Учени изследват колко дълго коронавирусът може да се задържа върху различни повърхности

19 Февруари 2020 11:30
Учени изследват колко дълго коронавирусът може да се задържа върху различни повърхности
С увеличаването на случаите на коронавирус по света, нарастват и притесненията от това колко дълго всъщност този нов вирус може да се задържи върху различни повърхности. Опасенията  са толкова големи, че Централната банка на Китай е взела мерки за “дълбоко почистване” и е започнала да унищожава ежедневно парите в кеш, които са преминали през стотици ръце.

Все още не е известно колко дълго новият коронавирус може да се задържа върху повърхности и предмети и да заразява хора, но учените започват да придобиват известна представа, изследвайки трудно предвидимото поведение на други, познати ни щамове на коронавирус.

Коронавирусите са голяма група вируси, които са често срещани при животните. В някои редки случаи те се превръщат в нещо, което учените наричат зоонотични вируси - такива, които могат да се предават от животни на хора.

Засега не е ясно от какво животно е тръгнала епидемията на новия коронависур в Ухан, Китай. Предишни изследвания обаче сочат, че хора са се заразили с коронавируса на респираторен синдром от Близкия изток (MERS), след като са били в контакт с камили, а някои изследователи подозират, че контактът с азиатски циветки (хищен бозайник с размерите на котка) е причина за появата на тежкият остър респираторен синдром (SARS).

Коронавирусите SARS и МЕRS могат да се задържат върху повърхности като метал, стъкло и пластмаса в продължение на девет дни, ако не се извърши дизенфекция, разкрива изследване, публикувано този месец в The Journal of Hospital Infection.

В същото изследване се посочва, че почистването с домашни препарати би огранчило опасността от зараза с коронавируси. “ Тези вируси могат да бъдат ефективно неутрализирани само за минута с 67%-71% етанолов разтвор, 0,5 % водороден пероксид или с0,1% натриев хипохлорит”, както и с белина.

Новото изследване анализира данните от 22 предишни проучвания на коронавируси. “Въз основа на настоящата информация, с която разполагаме, бих разчитал най-вече на тази за коронавируса SARS, който е най-близък до новата разновидност на коронавирус - приликите са до 80%. SARS може да се задържа върху повърхности от 5 минути до девет дена”, казва проф. Чарлз Чиу, преподавател по инфекциозни заболявания в Калифорнийска университет - Сан Франциско. “И все пак трудно бихме могли да отнесем тези разкрития към новия коронавирус, заради разликата в щамовете, вирусните титри и различните условия на външната среда както и заради липсата на каквато и да е информация за новия вирус”, казва още той. “Необходими са допълнителни проучвания на новия щам на коронавирус, за да се установи колко дълго би издържал той върху повърхности”.

Смята се, че коронавирусите се разпространяват предимно по въздушно-капков път и че “нямат способността да оцеляват за дълго” върху повърхности. Но все още не може да се твърди дали това е валидно и за новия коронавирус, известен като COVID-19.

Според експерти е възможно човек да се зарази с COVID-19 като докосне някой заразен предмет или повърхност, а след пипне устата, очите или носа си, но това не е основния начин, по който се пренася болестта.

Въпреки приликите с други коронавируси, при COVID-19 има и някои съществени разлики. “Изглежда, че COVID-19 не е толкова смъртоносен колкото други щамове като SARS и MERS”, казва генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Адханом Гебрейесус. “При над 80% от пациентите има слабо проявление на болестта и те се възстановят. При 14% вирусът причинява сериозни заболявания като пневмония и силен задух. А при 5% се наблюдава критичния стадий на дихателна недостатъчност, септичен шок и отказване на някои от органите на тялото”, обяснява той. “При 2% от случаите има фатален край, а рискът от смърт е по-голям при хората в по-напреднала възраст. Проучванията ще покажат защо това е така”.

“Въпреки, че новият коронавирус не е толкова смъртоносен като SARS и MERS, той е сравним с пандемията от испански грип през 1918 г.”, казва проф. Нели Фъргюсън, преподавател по математическа билогия в Имперския колеж в Лондон, “именно заради все още нерегистрираните, по-леки проявления на болестта”.
Списанието
Други новини
Facebook

Twitter

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ