Бедрена кост на зауропод от Анжак: находката от 2019 г. и какво показаха следващите години

През юли 2019 г. палеонтолози в находището Анжак-Шарант (Angeac-Charente) в югозападна Франция изровиха бедрена кост на зауропод с дължина около два метра. Според съобщенията тя тежи около 400 кг, а в други публикации се споменава около 500 кг. Такава кост показва колко голямо е било животното, но само ако знаем как се преминава от кост към маса. Находището пък продължи да се изучава и след 2019 г., а картината за него се промени.

Какво откриха през лятото на 2019 г.

Находището е в кариерите Одуен (Audoin) край Анжак. Според The Local там е имало блато, което днес е под лозя близо до Коняк. По данни на ZME Science костта е лежала в плътен слой глина. Oman Observer посочва като откривател докторанта Максим Ласрон (Maxime Lasseron) и пише, че това е десетият ежегоден сезон на разкопки.

Жан-Франсоа Турнепиш (Jean-François Tournepiche), уредник в музея в Ангулем, каза: „Това бедро е огромно! И в изключително добро състояние на запазване. Много е вълнуващо.“ Ронан Алан (Ronan Allain) от Националния природонаучен музей в Париж посочи, че се виждат следите от прикрепването на мускули и сухожилия. По думите му големите кости обикновено се срутват и разпадат, затова такова запазване е рядкост.

Според ZME Science Алан е оценил, че животни от този вид вероятно са тежали между 40 и 50 тона. В публикациите не е обяснено как е получена оценката.

Как от кост се стига до маса

Един от подходите не търси обема на тялото, а мери обиколката на костите, които носят тежестта. В проучване от 2012 г. Никола Кампионе (Nicolás Campione) и Дейвид Евънс (David Evans) сравняват 247 вида с известно тегло на живо: 200 бозайници и 47 влечуги, които не са птици. Сборът от обиколките на раменната и бедрената кост се оказва тясно свързан с масата, при това почти еднакво при бозайниците и влечугите, въпреки различната им походка и поза. Зависимостта е степенна, а средната грешка на предвиждането е 25,6 %.

Има две ограничения. Първо, нужни са и двете кости, а новините от 2019 г. съобщават за бедрена, не за раменна кост. Второ, най-голямото влечуго в извадката е алигатор от 168 кг. Авторите признават, че пренасянето на метода върху гигантски изчезнали групи като зауроподите винаги ще остава проблем.

Колко различни могат да са оценките, личи от един монтиран скелет на Brachiosaurus brancai: една и съща изследователска група е публикувала за него 38 и 74,4 тона, а уравнението на Кампионе и Евънс дава около 35,8 тона (интервал от 26,8 до 44,7 тона). Новините за Анжак не посочват обиколката на костта, затова не можем да пресметнем масата сами.

Какво показаха следващите години

Първото съобщение на CNRS от 2010 г. споменава бедрена кост над 2,2 м, която може да е на най-големия зауропод в Европа, с тегло около 40 тона и дължина около 35 м. В него близо 80 % от изкопаните кости са отнесени към месояден динозавър с дължина около 9 м, а находището е датирано на 130 милиона години. През 2019 г. новините вече говорят за 140 милиона години. Статията от 2012 г. носи в заглавието си хотерив–барем, статията от 2021 г. поставя находището в бериас – ранен валанжин, а обзорът от 2022 г. – в бериас.

Статията от 2021 г. описва хиляди фосили от над сто таксона, събрани за девет полеви сезона, и определя находището като Lagerstätte, тоест място с изключително богат и добре запазен материал. Според нея то е доминирано от един орнитомимозавър, вероятно е имало масова смърт на стадо от тях, а костите на зауроподите са били преместени от водата само слабо. Обзорът от 2022 г. преброява поне 38 таксона гръбначни и над 50 000 екземпляра, сред които нов орнитомимозавър и голям турасавър.

Големият зауропод е определен като турасавър. В описанието към статията от 2022 г. остатъците му са записани като Turiasauria indet., тоест не са определени по-точно от групата. Находището е дало 146 зъба и 784 кости на зауроподи и с изключение на два зъба целият този материал е отнесен към един таксон. Най-малко седем различни индивида са отчетени по броя и размера на бедрените кости и по зъбите. Статия от 2026 г. изследва 167 сърцевидни изолирани зъба от един турасавров вид и разграничава пет морфотипа, свързани с мястото на зъба в челюстта.

Какво още не знаем

В резюметата и новините, които прочетохме, няма обиколка на бедрената кост от 2019 г. и не се обяснява как е получена оценката от 40 до 50 тона. Не намерихме и официално видово име на зауропода от Анжак. Масата му остава оценка с голям интервал на грешка, дори когато са налични и двете кости.