предимно рибари) получават криптовалута за всеки събран от тях чувал с боклук.

За участниците в експеримента, мнозинството от които дори нямат банкова сметка, този проект е първото им съприкосновение с цифрова валута. През септември същата година, Plastic Bank, която също борави с биткойни и се управлява от IBM, стартира подобен проект. В град Нага, намиращ се на най-големия филипински остров Лусон, е открит постоянен събирателен пункт за пластмаса и други рециклируеми отпадъци, за които хората получават криптовалута. Шон Франксън, съосновател на Plastic Bank, казва, че още три подобни пункта предстоят да бъдат открити в Манилския залив през следващите шест месеца.

Двете компании неслучайно избират Филипините за своите пилотни еко инициативи, тъй като страната e известна като един от най-големите замърсители на световния океан с пластмаса. Изследване на Wall Street Journal от 2015 г. разкрива, че Филипините са третия най-голям източник на замърсяване с пластмаса със своите над два милиона метрични тона боклук на година. Само Китай и Индонезия произвеждат повече пластмасови отпадъци. Проучване на IBM пък доказва, че около 80% от пластмасата в океаните и моретата идва от области на крайна бедност в развиващите се страни.

Bounties Network вече има проекти за почистване и рециклиране на пластмасови отпадъци в Тайланд и Индонезия, а Plastic Bank в Индонезия и Хаити, като плановете са инициативите да достигнат глобален мащаб през следващите няколко години.

Филипините, страна, която е доказала, че бързо се адаптира към новите технологии, е логичния избор за изпробване на своеобразния бизнес модел. “Bounties Network си партнира с местен доставчик на цифрова валута, coins.ph, за да сме сигурни, че хората ще могат да обменят криптовалутата в традиционна валута,” казва Симона Поп, съосновател на Bounties Network.

Използването на цифрова валута в борбата със замърсяването на световния океан е пример за това как новоизплувалият свят на крипто парите може да влезе в употреба в региони на краен недоимък, чиито обитатели не притежават банкови карти, но са най-честият източник на пластмасови отпадъци, както и най-потърпевши от замърсяването с пластмаса.



Рибарите, които са участвали в експеримента на Bounties Network, са успели да съберат планина от всевъзможни отпадъци – пластмасови боклуци, прогизнали матраци, памперси, ученически принадлежности, обувки, детски играчки и чехли. Тоновете боклук в залива са направили водата токсична, а пречистването й ще бъде едно от най-големите предизвикателства за правителствената програма за възстановяване на околната среда.

Същественото тук обаче е, че проектите на двете платформи за плащане с цифрова валута, всъщност възпитават у хората навика да рециклират – в дългосрочен план това безспорно би било много по-полезно от каквато и да е масова оборка.

“С един куршум улучихме два заека,” казва Кристина Галано, технически мениджър на проекта на Bounties Network. “Почистихме ивицата и започнахме да образоваме хората като ги накарахме да осъзнаят дългосрочните ползи от една чиста природа, като например по богатия улов на риба.”

 И докато Bounties Network се фокусира върху гражданите, то Plastic Bank се опитва да привлече и бизнеса. Платформата предлага на компаниите безплатно приложение за смарт телефон за извършване на плащания с криптовалута. Според Шон Франксън по този начин „бизнесът би намалил с до 50% разходите по такси за трети страни и ще може да инвестира спестените средства в еко инициативи от полза за цялото общество.”

Продължилият два дни проект на Bounties Network за почистване на залива Манила наема рибари за $2.50 на час, което е почти двойно повече от минималната работна заплата във Филипините. Крайната изразходвана сума за трите метрични тона събран боклук е $700. В рамките на стартиралата правителствена програма за възстановяване на околната среда същите резултати биха стрували около $10,500.

Подобна разлика в цифрите не е за пренебрегване. Реалните промени, настъпили в резултат на двата пилотни проекта доказват, че блокчейн технологията може да има осезаеми предимства пред парите в брой. А по-чистият Манилски залив може да се окаже само началото на нещо далеч по-мащабно.
Списанието
Други новини
Facebook

Twitter

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ