Ikaria wariootia: вкаменелостта на червеобразно същество и началото на животните

През март 2020 г. в „PNAS“ екип от Калифорнийския университет в Ривърсайд, с водещи Скот Евънс (Scott D. Evans) и Мери Дрозър (Mary L. Droser), описа ново животно от Южна Австралия. То е дълго между 2 и 7 милиметра и носи името Ikaria wariootia. Заглавието на работата и материалът на университета го наричат най-стария известен двустранно симетричен организъм. Самите автори са по-предпазливи: „най-старо“ важи за вкаменелостния запис на Южна Австралия, а връзката на тялото със следите, които то е оставило, е заключение, не пряко наблюдение.

Защо двустранната симетрия е важна

Двустранно симетричните животни (билатерии) имат лява и дясна страна, преден и заден край. В статията те са определени като животни с два отвора и преминаващо през тялото черво. Към тях спадат повечето познати ни животни, включително хората. Изследванията на съвременни животни и на следи от древни организми водят до извода, че първите билатерии са били малки и устроени просто. Такива животни трудно се разпознават като вкаменелости, но би трябвало да принадлежат към едиакарската биота – най-ранните известни сложни общности от макроскопични животни.

Какво откриха в Нилпена

Вкаменелостите са от член Едиакара на кварцита Раунсли в планината Флиндерс, предимно от националния обект Нилпена. Авторите описват 127 екземпляра: 108 на една пластова повърхност и 19 от отломки на различни места. Дължината на тялото е между 1,9 и 6,7 mm, ширината – между 1,1 и 2,4 mm, като дължината е средно 2,3 пъти по-голяма от ширината. Според материала на университета най-едрите са по размер и форма като оризово зърно.

Радиометрични дати за член Едиакара няма. Авторите оценяват възрастта му на вероятно между 560 и 551 милиона години по припокриването на видове с района на Бялото море в Русия. Материалът на университета казва „около 555 милиона години“.

Екипът сканира отпечатъците с 3D лазерен скенер с точност 12 μm. Сканирането показа различие между преден и заден край. Според материала на университета се вижда и правилен цилиндричен корпус с фини жлебове, които подсказват мускулатура.

Как свързаха тялото със следите

Около 15 години учените приписваха ровини от същите пластове, наречени Helminthoidichnites, на билатерии, но самото животно не беше намирано. Според материала на университета Евънс и Дрозър са забелязали малки овални отпечатъци близо до някои от ровините. Ширината на телата попада изцяло в измерената ширина на следите, а статистически тест не откри значима разлика в разпределението им. Ровините стоят под слоевете с познатите едиакарски вкаменелости, а най-ранната поява на Kimberella е над 100 m по-нагоре в разреза.

Формата на ровините подсказва как се е движило животното. V-образните напречни гребени говорят за перисталтично придвижване, както при червеите. Изместването на утайката и следите от хранене дават на авторите основание да допуснат уста, анус и преминаващо през тялото черво. Те уточняват, че такива органи едва ли се запазват във вкаменелост. Материалът на университета също отбелязва, че връзката между отпечатъците и ровините е заключение от близостта и размера.

Какво показаха следващите години

Титлата „най-старо“ зависи от конкурентите. Още в оригиналната статия се разглеждат уругвайски ровини, за които се твърди възраст над 585 милиона години, но с несигурни ограничения. Статия от 2022 г. в „Palaeogeography, Palaeoclimatology, Palaeoecology“ твърди още в заглавието си, че тези следи са от късния палеозой, а не от едиакара. Тоест те са далеч по-млади от Ikaria.

Част от същите автори продължиха работата в член Едиакара. През ноември 2024 г. Иън Хюз, Евънс и Дрозър описаха в „Current Biology“ друго едиакарско същество, Uncus dzaugisi. То е гладко, червеобразно, изкривено, с различими предна и задна част. Релефът му съответства на твърда външна обвивка (кутикула), а околните следи показват, че се е движило. Формата и движението му съвпадат с тези на нематоидите (Nematoida), което според авторите е силно свидетелство за поне екдизозойна принадлежност – към линия на животни, които линеят. По думите им дотогава не е била известна категорична докембрийска телесна вкаменелост от такава линия.

Количествен анализ на формата на следите, публикуван през 2025 г. в „Proceedings of the Royal Society B“, показа, че гладките следи стават обичайни на различни места около края на едиакара, към 545 милиона години. Авторите свързват това с появата на тънки подвижни билатерии с хидростатично тяло, координирана мускулатура и далечно сетивно възприятие.

Докъде стига титлата „най-стар“

Авторите на оригиналната работа смятат, че Ikaria е сред най-старите билатерии от Южна Австралия и запазва повечето от чертите, които се предвиждат за общия предшественик на групата. Времето на първата ѝ поява е вероятно в посочения интервал, но може да е по-ранно. Това не я прави доказан прародител на всички билатерии. По-късните работи, разгледани тук, се занимават с други находки и с формата на следите, а не с Ikaria. Дали тя е общ предшественик, или само ранен представител на групата, ще покажат нови находки.