Рибарското училище в Созопол – минало несвършено време

31 Август 2019 20:14
Рибарското училище в Созопол – минало несвършено време
Източник: Археологически музей - Созопол
На 29 февруари 1924 г. XI-тото Обикновено народно събрание гласува да се създаде “Практическо рибарско училище” като за целта са отпуснати 5 000 000 лева, с възможност за допълнително финансиране. След внимателно проучване, специална комисия предлага сградата на училището да бъде построена на остров Св. Кирикос (о. Св. Св. Кирик и Юлита), а созополската община приема този избор за особено сполучлив и отстъпва мястото безвъзмездно. На 5 април, 1925 г., при особена тържественост, са положени основите на бъдещата сграда.  В топлия пролетен ден пристанището на малкото морско градче почернява от народ. Созополчани с нетърпение чакат да видят как цар Борис III ще пристигне на борда на миноносеца “Дръзки”, за да участва в тържественото освещаване на бъдещото училище. Специална грамота с подписите на царя и други отговорни длъжностни лица е поставена в метална капсула и зазидана в основата на строящата се сграда. (Копие от грамотата все още се пази в архивите на общината). В речта си цар Борис III пожелава на бъдещите възпитаници на рибарското училище, „синове на загинали за родината храбреци, да следват с достойнство пътя на своите бащи”.


Цар Борис III в Созопол

Училището отваря врати за първия си випуск през 1930 г., като приема младежи на възраст между 15-20 години със завършено прогимназиално образование, предимно сираци или синове от бедни рибарски семейства. Пансионът и обучението им са напълно безплатни. Освен това, през последните две години от учението си, момчетата получават и премии от уловената риба в размер на 30 стотинки от стойността й. Каузата обаче се оказва твърде благородна за суровата морска действителност. Четири години по-късно училището е принудено да затвори врати заради  „недостатъчния рибен ресурс в Черно море”. Но сградата му не осиротява – в нея първо се мести Морското училище от Варна (1934-1940), а по-късно тя е предоставена на морския флот.


Никола Вапцаров е от випуск 1926 г. на Морското училище

Някои историци твърдят, че училището е функционирало като военноморско още от самото си създаване. Заради наложените санкции с Ньойския договор и свеждането на функциите на флота ни до крайбрежни и полицейски, школото, в което са се обучавали бъдещи моряци, е било наречено "рибарско" за заблуда на противника. Според други, мотивацията за подобна държавна инвестиция е била чисто прагматична. България, която след края на Първата световна война търпи сериозни териториални загуби и е поставена в изолация от своите съседи, започва да укрепва и разширява пристанищата си в опит да си осигури стопанска експанзия по море и да излезе от икономическия крах.


Днес някогашното рибарско училище пустее

След 1945 г. островът става военна зона, а сградата е предоставена на Военното министерство. От 2010 г. о. Св. Св. Кирик и Юлита се стопанисва от Министерството на културата като амбициозните планове са той да бъде превърнат в остров на изкуствата, а в проекта, с експертиза и финансова инвестиция, да участва и френският Лувър. (Музеят Лувър притежава артефакти, открити в началото на 20 в. от барон Жюл Александър Дегран, който по това време е изпълняващ длъжността консул на Франция в Пловдив и търси на о. Св. Св. Кирик и Юлита митичния храм на бог Аполон.) Благородната идея за рехабилитиране на историческата сграда обаче засега си остава на хартия.


Възпитаници на преместеното край Созопол Морско училище се борят с тежката зима


Повече за военноморското минало на България четете в новия, 117 брой на сп. ВВС Знание.
Списанието
Други новини
Facebook

Twitter

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ