Костенурки край рудник – мисията възможна

27 Януари 2020 15:53
Костенурки край рудник – мисията възможна
Костенурки край рудник – мисията възможнаКостенурки край рудник – мисията възможнаКостенурки край рудник – мисията възможнаКостенурки край рудник – мисията възможна


Добивът на ценни метали може да бъде организиран така, че да не вреди на околната среда. За прилагането на такива практики разказва Деян Духалов

При подготовката на проекта за рудник „Ада Тепе” на „Дънди Прешъс Металс” АД трябваше да се направи Оценка за въздействието върху околната среда. Оказа се, че на територията на бъдещия рудник край Крумовград има популации на два застрашени вида сухоземни костенурки – шипобедрената костенурка (Testudo graeca) и шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni). Затова като решение беше предложен вариантът животните да бъдат преместени на най-подходящите за тях места, без да бъдат засегнати от инвестиционното намерение.

Разбира се, това не беше никак лесно. Костенурките, макар и да не се славят с пословична бързина, все пак са диви животни и откриването им изисква време и е трудоемко. Затова проектът беше оптимизиран и най-чувствителните зони бяха отделени, като физическото преместване на костенурките от териториите на работа започна през 2013 г.

Задачата се усложняваше и от някои особености в поведението на костенурките. Малко известен факт е, че те са привързани към териториите си, затова екипът реши да заложи на близко преместване, като връщането беше осуетено с поставяне на ниска ограда (около 60 см), която спира костенурките, но не пречи на останалите животни.

При улавянето и преместването всички костенурки бяха маркирани с номера, за да се улесни наблюдението им в бъдеще. Оказа се, че голям процент от над 400 преместени костенурки останаха близо до познатите територии, което говори, че тази процедура не е нанесла някакъв негативен ефект.

Следващата стъпка по проекта на „Дънди Прешъс Металс” АД беше работата с местните хора. Костенурките като цяло страдат от широко разпространения мит, че кръвта им месото им са лековити. За това няма никакви научни доказателства, тъкмо обратното – пиенето на кръвта им може да е вредно. През първите години бяха намирани коруби и кости от костенурки, уловени за храна, но впоследствие тези инциденти намаляха. Има и санкционирани бракониери. При намерена костенурка се организира безопасното й преместване, а впечатление прави и това, че идва специален автомобил.

След няколко години на наблюдение резултатите показват, че вече има маркирани 2456 костенурки от двата вида, като малко над половината са женски. Въпреки тези наглед благоприятни данни, се оказва обаче, че новоизлюпените са малко на брой. По принцип женските снасят 2-3 пъти по няколко яйца, като ги заравят в земята на топло и сухо място. Хищниците изравят и изяждат по около стотина гнезда, което не е особено много, но въпреки това само няколко от маркираните костенурки се проследяват от малки. За сравнение, в Кресненското дефиле над 25 процента от популацията са млади животни, докато в Крумовград малките са под процент. Засега причината за това застаряване на популацията не са известни, едната от вероятните теории е, че използваните инсектициди влияят на хормоналните нива.

Всичко това звучи много добре, но нека обърнем внимание доколко са изпълнени практическите цели за използване на рудника „Ада Тепе” на „Дънди Прешъс Металс” АД без да се нанасят щети на околната среда. За момента е ясно, че отрицателните ефекти са ниски, но за жалост има отчетлива и то отдавнашна тенденция към застаряване на популацията и намаляването й. След време, когато рудникът бъде закрит и бъде направена рекултивация на териториите, ще се осъществи и финалната цел на проекта – костенурките ще бъдат върнати в новите биотопи, като там бъдат пуснати и повече млади животни. Работата с хората е създала условия за устойчиво развитие на средата и има всички предпоставки да се надяваме, че застрашените костенурки ще припознаят новите си местообитания. Ето кои са тези видове:

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Прирозащитен статут: Застрашен вид.

Местообитание: Среща се из цялата страна без Северозападна България до 1300 м надморска височина. Предпочита тревисти терени.

Начин на живот: Активна денем. Храната й е растителна, рядко посяга на безгръбначни. Женската снася 2-3 пъти до 8 бели яйца, които заравя в сухи и топли места. Малките се излюпват след 70-100 дни.

Причини за застрашеност: Интензивно земеделие, намаляване на горите, улавяне от хората. Има поверие, че кръвта от костенурки помага при лечението на редица тежки болести. Според науката това не е така, консумацията на кръв може да бъде дори опасна.

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Прирозащитен статут: Застрашен вид.

Местообитание: Среща се из цялата страна без Добруджа, планинските райони в Западна България и в равнините с интензивно земеделие до 1400 м надморска височина. Предпочита редки гори.

Начин на живот: Активна денем. Храната й е растителна, рядко посяга на безгръбначни. Женската снася 2-3 пъти до 5 бели яйца, които заравя в сухи и топли места. Малките се излюпват след 100-120 дни.

Причини за застрашеност: Интензивно земеделие, намаляване на горите, улавяне от хората. Има поверие, че кръвта от костенурки помага при лечението на редица тежки болести. Според науката това не е така, консумацията на кръв може да бъде дори опасна.


Деян Духалов, херпетолог, специалист по отглеждане и мониторинг  на влечуги и земноводни и разработване  и производство на хиперимунни серуми. Със силен интерес към влечуги, земноводни и техните местообитания от над 30 години. Магистър по „Зоология на Гръбначните животни“  от СУ „Св. Климент Охридски“ . Завършил Национална природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов" с профил „Биология“.
Списанието
Други новини
Facebook

Twitter

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ