Катериците подслушват птици: как сивите катерици отчитат безопасността по птичето бърборене

На 4 септември 2019 г. в списание PLOS ONE излезе статия на трима автори от катедрата по биология на колежа „Оберлин“ в Охайо: Мари Лили (Marie V. Lilly), Ема Лукор (Emma C. Lucore) и Кийт Тарвин (Keith A. Tarvin). Те проверяват дали източните сиви катерици (Sciurus carolinensis) използват птичето „бърборене“ като знак, че наоколо е безопасно. Под „бърборене“ (bird chatter) авторите разбират контактните позиви на няколко птици, когато не усещат хищник. Заглавието на статията в превод е „Подслушващите сиви катерици извличат заключение за безопасност от птичето бърборене“. Катериците не предвиждат опасност по птиците, а преценяват кога тя е отминала.

Как е направен опитът

Опитът е със свободно живеещи катерици в паркове и жилищни квартали на Оберлин. Наблюдаваните животни били на поне 164 м едно от друго и на нито едно място не се тествало два пъти. Всеки опит следвал една и съща схема: минута за привикване, 30 секунди тишина, 1–3 секунди запис от зов на червеноопашат мишелов (red-tailed hawk, Buteo jamaicensis), още 30 секунди тишина и накрая три минути звук. Звукът бил или птиче бърборене, или фонов шум без птици.

Бърборенето е записано през януари и декември 2016 г. при хранилка на около 24 км от мястото на опитите. Изследователите броели колко пъти катерицата вдига глава и колко време е нащрек, като отделяли тези прояви от хранене, почистване на козината и почивка.

В анализа влизат 30 опита с бърборене и 37 с фонов шум. При 28 и 26 от тях има пълни данни за трите минути след зова на мишелова.

Какво показаха резултатите

След зова на мишелова катериците и в двете групи вдигали глава по-често и били по-дълго нащрек. Различия между групите на този етап нямало. После пътищата им се разделили. Катериците, чули бърборене, вдигали глава по-рядко от тези, чули фонов шум (P = 0,018). Спадът в броя на вдигането на глава бил по-голям (P = 0,015), а спадът във времето в бдителност също бил по-голям (P = 0,032).

Общото време в бдителност през трите минути обаче не се различавало значимо между групите (P = 0,272). Затова ефектът е по-скоро в скоростта, с която катериците се успокояват, отколкото в общото време на бдителност. Авторите предполагат, че катериците използват информацията в бърборенето като знак за безопасност.

Какво авторите не можаха да изключат

Статията изброява сама няколко ограничения. В трите записа на бърборене е засечен юнко (dark-eyed junco, Junco hyemalis), а в един от тях и американска синигерка (tufted titmouse, Baeolophus bicolor). Затова е възможно катериците да реагират на конкретен вид, а не на бърборенето като цяло. В записите има и пляскане с криле и скокове по листа, които също могат да носят сигнала, и авторите не могат да го изключат.

Не е ясно и откъде идва умението. То може да е научено чрез връзка между птичи звуци и хищници или да е вродена реакция към общите белези на бърборенето. Записите съдържат и шум от вятър, сгради и трафик, който обаче според авторите би работил срещу хипотезата им.

Какво казват други изследвания

Подслушването на чужди сигнали не е нова идея. Същата лаборатория в Оберлин показа през 2013 г. (Getschow и колеги, Ethology), че реакцията на сивите катерици към алармените позиви на местния американски дрозд (American robin) статистически не се различава от реакцията им към собствените им алармени позиви. Пускани са и позивите на два вида, които не живеят в Охайо: черния дрозд, чийто позив е сходен по строеж с този на американския дрозд, и австралийския медояд (New Holland honeyeater) с различен по строеж позив. Резултатите за черния дрозд са двусмислени, а на медояда катериците не реагират като на опасност. Авторите стигат до извода, че реакцията се основава най-вече на познатост, макар че сходен по звучене непознат позив също може да предизвика защитно поведение.

Преглед на Magrath и колеги (Biological Reviews, 2015) отбелязва, че подслушването на алармените позиви на други видове е доказано експериментално при около 70 вида гръбначни. През 2020 г. Джейн Уотърман (Jane M. Waterman) и Моника Май (Monica Mai) установяват, че земни катерици Xerus inauris (Cape ground squirrel) стават по-бдителни както при алармените позиви на свой вид, така и при тези на гнездящата на земята африканска калугерица (crowned lapwing), но не променят бдителността си при контролен звук. Промяната в бдителността и времето, за което се успокояват, не се различавали между двата вида позиви.

Авторите на статията от 2019 г. допускат още, че човешкият шум може да заглушава птичето бърборене и да отнема от катериците тази информация. Това е предположение, а не резултат: експериментът не е проверявал шума.