Първите европейци са се заселили край Слатинска река в днешна София

21 Октомври 2019 10:54
Първите европейци са се заселили край Слатинска река в днешна София
През 1985 г., при строежа на столичния булевард “Шипченски проход”, строителната бригада се натъква на нещо неочаквано - древно неолитно селище, в което ясно се различават основите на жилищни сгради от дърво и глина. “Това сложи началото на разкопките в Слатина и още през 1985 г. открихме голяма къща, 117 кв.м. Най-голямата от този период, намирана на територията на Европа”, сподели за сп. ВВС Знание ръководителят на археологическия екип, чл.-кор. проф. Васил Николов по време на провелия се миналата събота Ден на отворените врати на раннонеолитна Слатина.


Децата бяха сред най-любознателните посетители в Деня на отворените врати на раннонеолитна Слатина

В края на VII в. пр. Хр. по българските земи се заселват изкусни скотовъдци и земеделци, за които законите на природата са единствен житейски темел. Те избират днешна Слатина за своя обетована земя заради равния й плодороден терен и близостта до водоизточник. “Селището им е заемало внушителна площ от около 300 дка. Значителна част от културния пласт обаче е разрушен в резултат на строителна дейност. Успели сме да проучим около 8 дка от терена", казва проф. Николов. Археолозите откриват и къщи с  по-големи размери от тези на първоначалната им находка и с архитектура, която доказва, че най-ранните европейци са имали поразителна инженерна мисъл. “Обитателите на раннонеолитното селище са били изключително свързани с природата, познавали са законите й. Къщите им са с дървени конструкции, измазани с глина и с покрити със слама и тръстика покриви. Постройките са обърнати така, че да събират най-много слънчева светлина и да постигат най-висок коефициент на полезно действие при отоплението. Те не са с познатата ни днес правоъгълна форма, а са по-скоро трапецовидни, с асиметрични покриви, отново обърнати на изток”, обяснява зам.-ръководителят на разкопките Емилия Сиракова.

Огнищата и зърнохранилищата  са били център в домовете на древните ни предшественици. Зърното е било поставяно в близост до отоплителните пещи, за да може да покълне и после по-лесно да поникне в почвата. През VI в. пр. Хр. големите къщи са били признак не на заможност, а на голям род. “Открихме къщи, обитавани от близо 15-16 души. За съжаление някои от по-мащабните постройки, които намерихме, са изгорели точно, след като е била събрана реколтата - истинска трагедия за семействата, които са ги обитавили”, разказва археолог Сиракова. Така учените откриват пълни до горе зърнохранилища, както и всевъзможни оръдия на труда от кости и камък. Открити са и няколко каменни диска за подостряне на сечива, както и почти 2 кг. люспи и фрагменти от кремък - доказателство за трудоемката изработка на нови инструменти на труда.


Сред многото открити артефакти в раннонеолитното селище са и рисувани керамични съдове, култове предмети и сечива на труда от кости и камък

Глината, която е била в изобилие в мочурливия регион на Слатинска река, се е използвала и за направата на съдове и култови предмети. Култът към майката Земя, към възраждащата се природа и към сливането на мъжкото и женското начало е намирал израз дори в рисунки върху изцяло битови предмети. Върху съдовете за храна често пъти е бил изобразяван венеца на плодородието - S образен елемент, символизиращ началото и края, Алфата и Омегата. “Любопитен е и фактът, че точките на зимното и лятното слънцестоене могат да се изчислят чисто математически като се положи една осева линия върху венеца на плодородието”, споделя още археолог Сиракова. Много от майсторски изваяните глинени съдове са “обгърнати” от две ръце - едната с три, а другата с четири пръста, а рисунъкът отново изобразява единението на двете начала. “Общият сбор на пръстите е 7 - сакрално число, като 3 символизира мъжкото, а 4 женското начало”, обяснава археолог Сиракова.

Освен различни по големина статуетки от глина и мрамор на Богинята майка (женска фигура с пищни форми), археолозите откриват и миниатюрна свастика от красив тъмнозелен минерал. “Тази находка е изключителна, защото предметът е изработен от нефрит, а на Балканите няма нефритени находища. У нас са намирани не повече от 5-6 предмета от нефрит,” разказва археолог Сиракова. Свастиката е изкусна плетеница от четири жабешки крачета и отново е символ за плодовитост.


Намерената в селищото култова свастика е изработена от нефрит, минерал, който не може да бъде открит на Балканите

“Тези раннонеолитни обитатели по нашите земи не спират да ни изненадват, непрекъснато откриваме по нещо ново и различно”, споделя проф. Николов. Изненада за археолозите е и къща, която непосредствено след построяването й, е била умишлено запалена. “Стените й са били запълнени с горивни материали и тя е била подпалена. Така глината се е превърнала в керамика, постройката е била отухлена и е станала влаго- и студоустойчива”, разказва археолог Сиракова. Тази година археологическият екип открива и първата двуетажна къща - вероятно резултат от нарастващата нужда да се пести жилищна площ. “Вече две години проучваме и едни много интересни ровове, които първоначално са опасвали цялото неолитното селище, но с разрастването му, някои от къщите са излезли извън тях”, разказва проф. Николов и бързо добавя, че окопите не са имали охранителна цел. Първоначалната хипотеза на екипа е, че това е съоръжение за отводняване, но наскоро откритите вътрешни дървени стени опровергават тази версия. “Загадъчните” ровове са едно от парчетата на пъзела. Другото е свързано с погребалните практики на най-древните европейци. За първи път тази година в Слатинското селище е бил открит и раннонеолитен гроб на около 7600 години. Скелетът е на жена на 50-60 годишна възраст, а в близост е бил намерен и вторичен гроб на дете на около 6 години. Първоначално детето е било погребано на друго място, а при преместването му, едната ръка е била сложена между ребрата, с обърната обратно раменна кост. Неволна грешка или мистичен погребален ритуал? “Това предстои да разберем”, отговаря с усмивка проф. Николов.


Намереният скелет на жена на 7600 години ще позволи на археолозите да разребат повече за погребалните практики на неолитните обитатели




Откритата от екипа на чл.-кор. проф. Васил Николов  къща в неолитното селище в столичния кв. Слатина през 1985 г. е включена в учебниците по праистория и се изучава във всички световни университети.
Прочетете повече за:
Неолитно селищеСлатина
Списанието
Други новини
Facebook

Twitter

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ