Учени определят точната възраст на китовите акули чрез нов неподозиран метод

07 Април 2020 11:20
Учени определят точната възраст на китовите акули чрез нов неподозиран метод
Източник: Getty Images
Опитите с атомни бомби, направени през Студената война, днес могат да се окажат полезни за определяне на точната възраст на най-старата риба в океаните.

Китовите акули са големи, бавноподвижни и добронамерени животни, които обитават предимно тропическите води. За тях се знае, че са дълголетници, но досега учените не са успели да определят точната им възраст. Оказва се обаче, че радиоактивната дейност на човечеството може да им бъде в голяма помощ.

Китовите акули са най-големите акули, а също и най-голямата от живеещите днес риби. Те могат да достигнат до 18 м. дължина и тежат средно 20 тона, а белите петна по кожата им ги правят лесно разпознаваеми. Тези внушителни животни се хранят с планктон, който филтрират от водата и заради който изминават хиляди километри. Освен това са и любима туристическа атракция в много места по света, като дори позволяват на любителите на подводните преживявания да плуват заедно с тях. Видът обаче е обявен за застрашен заради прекомерния риболов в страни като Тайланд и Филипините.

За учените китовите акули си остават в голяма степен загадка, а една от най-големите въпросителни е как да определят точната им възраст.

Според изследователите именно определянето на точната възраст на тези гигантски риби би им помогнало да разберат каква е степента на растежа им - информация, която е от първостепенно значение за опазването на вида в дългосрочен план.

Методът, който са използвали досега, е преброяване на ясно различимите линии по гръбначния стълб на мъртви акули. Подобно на дървесните пръстени и тези очертания се увеличават с нарастване на възрастта. Но учените не знаят със сигурност колко често и по каква причина се образуват те. Сега, изследователи смятат, че са успели да измислят много по-точен метод за определяне на възрастта на тези огромни риби.

От края на 40-те години на миналия век няколко държави, сред които САЩ, Съветският съюз, Великобритания, Франция и Китай започват да изпробват атомни бомби в различни части от света.

Една от последиците от експлозиите е нарастването с два пъти в атмосферата на съдържанието на изотопа въглерод-14. С времето всички живи организми са абсорбирали от това допълнително количество въглерод-14. И понеже учените знаят скоростта на разпадане на този изотоп, той всъщност може да им послужи като маркер за определяне на възрастта на китовите акули. Колкото по-голяма е възрастта на животното, толкова по-малко би трябвало да е съдържанието на въглерод-14.

“Този изотоп се е просмукал във всеки един животински вид, обитавал Земята от 40-те години насам”, казва авторът на изследването д-р Марк Мийкън от Института по океанология в Пърт, Австралия. “Тоест имаме времеви маркер, намиращ се гръбначния стълб на тези акули и ще можем да определим периодичността на разпада на изотопа”.

Друга спънка за определянето на възрастта на този вид акули е било наличието на ограничено количество проби от гръбначния им стълб. Изследователският екип е успял да открие такива проби на два отдавна починали представители на вида, съхранявани в Пакистан и Тайланд. Анализите им доказали, че тези животни действително са рекордьори по дълголетие. “Предполагаме, че могат да доживеят до 100-150 години”, казва д-р Мийкън.

Определянето на точната възраст на китовите акули ще помогне на учените да разберат колко добре се развива дадена популация, както и да дадат насоки за това къде риболовът е заплаха за оцеляването им.

Китовите акули са се превърнали в туристическа атракция в много тропически държави. Затова и изследователският екип смята, че сътрудничеството между страните, през които минава миграционния им път, е ключово за опазването на вида. “Тези акули са чудесни посланици на океанологията и са помогнали на толкова много хора да се измъкнат от бедността”, добавя д-р Мийкън. “Нашето откритие е всъщност добра новина, а и доказва старата поговорка, че всяко зло е за добро”, шегува се още той.

Изследването е публикувано в сп. Frontiers in Marine Science
Списанието
Други новини
Facebook

Twitter

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ