Ботсвана като родина на първите хора: твърдението от 2019 г. и защо учените го оспориха

На 28 октомври 2019 г. списание Nature публикува статия на екип, воден от Ванеса Хейс (Vanessa Hayes) от Garvan Institute of Medical Research; първи автор е Ева Чан (Eva Chan). Според нея предците по майчина линия на всички днешни хора са живели преди около 200 000 години в блатиста област в днешна северна Ботсвана. Заглавията опростиха това до „родина на първите хора“. Редица учени оспориха заключението.

Какво твърдеше статията

Авторите работят с митохондриалната ДНК – малка молекула, която се предава само по майчина линия. Те събрали кръвни проби в Намибия и Южна Африка, предимно от хора от групите койсан, и секвенирали 198 нови митохондриални генома. Заедно с публикуваните по-рано данни анализът обхваща над 1200 души и е съсредоточен върху клона L0, най-дълбоко разклонения клон на майчиното дърво на човечеството.

Като броят натрупаните мутации, учените датират възникването на линията L0 на около 200 000 години. За място предлагат палеоблатото Макгадикгади–Окаванго край днешната делта на Окаванго – обширна влажна област около древното езеро Макгадикгади. Според тях линията е живяла там около 70 000 години. Между 130 000 и 110 000 години назад промени в климата отворили „зелени коридори“: първо на североизток, около 130 000 години назад, после на югозапад, около 110 000 години назад. Климатичните симулации на Аксел Тимерман (Axel Timmermann) свързват тези коридори с промени във валежите, предизвикани от колебанията на земната ос.

Хейс казва пред National Geographic: „Всички сме дошли от една и съща родина в Южна Африка.“

Какво възразиха учените

Критиките дойдоха веднага и бяха от различен тип.

Първо, митохондриалната ДНК е малка част от генома. Карина Шлебуш (Carina Schlebusch) от университета в Упсала посочва, че тя е около 16 500 базови двойки, а ядрената ДНК – над три милиарда. Елинор Скери (Eleanor Scerri) от Института „Макс Планк“ за наука за човешката история отбелязва пред Science News, че само анализи на цели геноми могат надеждно да покажат кога и къде е възникнал Homo sapiens, и че днешните хора по-скоро произлизат от смесване на групи из цяла Африка, започнало преди около 300 000 години. Марк Томас (Mark Thomas) от University College London нарече изводите от митохондриалните данни „фундаментално погрешни“, а изследването – „разказване на истории“.

Второ, L0 не е цялото човечество. Райън Раум (Ryan Raaum) от Lehman College припомня, че повечето хора днес имат митохондриална ДНК от клоновете L1–L6, а не от L0, и че „единен произход“ би изисквал по-стар общ предшественик. Сара Тишкоф (Sarah Tishkoff) от университета в Пенсилвания казва, че е нужна древна ДНК от вкаменелости, за да се разбере дали днешните ловци-събирачи в Южна Африка са свързани с хората, живели там по-рано.

Трето, вкаменелостите. National Geographic напомня за Джебел Ирхуд в Мароко (около 315 000 години), Флорисбад в Южна Африка (около 260 000) и Омо в Етиопия (около 195 000). Те са от различни краища на континента, а ядрена ДНК във вкаменелости рядко се запазва, така че те не могат да се сравнят пряко с генетичното дърво.

Не всички бяха против. Ребека Кан (Rebecca Cann) от университета на Хаваите, която е била рецензент на статията, казва, че тя подкрепя корените на митохондриалната линия в Субсахарска Африка отпреди около 200 000 години. Бренна Хен (Brenna Henn) от Калифорнийския университет в Дейвис отбелязва, че резултатите не са напълно извън линията на по-стари данни, сочещи Южна Африка. Самата Хейс признава пред ScienceAlert, че анализ на целия геном може да покаже други произходи и други линии.

Формалното възражение

Група от 17 учени публикува през 2021 г. в Journal of Archaeological Science (том 130, статия 105374) текст със заглавие „Произход на човека в южноафрикански палеоблата? Силни твърдения при слаби доказателства“. Сред авторите са Шлебуш, Томас, Скери, Тишкоф, Крис Стрингър (Chris Stringer), Матиас Якобсон (Mattias Jakobsson), Андерс Ериксон (Anders Eriksson) и Андреа Маника (Andrea Manica). Заглавието казва същото, което част от тях бяха казали пред журналисти.

Как се промени картината

Спорът не е за това, че L0 е дълбок клон на майчиното дърво. Въпросът е какво може да се заключи за „родина“ от един-единствен локус в генома.

Още през 2018 г. Скери и 22 колеги (сред тях Томас, Стрингър и Хен) написаха в Trends in Ecology & Evolution, че вкаменелостите, археологията и генетиката подкрепят виждането за силно структурирана Африка, в която видът ни не е възниквал в една-единствена популация или област.

През май 2023 г. Аарон Рагсдейл (Aaron Ragsdale), Бренна Хен, Саймън Грейвъл (Simon Gravel) и колеги публикуваха в Nature анализ, който включва нови цели геноми на 44 души от народа нама (койсан) в Южна Африка. Според резултатите им най-ранното разделяне между днешните популации е станало преди 120 000–135 000 години и е било предшествано от стотици хиляди години обмен на гени между слабо различаващи се предкови популации. Моделът, наречен „слабо структурирано стъбло“, обяснява и генетични особености, които преди са се отдавали на примес от архаични хоминини. Според авторите само 1–4 % от разликите между днешните популации идват от дрейф между тези предкови групи.

Така един от най-подробните модели на генетичните данни не търси единствена родина, а описва мрежа от свързани популации. Точката на картата от 2019 г. не може да се изведе само от митохондриите.