Гробът от Слатина: ранна неолитна находка в София

На 28 май 2019 г. екип на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН), воден от член-кореспондент Васил Николов, представи пред журналисти ранен неолитен гроб на около 7 600 години. Намира се в района на неолитното селище Слатина в София. Съобщенията на БАН и БТА дават малко подробности за самия гроб, затова в статията той е поставен в контекста на селището и на разкопките, които го последваха.

Какво е открито

Според съобщението на БАН гробът е при останките от къща в периферията на селището. Скелетът най-вероятно е на жена, а наблизо е погребано дете. Съобщението нарича находката изключително рядка. Позата на скелета и евентуален погребален инвентар не са описани. Николов отбелязва само, че покойниците от този период общо се смятат за полагани в земята в свита ембрионална поза, но това е общо мнение, а не установен факт за този гроб. Предстоящите проучвания трябва да покажат физическите белези на погребаните хора.

БТА съобщи в деня на представянето, че археолозите ще покажат на журналисти новооткрития раннонеолитен гроб на 7 600 години в района на селището. В съобщението е цитиран проф. Николов. Според БАН разкопките се финансират от Столична община и ще продължат в централната част на селището.

Селището около гроба

Слатина е ранно земеделско селище, което според БАН е съществувало около 500 години: от края на седмото хилядолетие пр. Хр., когато идват първите заселници, до средата на шестото. БТА от 2017 г. съобщава, че археолозите го датират към 6000–5500 г. пр. Хр., а площта му е около 300 декара.

Многогодишните разкопки са открили много постройки, сред които две големи къщи с площ от 117 и 147 м² и една от почти 300 м². Репортажът на БТА от 2017 г. описва къща от около 300 м² с шест или седем помещения, във всяко от които имало куполна пещ. В складовете били открити 600–700 кг зърно, главно от древната пшеница емер, и около 5 % бобови растения като леща. Селището е било обградено с концентрични ровове със защитна и „магическа“ роля, в които са извършвани жертвоприношения. Сред находките са костена лъжица, керамични съдове, пинтадера (печат за украса) и части от култови маси.

Почти всичко това е известно от жилищата и стопанските постройки. Погребенията са по-редки и затова гробът от 2019 г. привлече внимание.

Какво показаха следващите разкопки

През лятото на 2020 г. БАН съобщи за още четири гроба в Слатина, открити при спасително проучване преди ново жилищно строителство. Те са на почти 8 000 години и принадлежат на трима възрастни и едно дете. Двойният гроб вероятно е на мъж с дете до него. Една жена е положена по лице, а при мъж едната ръка е останала под скелета. Съобщението не споменава гробни дарове. Заедно с находките от предходната година те са най-ранните гробове в София и Софийското поле. Николов ги нарича изключително рядки в ритуалния комплекс на селището. ДНК анализ би показал дали погребаните са роднини, а антрополози от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН продължават лабораторните проучвания. В същия сезон са намерени керамични съдове, тежести за стан, запушалка на пещ във вид на човешка фигура и пряслен.

През септември 2025 г. Регионалният исторически музей – София откри изложбата „Преди 8000 години – Слатина-София“ по случай 40 години от началото на разкопките и 10 години от първата изложба за обекта. Според БТА селището е заемало около 300 декара и е било обитавано от края на седмото до средата на шестото хилядолетие пр. Хр., а обитателите му са дошли от Анатолия и Мала Азия.

Какво анализите още трябва да кажат

В използваните публикации на БАН и БТА няма резултати от антропологични или ДНК анализи на тези погребения. Няма данни и за причината за смъртта на погребаните или за родството между тях. Датировката също е с разлики: за гроба от 2019 г. се говори за 7 600 години, а за четирите от 2020 г. за почти 8 000 и за началото на шестото хилядолетие пр. Хр. Предположението на Николов, че в Слатина започва европейската цивилизация, съобщението на БАН от 2020 г. представя като хипотеза, а не като доказан факт.