Okjökull: ледникът, който Исландия „погреба“ през 2019 г., и данните за останалите

На 18 август 2019 г. група учени, политици и жители на Исландия изминаха около два часа по каменист терен до отдалечено място на щитовиден вулкан, за да поставят паметна плоча на мястото на ледника Окйокюл (Okjökull), известен и като Ок. Церемонията организираха антрополозите Cymene Howe и Доминик Бойер (Dominic Boyer) от университета „Райс“ в Хюстън. По думите на организаторите това е първият паметник на ледник, изгубен заради климата. Измерванията, направени оттогава, показват какво се случва с останалите ледници на острова.

Церемонията на 18 август

Според университета „Райс“ на мястото говориха министър-председателката Катрин Якобсдотир (Katrín Jakobsdóttir), бившата президентка на Ирландия Мери Робинсън, министърът на околната среда Гудмундур Инги Гюдбрандсон (Guðmundur Ingi Guðbrandsson), геологът Одур Сигюрдсон (Oddur Sigurðsson), писателят Андри Снайр Магнасон (Andri Snær Magnason), който е написал текста на плочата, и двамата антрополози. Гюнхилдюр Халгримсдотир (Gunnhildur Hallgrímsdóttir) прочете стихотворение за ледника. Плочата поставиха деца, а присъстваха близо 100 други души.

Якобсдотир каза: „Нямаме време за губене.“ Бойер обясни защо са избрали децата: посланието на мемориала е, че сме отговорни пред бъдещите поколения.

Защо Ок вече не е ледник

Окйокюл е лежал върху планината Ок в областта Боргарфьордур (Borgarfjörður). В края на Малката ледена епоха, около 1890 г., е покривал над 10 км² и е имал тесен височинен диапазон – между 1100 и 1200 метра. През 2014 г. геологът Одур Сигюрдсон установи, че ледът вече не отговаря на критериите за ледник.

Националната инвентаризация на исландските ледници описва Ок като първия добре познат ледник на острова, обявен за „мъртъв“ – престанал да съществува като динамично движещо се ледено тяло. Останали са само тънки, разпадащи се ледени петна в понижения на терена. През 2019 г. те са общо 0,07 км², или по-малко от 1 % от най-голямата площ на ледника, и всяко от тях е под 0,03 км². Ок не е единственият: според същата инвентаризация след 2000 г. на практика са изчезнали няколко десетки малки именувани ледници.

Какво показват измерванията

Към 2019 г. ледниците на Исландия заемат около 10 400 км². От края на XIX век площта им е намаляла с над 2200 км², или с 18 %, като от 2000 г. насам загубата е около 750 км². През първите две десетилетия на XXI век темпът е средно около 40 км² годишно. Големите ледени шапки са загубили 10–30 % от най-голямата си площ в Малката ледена епоха, а ледниците със среден размер – до 80 %.

Масата на леда се измерва по друг начин. Реконструкция за периода от около 1890 до 2019 г. дава загуба от 540 ± 130 гигатона лед, или 16 % от масата около 1890 г. Това съответства на 1,5 мм повишение на световното морско равнище. Около половината от загубата е станала след 1994/95 г.: 240 ± 20 гигатона, средно 9,6 гигатона годишно. Най-бързо ледът е топял през 1994/95–2009/10 г. – 11,6 гигатона годишно, а през 2018/19 г. загубата е била 15,0 ± 1,6 гигатона.

Прессъобщението на университета „Райс“ цитира Cymene Howe и Доминик Бойер, че Исландия губи около 11 милиарда тона лед годишно, и учени, които се опасяват, че всички над 400 исландски ледника може да изчезнат до 2200 г. Цифрата за 11 милиарда тона е близо до реконструкцията, която дава средно 9,6 гигатона годишно за 1994/95–2018/19 г. Датата 2200 е прогноза, а останалите цифри в тази статия са измервания на миналото.

Забавяне, което може да не продължи

Авторите на реконструкцията отбелязват, че от 2010 г. темпът на загуба на маса е средно около 50 % по-нисък, с изключение на 2018/19 г. Изследване на Брис Ноел (Brice Noël) и колеги от 2022 г. свързва това забавяне, започнало около 2011 г., с т.нар. Blue Blob – област на регионално охлаждане в Северния Атлантик на юг от Гренландия. Охлаждането смекчава затоплянето над Исландия и намалява оттока на топилна вода. Според същото изследване при сценарий на високо затопляне охлаждането ще ограничава загубите на маса до средата на 2050-те години, а после регионалният сигнал отслабва и високите темпове на загуба се връщат.

Самите автори пишат, че засега не е ясно дали забавянето ще продължи. Данните показват, че исландските ледници продължават да губят лед, макар и с променлив темп; Ок е само първият добре познат пример.