Ботсвана е родината на първите хора отпреди 200 000 години

30 Октомври 2019 12:30
Ботсвана е родината на първите хора отпреди 200 000 години
Източник: Getty Images
Африка отдавна е сочена като люлка на човечеството, но наскоро учени установиха, че прародината на всички човешки същества е северна Ботсвана.

На юг от река Замбези, която минава през северна Ботсвана и части от Намибия и Зимбабве, преди 200 хиляди години са се появили прародителите на Homo sapiens, твърдят изследователите.

В новото изследване, публикувано наскоро в сп. Nature се казва, че прародителите на съвременните хора са населявали този регион близо 70 000 години преди да напуснат Африка и да мигрират към останалите части от света заради настъпили климатични промени.

Вкаменелости открити преди години наклониха везните към източна Африка като вероятната родина на нашите прадеди. Сега обаче ДНК изследвания сочат южна Африка, където се намира и Ботсвана, като общата ни прародина.

„От доста време знаем, че прародителят на съвременния човек се е появил в Африка преди около 200 хиляди години. Но и от доста време се спори в коя точно част на континента е станало това. Най-сетне успяхме да открием точното място”, казва Ванеса Хейс от Института за медицински изследвания „Гарван” към университета на Сидни.

 За да възстановят общото ни човешко минало отпреди хилядолетия, учените събират ДНК проби от населението на Намибия и Южна Африка. „Митохондриалната ДНК действа като капсула от времето на нашите майки-предци, натрупвайки промените бавно през поколенията. Сравняването на пълния ДНК код или митогеном от различни индивиди предоставя информация за това колко тясна е връзката между тях”, обяснява Хейс.


Д-р Хейс разговаря с Икун Икунта, вожда на южноафриканското племе Джу/'хоанси, с когото се познава близо десетилетие. Членове на племето също са участвали с кръвни проби в изследването.

Екипът събира над 1 000 митогенома и създава изчерпателен каталог на най-ранните митогеноми на съвременния човек от така наречената линия L0. „Добавихме 198 нови, редки митогеноми в настоящата база данни на най-ранната известна популация на човека, родовата линия L0. Това ни позволи да усъвършенстваме еволюционното дърво на най-ранните ни предшестващи клонове по-добре от всякога“, заявява водещият автор д-р Ева Чан от Института за медицински изследвания „Гарван”, която ръководи филогенетичните анализи.

Чрез комбиниране на родовата линия с езиковото, културното и географското разпределение, авторите на изследването разкриват, че преди 200 хиляди години първите Homo sapiens са се появили във влажната зона Макгадикгади – Окаванго в Южна Африка, южно от река Замбези, в северна Ботсвана.

След като изследват самия регион, анализирайки фосилни и геоложки доказателства, учените установяват, че някога в него се е намирало едно от най-големите езера в Африка, два пъти по-голямо от езерото Виктория. И някъде преди 200 хиляди години тази масивна езерна система е започнала да се разпада.

„Преди съвременното възникване на човека езерото е започнало да се оттича поради изместването на подлежащите тектонски плочи. Това е създало обширна влажна зона и много благодатни за поддържане на живота екосистеми“, разказва д-р Анди Мур, съавтор на изследването и геолог от Университета в Родос. Тази продуктивна екосистема просъществува 70 000 години преди отново да настъпят климатични промени.

„Отчетохме сериозни генетични разминавания в най-ранните майчини подлинии на съвременните хора, което показва, че нашите предци са мигрирали от родината преди 130 и 110 хиляди години. Първата миграционна вълна е била на североизток, а втората вълна мигранти се насочват към югозапад. Една трета част остава в прародината си. За разлика от тези, които мигрират на североизток, групата, тръгнала на югозапад процъфтява и при нея се наблюдава стабилен прираст на населението”, обяснява Хейс.

Придвижилите се на югозапад изследователи се специализират в лова и в събирането на провизии от крайбрежната зона. Авторите смятат, че успехът на тази миграция най-вероятно е резултат от приспособяването към морска храна, което се подкрепя допълнително от изобилието от археологически доказателства по южния край на Африка. Те изследват и промените в климата и как точно те са повлияли върху решението на прачовеците да мигрират. Екипът дори успява да възпроизведа настъпилите преди 250 хиляди години промени в Южна Африка.

"Нашите симулации предполагат, че бавното колебание на оста на Земята променя лятното слънчево затопляне в Южното полукълбо, което води до периодични промени във валежите в Южна Африка", разказва професор Тимерман, съавтор на проучването и директор на Центъра за климатична физика към Националния университет в Пусан. "Тези промени в климата биха отворили зелени растителни коридори, първо преди 130 хиляди години на североизток, а след това преди около 110 хиляди години на югозапад, което би позволило на нашите най-ранни предци да мигрират далеч от родината си за първи път".

Днес някога осеяният със зелени влажни зони регион се е превърнал в пустиня. Но кръвта на хората, които все още го населяват, разказа древна история.”Тук остават група прачовеци, която постепенно се приспособява към сухите и горещи условия. Наследници на първите хора могат все още да бъдат открити в региона на пустинната местност Калахари,” казва Хейс.

 
Списанието
Други новини
Facebook

Twitter

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ