„Изгубеният град“ на кхмерите: как лидарът очерта Махендрапарвата в Камбоджа

През октомври 2019 г. в изданието „Antiquity“ излезе подробна карта на Махендрапарвата, ранна столица на Кхмерската империя от IX в. на платото Пном Кулен, североизточно от Ангкор. Градът не е „изгубен“ в буквалния смисъл: името му е записано в надписи, а връзката му с планината се обсъжда от началото на XX в. Липсваше планът му, а лидарът го показа под гората.

Какво се знаеше преди лидара

Платото е дълго около 25 км и широко до 15 км, на около 30 км от Ангкор Ват. Според надписите там се е намирала една от столиците на Джаяварман II. Управлението му, в края на VIII и началото на IX в., бележи началото на ангкорския период. Надписите наричат града Махендрапарвата, „планина на великия Индра“. Изследователят Стерн идентифицира през 1932 г. храмовете на Пном Кулен като строени при Джаяварман II и предположи, че градът е на същото плато. Картата му от 30-те години се състои от разпръснати точки в джунглата.

Причините за липсата на данни са географски и исторически. Районът е далечен и покрит с гъста растителност, а от началото на 70-те до края на 90-те години е бил опора на „червените кхмери“. В почвата остават мини. Теренната работа на Жан-Батист Шеванс (Jean-Baptiste Chevance) добавя детайли: пирамидален храм на име Ронг Чен, място на царски дворец на име Бантей и радиовъглеродни дати, които съвпадат с управлението на Джаяварман II (770–835 г.). Цялостната картина обаче оставаше неясна.

Как лидарът „вижда“ през листака

Лидарът е лазерен скенер на хеликоптер. Импулсите му преминават между листата и отразяват земната повърхност, така че след обработка растителността може да се отдели от релефа. Първото сканиране на Пном Кулен е през 2012 г. и покрива 37 кв. км. Второто, от 2015 г., обхваща цялата планинска верига на площ от 975 кв. км.

Между 2012 и 2017 г. археолозите посещават на място 598 нови обекта. В редки случаи проверката изключва естествени скални образувания и воронки от бомби. През 2014 г. прокопават траншея с дължина 80 м през една от основните оси и намират керамика от VIII–IX в.

Какво показаха данните

Най-впечатляващото е мрежа от прави оси, ориентирани приблизително по посоките на света, в южната част на платото. Те са ниски земни насипи, по-ниски от метър, в централната част обикновено по два успоредни на разстояние 60–80 м. Най-дългата ос север–юг е 10 км, а изток–запад 15 км. Мрежата обхваща застроена площ от 40–50 кв. км и очертава централна решетка с квадратни парцели със страна 1,5 км.

Храмове, стени и язовири са съобразени с осите. Храмът О’Паонг например е по средата на оста между двореца Бантей и пирамидалния храм Ронг Чен. Две земни диги образуват буквата L и са част от огромен недовършен правоъгълен водоем с размери 1050 на 330 м, който би покрил над 35 хектара. В южния край на същата долина лидарът показва и канал с дължина около километър с шлюзове, издълбани в камъка. Той отклонява вода през склона към района между Пном Кулен и Бенг Меалеа, откъдето са добивани пясъчникови блокове за храмовете на Ангкор и са превозвани по канали.

Малко са следите от типичните за равнинния Ангкор могили и езерца. Малки земни ограждения делят блоковете на парцели от 1 до 4 хектара. Според авторите градът не е бил гъсто населен, но не е и селски: има дворец, пътна мрежа, светилища и квартали. Те го наричат първата голяма „решетъчна“ градска планировка в кхмерския свят и ранен опит за формално градоустройство. Недовършеният водоем е прототип на по-късните огромни изкуствени езера на Ангкор.

Какво показаха следващите години

Лидарът в района на Ангкор е започнал по-рано. През 2013 г. Деймиън Еванс (Damian Evans) и колеги публикуват в PNAS сканиране на около 370 кв. км от април 2012 г. То показва, че формално планираното градско ядро на Ангкор е най-малко 35 кв. км, а не 9 кв. км, колкото се броят вътре в стените на Ангкор Том. В същата работа лидарът показва и дотогава недокументиран градски пейзаж на Пном Кулен, който съответства на столица от VIII–IX в., известна най-вече от надписите.

Авторите на статията от 2019 г. отбелязваха, че с пълното лидарно покритие на горските райони около Ангкор скоро ще могат да се строят по-фини демографски модели. През 2021 г. в „Science Advances“ група с участието на Еванс съчетава лидар, разкопки, радиовъглеродни дати и машинно обучение. Оценката ѝ е, че в Голямия район на Ангкор са живели приблизително 700 000–900 000 души в разцвета му през XIII в.

През 2025 г. в „PLOS ONE“ екип обучава модел за дълбоко учене да търси по спътникови снимки водоеми от ангкорската епоха извън Голямия район (около 1500 кв. км). В пробите по цяла Камбоджа моделът открива 74 от 274 известни водоема, а 129 от 203 негови предположения са грешни. В друг тест на 130 кв. км експерт открива 93% от водоемите за 59 минути, а моделът 19% за 2 минути. Авторите го представят като „втора преценка“ за археолозите, а не като заместник.

Спорът за хидравличния град

Водната система на Пном Кулен изглежда не е била предназначена за напояване на ориз. Според авторите това може да е аргумент срещу теорията за „хидравличния град“ като причина за възхода на Ангкор, а може да обяснява и краткия живот на Махендрапарвата като царски център. Те пишат, че са нужни още изследвания.