Юстиниановата чума не е белязала края на Римската империя, разкриват учени

03 Декември 2019 12:40
Юстиниановата чума не е белязала края на Римската империя, разкриват учени
Чумата често пъти е описвана като болестта, която е променяла курса на историята, но сега ново проучване доказва, че чумната пандемия не е виновникът за края на Римската империя и не е причинила смъртта на половината човечество само за няколко години.

Много изследователи посочват Юстиниановата чума като причина за настъпилите важни демографски, икономически и политически промени през периода на късното Средновековие (така както Черната смърт е опустошителна за Европа през Средните векове).

“Ако тази чума действително е била ключов момент в историята и е станала причина за смъртта на над една трета от населението на Средиземноморието, както често се твърди, то трябва да има доказателства за това, но нашите изследвания не можаха да открият такива”, казва доц. Лий Мордечай от Центъра за социално-икономически анализ на университета в щата Мериленд.

Международният научен екип изследва резултатите от пандемията, като използва наличните исторически текстове, намерените монети, изсичани в този период, погребалните практики, проби от полен, каменни надписи, артефакти от гробищни и геноми на чумата.

Екипът установява, че броят на смъртните случаи е бил вероятно доста завишен и че чумата не е изиграла решаваща демографска роля през Средиземноморието. Според тях тя не е била и ключов фактор за разпада на Римската империя.

Морчедай, който е и съпредседател на Центъра за исторически проучвания и изследване на климата към университета Принстън казва, че през последните две десетилетия историците се поставяли акцент именно върху историческото значение на чумата и нейния принос към края на Римската империя. “За подобни грандиозни твърдения обаче трябва да има солидни доказателства. Ние не открихме почти никакви доказателства, че Юстиниановата чума е имала преломни последствия”, заявява той. Изследването е публикувано в Preceedings of the National Academy of Sciences [Бюлетина на Националната академия на науките на САЩ].

Авторите твърдят, че предишните теории се основават на емоционални писмени сведения, които често дори не се отнасят до Средиземноморието и пренебрегват много от настоящите научни разработки, в които Юстиниановата чума отсъства като ключов исторически момент.

Учените установяват и че за разлика от Черната чума, когато има много масови гробове, по време на тази пандемия масовите грабове не са се увеличили.

“Изследвахме богата база данни за погребалните практики преди и след чумата и се оказа, че няма съществени промени в единичните или масовите гробове”, обяснява съавторът на проучването доц. Джанет Кей  от университета Принстън и специалист по средновековна история. Освен това количеството зърнен полен, намерен в езерни и торфени седименти, също не свидетелства за настъпил демографски срив.

“Изследвахме поленът, за да изчислим какво е било земеделското производство и отново се оказа, че то не е намаляло в следствие на загубата на население. Със сигурност, ако по-малко хора са обработвали земята, това също щеше да бъде отразено в количеството полен, ние обаче не открихме такива доказателства”, казва Джанет Кей. Марчедай признава, че данните, с които са разполагали не са изчерпателни, но са единствените налични до момента и не подкрепят теорията за опустошителната Юстинианова чума. “Лесно е да се допусне, че в миналото инфекциозните болести са имали катастрофални резултати. Но ние използвахме всички налични данни и не открихме доказателства за подобни апокалиптични резултати”, обяснява той.



Юстиниановата чума носи името на император Юстиниан I (482-565), защото избухва по време на неговото управление, а според летописите на историка Прокопий Кесарийски тя достига своя връх през 544 г., когато в Константинопол започват да умират до 5000 души на ден.
Прочетете повече за:
ЮстинианчумаРимска империя
Списанието
Други новини
Facebook

Twitter

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ