В Деня на народните будители БАН връчи традидиционните награди за млади учени

01 Ноември 2019 15:35
В Деня на народните будители БАН връчи традидиционните награди за млади учени
Източник: БАН
Българската академия на науките отбеляза Деня на народните будители (1 ноември) с тържествено съвместно честване на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) и Общото събрание на БАН (OС). По време на тържествената церемония бяха връчени и традиционните награди на Академията за млади учени “Марин Дринов” и за най-млади учени “Иван Евстратиев Гешов.” Общо 17 души бяха отличени за своите постижения в различни свери на науката. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и председателят на ОС на БАН проф. Евелина Славчева връчиха наградите на отличените млади таланти. Конкурсът за млади и за най-млади учени се провежда на всеки две години от 1996 г. насам, а тази година бяха връчени общо две награди за най-млад учен “Иван Евстратиев Гешов” за постижения в един от най-бързо развиващите се клонове на науката по света “Нанонауки, нови материали и технологии.”


Според председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, "Създаването на българското книжовно дружество преди 150 години е ярък пример за будителство"

“Създаването на българското книжовно дружество преди 150 години е ярък пример на будителство, който изиграва решаваща роля за консолидирането на българската нация, което е било и основна цел по време на Възраждането. Дружеството развива духовността в смисъла на наука, култура и образование на национално ниво, но я разпространява и сред другите държави”, обърна се към гостите в залата на Академията, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. По думите му през годините будителството е било свързано и с издигане на научните изследвания, култура и образование на европейско и световно ниво. “Смятам, че можем, от дистанцията на 150-годишната ни история, с гордост да заявим, че  имаме значителен принос като будители”, каза още акад. Ревалски.


Главен герой в академичното слово на директора на Националния археологически институт с музей на БАН, д-р Христо Попов, беше проф. Петър Мутафчиев

Академично слово на тема „Образование, наука и национални ценности. За възходите и паденията в новото българско битие“ произнесе доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологичен институт с музей на БАН. Д-р Христо Попов се върна назад във времето, в студентските години на проф. Петър Мутафчиев, един от първите отличени със стипендия “Марин Дринов” наши учени, който според д-р Попов е бил насилствено забравен. Директорът на археологическия музей изтъкна не само приноса на проф. Мутафчиев към медиевистиката и византологията, но и неговата непримиримост към “липсата на постоянство и трайност в българските исторически постижения.” Преминал през ужасите на фронта на Първата световна война, раняван в битка и дори преплувал Дунава, за да се присъедини отново към своята рота, Петър Мутафчиев е пример за силния български дух и национално самосъзнание, изтъкна още д-р Христо Попов. “Всеки народ трябва да помни миналото си и да учи своите уроци” , подчерта той и добави, че през последните 30 години на прехода, миграцията е лишила страната ни от почти половината й национален капацитет. “Това, че една ценностна система рухна, друга се оказа фалшива, а нова не бе намерена, доведе до тежкото състояние на българската нация”, добави той. Д-р Попов изтъкна и, че въпреки трудностите, през годините България е показала, че може да излиза от духовната криза, ако заложи на високи морални идеали и на здрава ценностна система. “Образованите и просветени хора са най-високия ни капитал”, беше категоричен той и призова да се залага на просвещението на младите поколения, където “един ден вероятно ще открием бъдещите будители”.


Просветният министър Красимир Вълчев вярва, че нуждата на българите от духовни ценности в днешния глобален свят е особено голяма

“Миграцията е резултат от икономически и духовни фактори”, заяви просветният министър Красимир Вълчев. “Убеден съм, че сме минали през най-трудните времена. Колкото повече консумираме в съвременния глобален свят, толкова повече имаме нужда от духовни ценности”, посочи още той.
Прочетете повече за:
БАНнаградимлади учени
Списанието
Други новини
Facebook

Twitter

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ