Зората на наномедицината

Nanobot and flu virus, computer illustration.
ФОТОГРАФИИ: ВВС ЗНАНИЕ/SCIENCE PHOTO LIBRARY

В научнофантастичния филм от 1987 г. „Вътрешен космос“ подводница и човекът, който я управлява, са смалени до микроскопични размери и инжектирани в нищо неподозиращ магазинер. Естествено следва серия от комични ситуации. Сюжетът е вдъхновен от класическия филм от 1966 г. „Фантастичното пътуване“, в който подводница и екипажът ѝ са смалени и инжектирани в тялото на умиращ учен, за да премахнат съсирек от мозъка му.
Когато излизат, и двата филма са сметнати за откачени, но необикновените идеи в тях вече не ни изглеждат толкова фантастични. Има миниатюрни камери, които могат да бъдат глътнати, и електроди, които се вкарват дълбоко в мозъка. И все по-често, когато се говори за лечение на болести като рак, на фокус излизат нанотехнологиите.

Очаква се тези гениални устройства да предизвикат революция в медицината през следващото десетилетие. Те са достатъчно малки, за да влязат и в най-тънките кръвоносни съдове в тялото, но въпреки това са оборудвани със сензори, които да открият и отстранят причинителите на различни болести.

Миниатюрна наука

Най-опростените наномедикаменти са сферични частици, които пренасят различни лекарства. По-малки от човешките и бактериалните клетки, тези микроскопични сферички могат да лесно да влязат в тях. Терминът „нано“ се използва за обекти, по-малки от 100 нанометра, като един нанометър е една милиардна част от метъра. Толкова малки частици имат различни свойства спрямо аналогични обекти с по-голям размер.
Наномедикаментите са достатъчно големи, за да останат в кръвта по-дълго от стандартните лекарства, но в същото време са достатъчно малки, за да не запушват кръвоносните съдове. Специалистите дори могат да закачат биологични молекули по външните части на наночастиците, за да се свържат с точно определени молекули в тялото – например такива, които се срещат в туморите. Или пък като правят наночастици с по-сложни форми, учените могат да създадат миниатюрни машини, използващи химични реакции, за да работят като малки моторчета или като излъчващи светлина сфери. Някои наномашини могат да пробият клетъчната стена, подобно на вирусите, които по този начин инжектират своята ДНК в клетката гостоприемник.

Като се съберат всички тези елементи заедно – доставяне на някакво вещество, разпознаване на молекули и възможност за пробиване на клетки, е възможно да се създадат съдове, които да отидат до тумор например и да го атакуват директно.

Прочетете цялата история единствено на страниците на новия брой на ВВС ЗНАНИЕ – списанието за интересната наука! Намерете ни и във Фейсбук: fb.com/bbcznanie