Гигантски водни насекоми: кого ловят Belostomatidae и какво показаха следващите наблюдения

Гигантските водни дървеници от семейство Belostomatidae са хищни насекоми от сладките води. Японският ентомолог Шин-я Оба (Shin-ya Ohba) от университета в Нагасаки събра в обзор в списание Entomological Science десетилетия изследвания за тяхната екология. Статията излезе онлайн през септември 2018 г. и влезе в първия брой на списанието за 2019 г. Пролетта на 2019 г. част от медиите я представиха като история за насекоми, които ядат патета, костенурки и змии. Самият обзор е по-широк, а случаите с гръбначни животни са отделни наблюдения, събрани през годините.

Какво е обзорът

Според резюмето семейството включва около 150 вида, разпространени в субтропичните и тропичните области на света. Те имат необичайна система на размножаване: женските се състезават помежду си за партньори, а мъжките пазят яйцата. При подсемейство Lethocerinae женските снасят яйцата по растения, които стърчат над водата, а при Belostomatinae ги залепват по гърба на мъжкия.

Обзорът (том 22, брой 1, страници 6–20) разглежда връзките хищник–плячка, строежа на тялото, миграциите, брачното поведение и опазването на тези насекоми. Това е преглед на публикувани изследвания, а не ново откритие за храненето им.

Как ловуват

Според материала на „Нешънъл джиографик“ насекомите са хищници от засада. Те се държат за водно растение, сливат се с него и сграбчват с предните си крака всичко, което мине пред тях. После пробождат плячката с острото си хоботче и впръскват ензими, а вероятно и упойващи вещества. Изследователят Чарлз Суорт (Charles Swart), цитиран в материала, казва, че не е ясно какво точно съдържат тези вещества и дали насекомите са истински отровни. Тъканите на жертвата се разграждат и насекомото ги засмуква. При по-голяма плячка това може да отнеме няколко часа, а жертвата може да е жива през част от това време.

Полевата станция на университета в Уисконсин–Милуоки описва същото: ензимите се образуват в слюнчени жлези близо до хоботчето, обездвижват плячката и втечняват вътрешността ѝ. Най-едрите родове, сред тях Lethocerus, са дълги над 6 см. Насекомите не са агресивни, но ако някой ги хване неправилно, убождат, а убождането е много болезнено.

Какви гръбначни животни са документирани

Според станцията в Милуоки най-едрите видове ловят широк кръг животни: други водни насекоми, дребни жаби, попови лъжички, риби, малки змии и дори пухкави патета. Тя разказва и за случай, описан от ентомолога Дж. Рийс Вошел (J. Reese Voshell, Jr.): дървеница, намерена на земята в борба с кълвач, с крака около клюна му и хоботче, забито в главата на птицата.

По данни на „Нешънъл джиографик“ през 2011 г. Оба съобщи първото наблюдение на гигантска водна дървеница, която лови костенурка. Това са описания на отделни случаи. По тях не може да се прецени колко често се случва всеки от тях.

Гигантските водни дървеници не са единствените членестоноги, които ловят гръбначни. През 2020 г. Хосе Валдес (Jose W. Valdez) публикува в Global Ecology and Biogeography преглед на над 1300 такива наблюдения от 89 държави.

Какво добави 2023 г.

През 2023 г. в Entomological Science излезе кратко съобщение на екип с водещ автор Келвин Чен (Kelvin Chen) от университета „Рътгърс“. В резюмето авторите припомнят, че гигантските водни дървеници са ключови хищници в сладките води и за тях има данни, че се хранят с риби, земноводни и влечуги. Те описват как гигантска водна дървеница от вида Lethocerus cordofanus е уловила възрастна женска на прилепа Afronycteris nana във временно езерце в оризище в Гвинея-Бисау, Западна Африка. Според авторите това е първият случай на естествено нападение над бозайник от гигантска водна дървеница, документиран в научна публикация.

Колко често се случва всичко това

Картината остава съставена от отделни парчета. Съставът на веществата, които насекомото впръсква, не е изяснен. Използваните източници не дават и дял на гръбначните в храната им в природата: известни са примери, но не и честота.

В Япония четири местни вида, сред тях Kirkaldyia deyrolli, са върховни хищници в оризищата и влажните зони. „Нешънъл джиографик“ посочва, че замърсяването на водите и инвазивни видове като раците и жабата бик ги застрашават. Според Оба, ако се опазят гигантските водни дървеници, ще се опазят и цели екосистеми, затова сладките води трябва да се пазят чисти и без инвазивни видове.