Звезден прах на 7 млрд. години, открит в метеорит, е най-старият материал на Земята

15 Януари 2020 13:32
Звезден прах на 7 млрд. години, открит в метеорит, е най-старият материал на Земята
Учени са открили в метеорит, паднал преди над петдесет години в Австралия, звезден прах, който се е образувал преди 5 до 7 милиарда години и  е най-старият твърд материал, откриван някога на Земята.

„Това е едно от най-вълнуващите изследвания, върху които съм работил”, разказва доц. Филип Хек, преподавател в Чикагския университет и водещ автор на изследването, чиито резултати бяха публикувани на страницата на “Протоколите на Американската академия на науките” (PNAS). „Това е най-старият твърд материал, откриван някога, и той ни разказва как са се образували звездите в нашата галактика“, допълва Хек.



Увеличено изображение на пресоларно зърно с реални размери от 8 микрометъра

Хек и неговите колеги изследвали т.нар. пресоларни зърна - минерали, образувани преди раждането на Слънцето. „Те са твърди проби от звезди, истински звезден прах“, обяснява Хек. Метеоритите действат като капан, който улавя късчета звезден прах и те остават непроменени милиарди години, превръщайки се в своеобразни капсули на времето отпреди образуването на Слънчевата система.

Пресоларните зърна са рядкост - такива са открити само в около 5% от метеоритите, паднали на Земята, и са много малки. Парчета от падналия в Австралия през 1969 г. метеорит Мърчисън, са изпратени в музеи по целия свят, но музеят “Фийлд” в Чикаго притежава най-големия къс от него, който се оказал същинска съкровищница на  пресоларни зърна. Използваните в това изследване са изолирани от метеорита Мърчисън преди около 30 години в Чикагския университет.

“Всичко започва с раздробяване на фрагменти от метеорита на прах. След разделянето на всички парчета се получава вид паста с мирис на гранясало фъстъчено масло", обяснява съавторът на изследването Дженика Гриър от Чикагския университет.

След като изолирали пресоларните зърна, изследователите се опитали да разберат от какъв вид и на каква възраст са звездите, от които идват те. За целта екипът използвал данни за това колко време материалът е бил изложен на действието на космически лъчи или каква е "възрастта на експозицията”.

"Преброихме атомите, произведени в зърната, които се образуват при взаимодействия с космически лъчи", разказва Хек. ”По-специално преброихме атомите хелий и неон, образувани при тези взаимодействия. Знаем колко се произвеждат за единица време и по този начин можем да изчислим възрастта им, като просто преброим колко атома присъстват от всеки вид”. Така екипът стига до заключението, че някои от пресоларните зърна са най-старите, откривани на Земята, на 7 млрд. години.

В зависимост от това колко космически лъчи са им въздействали, повечето зърна са на възраст от 4,6 до 4,9 милиарда години, а някои и над 5,5 милиарда години. За сравнение нашето Слънце е на 4,6 милиарда години, а Земята на 4,5 милиарда.

„Толкова е вълнуващо да се вглеждаме в историята на нашата галактика. Звездният прах е най-старият материал, който достига до Земята и от него можем да научим за нашите звезди-прародителки, от които идва въглеродът в нашите тела, кислородът, който дишаме. С помощта на звездния прах можем да проследим този материал до времето преди Слънцето”, споделя Хек.

Според него едно от основните разкрития на проучването са директните доказателства, които предоставят пробите от метеорита за период на засилено образуване на звезди в нашата галактика преди седем милиарда години.
Списанието
Други новини
Facebook

Twitter

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ