Сребристогърба мишка-елен: снимките от Виетнам и какво показаха следващите години

На 11 ноември 2019 г. екип с водещ автор Ан Нгуен (An Nguyen) публикува в Nature Ecology & Evolution първите снимки на сребристогърбата мишка-елен (silver-backed chevrotain, Tragulus versicolor) в дивата природа. Видът се среща само във Виетнам, а последният му регистриран екземпляр е от 1990 г. Снимките са от камери-капани. Те показаха, че животното още съществува, но не и колко са те.

Малък вид с дълга пауза в записите

Мишките-елени (chevrotains) са най-дребните копитни бозайници. Известни са десет вида, повечето в Азия, а теглото им обикновено е под 5 кг. Сребристогърбата е колкото голям заек и има сребрист отблясък в окраската. Мъжките имат дълги зъби като бивни, които според учените вероятно служат в борбата за територия и за женски. Наблюденията сочат, че видът е самотен и през деня търси плодове и растения.

Видът е описан през 1910 г. по четири екземпляра от южен Виетнам. През 1990 г. руска експедиция в централен Виетнам събира пети екземпляр. След това почти три десетилетия няма нито един научен запис. Видът беше включен в списъка „25 най-търсени изгубени вида“ на Global Wildlife Conservation (GWC; днес Re:wild) и стана първият бозайник от него, който беше преоткрит.

Как я намериха

Екипът, начело с Ан Нгуен, асоцииран учен към Global Wildlife Conservation и докторант в Института „Лайбниц“ за изследване на зоопарковите и дивите животни в Берлин, започнал с разговори. Селяни и горски рейнджъри разказвали за сива мишка-елен, различна от по-честата по-малка мишка-елен. Според National Geographic екипът проучил суха крайбрежна гора край Нячанг.

Първо три камери стояли пет месеца и заснели 275 снимки на вида. След това в същия район добавили още 29 камери, които за пет месеца направили 1881 снимки. Не всички кадри са на различни животни, затова размерът на популацията остава неизвестен. В съобщението за откритието точното място не е посочено.

Заплахи

Основната заплаха са самоделните примки от тел, с които се бракониерства. Според Re:wild неподбирателният лов е причина за „синдрома на празната гора“ във Виетнам. National Geographic посочва като двигател на лова търсенето на дивечово месо в Източна Азия. Андрю Тилкър (Andrew Tilker), биолог в Института „Лайбниц“ и съавтор на статията, казва пред Science News, че масовото поставяне на примки е взело тежък дан от бозайниците в цял Виетнам. Селяните разказвали, че животните са по-малко отпреди.

Какво показаха следващите години

През 2026 г. в списание Oryx излезе по-голямо проучване на екип с първи автор Huy Hoang Quoc, в който участват и Нгуен, и Тилкър. Между 2018 и 2025 г. учените обходили 15 горски обекта в пет провинции на южно-централен Виетнам. Интервюирали 96 души, като 25 от тях описали животно, което отговаря на сребристогърбата мишка-елен. Поставили 522 камери на 487 станции, общо 37 592 камера-нощи.

Резултатът: видът е засечен на пет обекта, включително четири новопотвърдени популации освен единствената известна дотогава в национален парк Нуй Чуа (Nui Chua). Най-много засичания има в Нуй Чуа (280 на 12 станции) и на полуостров Хон Хео (Hon Heo; 242 на 8 станции). Видът живее в сухи и полусухи гори.

Има и лоши новини. Видът не е засечен на няколко обекта с предполагаемо подходящ хабитат, сред тях и Со Пай (So Pai). Интервютата подсказват възможно местно изчезване заради продължителен натиск от примки. Хон Хео не е законово защитен. Авторите описват разпокъсано разпространение и предупреждават, че популациите са уязвими към лов и загуба на гори.

Състоянието на вида също се промени. В Червения списък на IUCN той още е „недостатъчно данни“ (Data Deficient), като според авторите оценката се преразглежда с помощта на техните резултати. През 2024 г., въз основа на тези резултати, видът е включен като критично застрашен във Виетнамския червен списък на застрашените видове. Авторите предлагат по-сериозна защита в останалите му крепости и създаване на резервна популация извън естествената му среда.

Колко са всъщност

Първата цифра, която липсва, е броят на животните. Снимките от 2019 г. показват присъствие, а не численост, а проучването от 2026 г. отчита засичания, не индивиди. Разпространението е разпокъсано и на някои обекти видът може да е изчезнал. Затова преоткриването от 2019 г. беше начало на работа по опазването, а не нейният край.