Колко дървета за климата: оценката от 2019 г., критиките и какво показаха следващите години

На 5 юли 2019 г. списание Science публикува проучване на екип от лабораторията Crowther Lab на ETH Цюрих с водещ автор Jean-François Bastin, озаглавено „The global tree restoration potential“. Числото от него, 205 гигатона въглерод в нови гори, привлече голямо внимание, беше оспорено в самото списание, а авторите поправиха част от формулировките си.

Какво изчислиха авторите

Екипът картира къде могат да виреят дървета при сегашния климат. Според резултата короните на дърветата биха могли да покриват 4,4 млрд. хектара. Ако се извадят съществуващите дървета, земеделските и градските земи, остава място за още 0,9 млрд. хектара, които биха могли да съхранят 205 гигатона въглерод (GtC) в райони, където по естествен път растат гори и редки гори. Авторите добавят, че ако траекторията на климата не се промени, потенциалното покритие до 2050 г. може да намалее с около 223 млн. хектара, най-вече в тропиците.

В първоначалния текст на резюмето пишеше, че това прави възстановяването на дърветата „най-ефективното решение на климатичната промяна до момента“. Според материал на Nature от септември 2019 г. Crowther е казал пред NBC News, че Земята може да побере още около 1,2 трилиона дървета, които биха погълнали 200 гигатона въглерод, и че е време да „спрем да говорим и да започнем да садим“.

Критиките от октомври 2019 г.

В броя от 18 октомври 2019 г. Science публикува технически коментари към статията. Група с първи автор Joseph Veldman писа, че оценката е приблизително пет пъти по-голяма от реалната. Според тях 205 GtC би било 20 пъти повече от годишните емисии от изкопаеми горива (около 10 GtC), но изчислението има три проблема. Първо, приращението на почвения въглерод е надценено два пъти: приема се, че безлесните земи нямат почвен органичен въглерод и че той расте право пропорционално на дървесното покритие. Само това добавя около 98 GtC. Второ, нови дървета са предвидени там, където намаляват отразяващата способност на повърхността и засилват затоплянето, например във високите ширини и планините. Трето, залесяването на савани, пасища и храстови екосистеми се брои за „възстановяване“, макар там огънят и едрите тревопасни от милиони години да поддържат ниско дървесно покритие.

Втори коментар, на Pierre Friedlingstein и колеги, засегна сравнението, което авторите бяха направили между 205 GtC и „антропогенния въглероден товар“ от около 300 GtC. Според критиците 300 GtC е ръстът на CO₂ във въздуха, който е само около половината от историческите емисии от около 600 GtC. Във въздуха остават около 45 % от емисиите, а останалото поемат океанът и сушата.

Авторите отговориха в същия брой. Приеха, че делът от 45 % е верен, но поддържаха, че първоначалните им оценки са точни. Признаха, че текстът е бил неясен, и поправиха резюмето: вместо „най-ефективното решение“ там вече пише „едно от най-ефективните решения за изтегляне на въглерод до момента“. Добавиха, че възстановяване не означава дървета навсякъде и не отменя намаляването на емисиите.

Поправката от май 2020 г.

На 29 май 2020 г. Science публикува поправка към статията и към отговора. В нея се посочват три области, които изискват уточнение или корекция.

Първо, думите „най-ефективното решение на климатичната промяна“ са били неточни. Авторите са имали предвид, че не знаят друго текущо решение за изтегляне на въглерод с толкова голям обем, а не че то е по-важно от намаляването на емисиите или от опазването на съществуващите екосистеми.

Второ, текстът за 205 GtC и за „значителна част“ от товара от около 300 GtC е можел да създаде впечатлението, че възстановяването може да поеме две трети от всички досегашни емисии. В последния абзац на статията е добавено, че във въздуха остават около 45 % от изпуснатия CO₂.

Трето, към 205 GtC е липсвал интервалът на неопределеност, от 133,2 до 276,2 GtC. Освен това таблица 1 в отговора е съдържала грешки. С поправените стойности потенциалът е 205,6 GtC, а не 204,7 GtC.

Основната оценка остава, но с широк интервал. Твърдението на Veldman за пет пъти по-малка стойност поправката не коментира.

Оценката от 2023 г.

На 13 ноември 2023 г. Nature публикува проучване с водещ автор Lidong Mo, в което участват и Crowther, и Constantin Zohner. То съчетава наземни и спътникови оценки на въглерода в горите, които се различават с едва 12 %. Резултатът е, че в райони с ниско човешко въздействие горите съдържат с 226 GtC по-малко от естествения си потенциал (диапазон на моделите от 151 до 363 GtC).

От тях 61 % (139 GtC) са там, където горите още съществуват и опазването им позволява да узреят. Останалите 39 % (87 GtC) са там, където горите са премахнати или разпокъсани. Тази величина не е същата като 205 GtC от 2019 г., защото включва и узряването на съществуващи гори. Авторите отбелязват, че по-ранните оценки от 200 до 300 GtC според някои изследвания са до 4–5 пъти завишени, а независима оценка от наземни данни е липсвала.

В съобщението на ETH Цюрих Crowther казва, че най-голямото му опасение е компании да използват тези данни като извинение да не намаляват емисиите от изкопаеми горива. Самата статия отбелязва, че горите не могат да заместят намаляването на емисиите.

Какво остава от числото 205

Числото 205 GtC е максимален потенциал при зрели гори, а не прогноза за следващите десетилетия, и размерът му остава спорен.

Още в отговора от 2019 г. авторите пишат, че отговорното възстановяване на гори е ценно, но трябва да върви заедно с намаляването на емисиите. Поправката от 2020 г. и проучването от 2023 г. казват същото. Нито една от тези работи не твърди, че засаждането на дървета само по себе си ще спре затоплянето.