До края на септември в
Общински културен институт “Музеен център” в гр. Созопол ще бъде представена археологическата изложба “Опазване на миналото с поглед в бъдещето”. Експозицията включва над 300 артефакта от праисторическата епоха, класическата античност и Средновековието, открити и реставрирани по време на съвместни археологически проекти и полеви школи, реализирани на територията на България в сътрудничество с регионалните исторически музеи във Варна, Пазарджик, "Музеен център” гр. Созопол и археологическия музей "Проф. Мечислав Домарадски" в гр. Септември.
Сред акцентите в изложбата са артефакти открити в древнотракийския търговски център Емпорион Пистирос (5-3 в. пр. Хр.) край гр. Септември. “Проучваме Пистирос вече 31 години. Това, което сме открили до момента е голяма крепостна стена с кула и бастион, широка главна улица, която води към вътрешността на селището с три каменни къщи и канализационна система за изхвърляне на отходните води” сподели за ВВС Знание Вера Петрова от
археологическия музей в гр. Септември. Археолозите се натъкват и на антична каничка за вино, ойнохое, зазидана в стената на една от къщите, със скрито в нея съкровище от 552 сребърни и три златни монети. По-късно е установено, че по монетите няма почти никакви следи от употреба и вероятно са попаднали в ръцете на своя притежател малко след като са били отсечени. “Смело можем да твърдим, че това е едно от първите съкровища, открити в археологическа среда, а не в резултат на случайност. Работните хипотези са, че монетите са били укрити или от човекът, който е отговарял за търговските функции на града или че те са заплатата на някой от войниците,” разказва още арх. Петрова. Емпорионът край гр. Септември се намира в самото сърце на Тракия и е без аналог у нас.
Пак край Семптември е открита и голяма римска пътна станция и антична крепост Бона Манзио. “Римската станция е от 2-3 в. сл. Хр. Тези своеобразни пунктове са приютявали официалната кореспонденция на римската държава – това са били конни пратеници, нагърбени с военни или държавни задачи. Има два вида такива станции, по-големите или
манзио са предлагали възможност за преспиване, а другите
мутацио са поддържали само конюшни,” обяснява археологът Александър Манев. Бона Манзио по-късно става част от голям кастел, чиито крепостни стени й осигуряват защита срещу зачестилите вражески набези. По време на разкопките археолозите се натъкват и на средновековно селище от 12 в., а 15-те реставрирани съда от битовото ежедневие на обитателите му са също част от настоящата експозиция в Созопол.
Изложбата е по повод 10-годишния юбилей на
Фондация "Балканско наследство”, благодарение на която студенти и експерти от цял свят доброволно се включват в археологическите проучвания и реставрацията на находките. “Мисията ни е да споделим нашето наследство, защото то е глобално. Балканите имат богато културно наследство и повече отколкото биха могли да менажират,” споделя за ВВС Знание изпълнителният директор на фондацията Иван Василев. „Балканско наследство” успява да изгради платформа и да създаде широка мрежа на сътрудничество между студенти от близо 70 държави и екипи от изследователи и експерти от Канада до Япония и от Норвегия до Южна Африка.“Равносметката са вече стотици реализирани проекти в България, Северна Македония, Сърбия, Гърция и Черна Гора и над 1000 реставрирани артефакти – антични съдове, монети, римски мозайки и стенописи. Работим на три морета, Йонийско, Адриатическо и Черно море. Ние сме българска организация, отворена към Балканите, а посланието, което искаме да предадем е, че нашето наследство е споделено наследство,” казва още Иван Василев.
Експозицията „Опазване на миналото с поглед в бъдещето” включва още находки от раннохристиянския манастирски комплекс в местността „Джанавара” край Варна, от остров Св. Кирик в Созопол и от селищна могила „Юнаците” край Пазарджик. 
