Произход на човека в Европа или Африка и какво казва Graecopithecus

Въпросът за произхода на човека в Европа или Африка няма окончателен отговор, а един примат от Балканите, наречен Graecopithecus freybergi, го държи отворен. Той е известен от само три находки на възраст около 7,2 милиона години, а дали е предшественик на хората, е спорно (PLOS ONE, PLOS ONE (PubMed Central)).

Какво е Graecopithecus и къде са го намерили

Името обозначава късномиоценски примат, описан по долна челюст от Пирг във Ватопедион близо до Атина, Гърция. Към него изследователите отнасят и горен преден кътник от находище Азмака в Горнотракийската низина, България (PLOS ONE).

Третата находка е бедрена кост от същото българско находище, открита през 2016 г. и описана през 2026 г. (Phys.org, ScienceAlert). Преди нея родът се е знаел само по челюст от Гърция, намерена през 1944 г., и по зъб от България, намерен през 2012 г.

Находката от Азмака е причина темата да се върне в новините. Три вкаменелости са малка извадка, затова всяка нова кост променя картината повече, отколкото би променила при вид с богат архив.

Как са определени 7,2 милиона години

Възрастта не идва от един метод. Екип с учени от Тюбингенския университет, Националния природонаучен музей при БАН в София и още шест институции съчетава палеомагнетизъм, фауна и орбитално настройване на седиментите (PLOS ONE (PubMed Central)).

Палеомагнитните полюси на пластовете са сравнени с известната скала на смяна на магнитното поле на Земята, а видовете бозайници са дали допълнително ограничение (PLOS ONE (PubMed Central)). Така челюстта от Пирг е датирана на около 7,175 милиона години, а зъбът от Азмака на около 7,24 милиона години. По наше изчисление по тези данни двете находки са разделени от около 65 000 години, което е в рамките на неточността на метода.

Авторите сами изброяват слабостите. Палеомагнитният сигнал при Пирг идва от две костни запълвания, при които посоката е неизвестна, а червените седименти с хематит не поддават на размагнитване (PLOS ONE (PubMed Central)). Пробата от Пирг е само 49 вкаменелости, а възрастта ѝ се извежда отчасти от разликите във фауната.

Какво показват зъбните корени

Основният довод за „човешки“ черти е в корените, не в короните на зъбите. С микро-компютърна томография екипът е показал за първи път вътрешността на корените и пулпните канали (PLOS ONE).

Двата корена на долния преден кътник при Graecopithecus са частично слети на около 47% от дължината си (PLOS ONE). При съвременните човекоподобни маймуни това се среща при около 2–4% от екземплярите и не е отбелязано при миоценските приматски, които не са хоминини. Оценената дължина на корена на кучешкия зъб е около 25,5 mm, по-малка е, отколкото при Sahelanthropus, и е в диапазона на Ardipithecus ramidus и Australopithecus anamensis.

Образно: при шимпанзето двата корена са като разтворени пръсти, а тук те са сплетени като събрани длани. Авторите заключават, че най-пестеливото обяснение е, че видът е хоминин, но признават, че извадката е твърде малка за категорични изводи (PLOS ONE).

Челюстта е смачкана и силно износена, полът ѝ е несигурен, а дължината на кучешкия корен е оценка от частично запазена кост (PLOS ONE).

Какво добавя бедрената кост

Костта е от дясно бедро, каталогизирана като FM3549AZM6, на възрастна женска с тегло около 24 kg, която е живяла край река в савана (Phys.org, ScienceAlert). Шийката на бедрото е удължена и сочи нагоре, личат места на закрепване на седалищните мускули и дебел външен костен слой (Archaeology Magazine).

Тези черти приличат на тези при двукраките изкопаеми хоминини и се различават от тези при дървесните маймуни (Phys.org). Но костта има и черти на четириноги животни, а авторите говорят за преходно положение между африканските човекоподобни маймуни и редовно двукрак хоминин (ScienceAlert). Най-вероятно животното е ходило на два крака по желание, но не като съвременния човек.

Връзката на костта с рода е тълкуване. В новините няма твърдение, че е намерена заедно с челюстта (Archaeology Magazine). Затова бедрената кост е по-скоро втора независима улика, отколкото доказателство.

Европа или Африка като люлка на човечеството

Екипът около Никола Спасов от Националния природонаучен музей при БАН, заедно с Дейвид Бегън от Университета на Торонто и Мадлен Бьоме от Тюбинген, предлага сценарий с много условности. Graecopithecus би произлизал от 8–9-милионногодишните балкано-анатолийски примати Ouranopithecus и Anadoluvius, а те — от западна и централна Европа (Phys.org).

Между 8 и 6 милиона години климатът в Източното Средиземноморие и Западна Азия е създал полупустини, които може да са тласнали бозайници на юг към Африка (Phys.org, Archaeology Magazine). Ако е така, по-късните австралопитеци не са доказателство за изцяло африкански произход, а за африканско продължение. Дали общият прародител на шимпанзетата, горилите и хората е живял в Европа, остава неясно.

Седиментите около находките са прашни червени тиня, свързвана с изсушаване на Сахара около 7,2 милиона години, и растителност от тревна савана, а не гъста гора (PLOS ONE (PubMed Central)). По наше разбиране това е важно, защото двукракото ходене се свързва с отваряне на гората, а това отваряне се вижда и в Балканите.

Защо мнозина учени не са убедени

Критиката е в три посоки, но не се свежда до отхвърляне на находките. Йоханес Хайле-Селаси е посочил, че броят на корените на предните кътници варира дори сред ранните хоминиди, а Ричард Потс е смятал, че няма достатъчно контекст, за да се правят изводи от един кучешки корен (ScienceAlert).

Потс допълва и географски довод: хоминин от изолирана част на Южна Европа трудно би бил предшественик на африканските хоминини (ScienceAlert). Други учени оспорват извода за Балканите заради липса на доказателства. Самите автори допускат, че чертите може да са възникнали независимо, и признават, че е невъзможно да се реши кой е най-базалният хоминин (PLOS ONE).

Африканската теория остава изходна точка в науката. За промяна на картината са нужни повече кости от това находище, а не нови интерпретации на същите три. За съжаление, находището при Пирг вече не е достъпно за нови разкопки, така че шансът за повторно датиране зависи от материала в музеите и от разкопките при Азмака (PLOS ONE).

Какво може да се провери сам

Читателят може да отвори двете статии в PLOS ONE и да види сам извадката, снимките от томографията и таблицата с възрасти (PLOS ONE, PLOS ONE (PubMed Central)). Така се различава тезата „възможно е“ от тезата „доказано е“, която никоя от публикациите не твърди.

За пример как древните следи се четат по различен начин вижте историята на лактазната персистентност.

Следващата проверка е в самите кости: бедрената кост от Азмака е публикувана през 2026 г. в Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments, а оценката на нейната принадлежност към рода зависи от нови находки на същото място (Phys.org).