Вояджър 1 ще достигне един светлинен ден от Земята на 18 ноември 2026 г.

Ако днес изпратим команда към Вояджър 1, тя ще пътува до зонда почти денонощие. Отговорът ще се върне след още толкова. На 18 ноември 2026 г. разстоянието до най-далечния обект, направен от хора, ще стане равно на един светлинен ден (НАСА). Според НАСА това ще се случи в сряда в 5:16:07 ч. източноамериканско време, а по наше изчисление това е 12:16:07 ч. българско време.

Колко е един светлинен ден

Светлинният ден е разстоянието, което светлината изминава за 24 часа: 25 902 068 356 км, или около 26 милиарда километра (НАСА). Същото важи за всяко електромагнитно излъчване, включително за радиовълните, а по радиовръзка Земята общува с Вояджър 1. Затова сигналът в една посока ще пътува денонощие.

Няколко сравнения от НАСА показват мащаба. Светлината стига от Земята до Луната за около 1,3 секунди, от Слънцето до нас за 8 минути и 20 секунди, а до Нептун за 4 часа и 10 минути (НАСА). Най-близката до нас звезда, Проксима Кентавър, е на 4,24 светлинни години. Дори със скорост близо 61 000 км/ч Вояджър 1 е бавен в сравнение със светлината. Вояджър 2 тръгна по друг път, за да посети Уран и Нептун, и ще е на светлинен ден от Земята през ноември 2035 г.

Как се разбра, че зондът е напуснал мехура на Слънцето

Зондът е в междузвездното пространство, извън хелиопаузата. Така се нарича границата на мехура от енергийни частици и магнитни полета, който идва от Слънцето (НАСА). Той е и първият апарат, пресякъл хелиосферата, границата, отвъд която влиянията от извън Слънчевата система са по-силни от слънчевите. НАСА посочва, че зондът е преминал в междузвездното пространство през август 2012 г.. Заключението обаче не дойде веднага, защото първите анализи тълкуваха данните по друг начин.

През 2012 г. измерванията на магнитното поле показаха, че зондът е пресякъл пет пъти границата на неочаквана област, между 210-ия и около 238-ия ден на годината. Силата на полето нарасна от около 0,2 на около 0,4 нанотесла, но посоката му не се промени (Science). Авторите заключиха, че зондът е влязъл в нова област на хелиообвивката (heliosheath), външния слой на хелиосферата, а не в междузвездната среда.

Силно доказателство дойде от друг уред. На 9 април 2013 г. инструментът за плазмени вълни започна да отчита електронни трептения с честота около 2,6 килохерца. Тази честота съответства на плътност на електроните около 0,08 на кубичен сантиметър, много близо до очакваното за междузвездната среда. Във външната хелиосфера плътността е около 0,002 на кубичен сантиметър (Science). Авторите на публикацията в Science определиха това като силно доказателство, че Вояджър 1 е преминал хелиопаузата. Днес НАСА посочва 25 август 2012 г. като деня, в който зондът излиза от хелиосферата (НАСА).

Какво откри по пътя

Апаратът е изстрелян на 5 септември 1977 г., за да прелети покрай Юпитер и Сатурн (НАСА). Тръгва след Вояджър 2, но по по-бърз маршрут, и го изпреварва на 15 декември 1977 г. Най-близо до Юпитер минава на 5 март 1979 г., на около 280 000 км. Открива тънък пръстен около планетата и две нови луни, Теба и Метида. До Сатурн се приближава на 12 ноември 1980 г., на около 126 000 км, и открива пет нови луни и нов пръстен, наречен G.

Снимките на Титан показаха гъста атмосфера, която напълно скрива повърхността. Около 90% от нея е азот (НАСА). Азотът, метанът и по-сложните въглеводороди са знак, че на Титан са възможни пребиотични химични реакции, пише НАСА. Заради специфичните изисквания на прелитането покрай Титан зондът не беше насочен към Уран и Нептун.

На 17 февруари 1998 г. Вояджър 1 надмина Пионер 10 и стана най-отдалеченият човешки обект, а на 16 август 2006 г. вече беше на 100 астрономически единици от Слънцето (НАСА). Последните му 64 снимки бяха мозайка, заснета от разстояние 40 астрономически единици. Този семеен портрет на Слънчевата система показва шест планети, а образът на Земята вдъхнови известната „Бледо синя точка“.

Колко още ще работи

И двата зонда получават енергия от радиоизотопни генератори и губят около 4 вата мощност всяка година (НАСА). Затова екипът изключва части от апаратите, а редът на изключването учените и инженерите са уговорили преди години.

На 17 април 2026 г. инженерите спряха уреда за нискоенергийни заредени частици, който работеше почти без прекъсване от изстрелването през 1977 г. (НАСА) Остават два научни инструмента, единият за плазмени вълни, другият за магнитно поле. Те продължават да изпращат данни от област, в която друг човешки апарат не е бил. Екипът се стреми двата зонда да работят колкото е възможно по-дълго. Според инженерите изключването на уреда дава на Вояджър 1 около година резерв.

За по-дълъг живот екипът подготви и замяна с прякор „Големият взрив“: едновременно се изключват някои уреди и се заменят с такива с по-ниска консумация, така че апаратът да остане достатъчно топъл (НАСА). На 4 август 2026 г. НАСА съобщи, че тя е успешна на Вояджър 2 и трябва да осигури на трите му научни уреда поне още една година работа. Същата замяна на Вояджър 1 екипът планира да завърши през следващите месеци. Към 24 октомври 2026 г. в блога на мисията няма съобщение, че тя вече е направена.

Какво още не знаем

В материалите на НАСА няма срок, до който Вояджър 1 ще работи. Известно е, че мощността намалява с около 4 вата годишно (НАСА) и че всеки изключен уред означава по-малко данни за междузвездната среда. Зондът върви към звездата AC +79 3888, позната още като Gliese 445, която е на над 17 светлинни години от нас. НАСА очаква той да мине на около 1,7 светлинни години от нея след 40 000 години (НАСА).