Knowledge.bg наука, обяснена ясно и с източници
История

Римски мозайки и археология – какво разкриват за ежедневието

Римски мозайки и археология: какво показват 21 фрагмента от Рим и находките от България за баните, домовете и вкуса на древните жители.

От Редакция на Knowledge.bg Публикувано: 5 мин. четене
Панорамна гледка отвътре към музейна зала с бели сводове, дървен под, витрини и каменни паметници, а на балконите има експонати
Снимка: Ann Wuyts from Olen (London), Belgium (United Kingdom) / Wikimedia Commons · CC BY 2.0, източник

Римски мозайки са сред малкото неща от античния бит, които стоят и днес на същото място, на което са положени: на пода. Благодарение на археологията знаем, че само една изложба в София събра 21 фрагмента от Рим и постери на мозайки от осем български музея. (Българска академия на науките, Национален археологически институт с музей при БАН)

Какво показват римските мозайки от Капитолийските музеи

Фрагментите от Капитолийските музеи в Рим са от I в. пр. Хр. до IV в. сл. Хр. Намерени са във втората половина на XIX и началото на XX в., при изкопни работи в самия град. (Национален археологически институт с музей при БАН)

Показани са в Националния археологически музей на БАН от 16 май до 28 юли 2019 г. (Национален археологически институт с музей при БАН) На откриването италианският посланик отбелязва, че мозайките за първи път се излагат извън Рим. (Българска академия на науките)

Това е рядкост. Според репортаж на bTV експонатите се показват трудно дори в Италия, защото изискват специални грижи, а подготовката за превоз е отнела повече от половин година. (bTV Новините)

Какво знаем за мозайките от българските земи

Постерната изложба „Усет за разкош“ обхваща мозайки от втората половина на I в. сл. Хр. до около средата на V в. (Национален археологически институт с музей при БАН) Това са около три века и половина до четири века – по наша сметка по данни на каталога.

Мозайките са разкрити в сгради в големите градски центрове на империята, сред които Улпия Ескус, Марцианопол, Филипопол, Пауталия и Никополис ад Нестум. Част от тях идват от извънградски имения. (Национален археологически институт с музей при БАН)

Зад изложбата стоят осем музея: в Ивайловград, Девня, Стара Загора, Плевен, Пловдив, Кюстендил, София и Монтана. (Национален археологически институт с музей при БАН) Към нея е издаден двуезичен каталог от 144 страници, в чиято втора част мозайките са показани в цвят, с общ план и детайли.

Каталогът има и научна цел. Според издателите той запълва празнини и прави паметниците по-използваеми за изследователите. (Национален археологически институт с музей при БАН)

От какво е направена една мозайка и защо тежи толкова

Експонатите от Капитолийските музеи са съставени от кубчета от варовик, мрамор и стъклена паста. (bTV Новините)

Директорът на музея казва, че мозайките са тежки и в буквален, и в преносен смисъл, защото са трудни за запазване, консервиране и реставриране. (bTV Новините)

Регионалният археологически музей в Пловдив подхваща същата тема с по-малко пафос. На 6 август той провежда безплатна среща за хора в пенсионна възраст, на която се разказва за произхода на изкуството, материалите и техниките на майсторите. (Регионален археологически музей – Пловдив) После участниците сами правят малка мозайка върху картон.

Няколко часа с цветни късчета обясняват повече от всеки текст. Колкото по-ситни са кубчетата, толкова повече работа струва квадратният метър.

Какво казват атлетите в римските бани

Образите на пода носят и послание. Съорганизаторът на изложбата обяснява, че в римските бани е имало традиция да се изобразяват атлети и известни спортисти. (bTV Новините)

Идеята била, че който посещава банята и се грижи за тялото си, ще е здрав и силен като тях. (bTV Новините) Това е тълкуване на музейния екип, а не надпис, оставен от древен автор. Затова го четем като обяснение на смисъла на образа, не като доказана здравна практика.

Нашият извод е, че подът е бил и мястото за послание. Човек го е гледал, докато е събличал дрехите си или е чакал реда си.

Какво добавят находките от Верона и от Рим

Находките от последните години показват, че мозайките не са изчерпана тема. През 2020 г. археолози откриха геометрични мозайки в червено, сиво, бяло и кафяво край Неграр ди Валполичела, близо до Верона. (Impressio (Dir.bg))

Вероятно са от римска вила от III в., споменавана от 1922 г. Площта ѝ може да е била около 1000 кв. м. (Impressio (Dir.bg))

През 2026 г. други разкопки, при укрепване на стена във „Вила Челимонтана“ в Рим, разкриха пет напълно запазени стаи. Стените на още осем помещения продължават извън разкопаната зона. (Euronews България)

Археолозите са намерили мозайки по подовете и фрагменти от рисувани стени и тавани. (Euronews България)

Находка Време Какво е известно
21 фрагмента от Капитолийските музеи I в. пр. Хр. – IV в. сл. Хр. Намерени в Рим през XIX и началото на XX в.
Мозайки от България II половина на I в. – около средата на V в. Градски сгради и извънградски имения
Вила край Верона вероятно III в. Геометрични мотиви, възможна площ около 1000 кв. м
Стаи във „Вила Челимонтана“ не е определено Пет запазени стаи, още осем с продължение извън разкопката (Национален археологически институт с музей при БАН, Impressio (Dir.bg), Euronews България)

Източник: изложбени и музейни публикации на НАИМ-БАН, АФП чрез Impressio и Euronews България (Национален археологически институт с музей при БАН, Impressio (Dir.bg), Euronews България)

Как да четем описанието на една мозайка

Три неща си струва да проверите във всяко описание: материал, мястото на находката и датата. Материалът казва колко скъпа е била работата, като например мрамор и стъклена паста срещу местен варовик. (bTV Новините)

Мястото на находката сочи функцията на помещението. Градска сграда, баня и извънградско имение дават различен контекст. (Национален археологически институт с музей при БАН)

Датировката често е по-широка от годината. Каталозите дават разсъждения, а не само надписи под снимките. В каталога на НАИМ-БАН мозайките от България са показани в цвят, с общ план и детайли. (Национален археологически институт с музей при БАН)

Какво още не може да се каже за стаите във Вила Челимонтана

Предназначението на римските помещения остава неизвестно. Една от версиите е, че са били частен дом на заможно семейство. Друга, изказана от инспектор по археология в Рим, е че може да са свързани с пожарната служба на древния град и да са били казарми. (Euronews България)

И двете са хипотези. Богатата украса подсказва значителни средства, но не решава спора. (Euronews България)

Отговорът ще дойде от анализа на мозайките, фреските, керамиката и останалите артефакти, които според Euronews България вече се събират и опаковат. (Euronews България) Източникът не посочва кога ще излезе този анализ. Затова не можем да кажем кой е живял в тези стаи и за какво са служели.

Източници и справки

  1. Фрагменти от 21 римски мозайки показват в Националния археологически музей на БАН — Българска академия на науките
  2. Националният археологически музей представя мозайки от древен Рим — bTV Новините
  3. Древни римски мозайки бяха открити насред лозе в Италия — Impressio (Dir.bg)
  4. Усет за разкош. Римски мозайки от България, Каталози, том 17 (2019) — Национален археологически институт с музей при БАН
  5. Древни мозайки от Капитолийските музеи в Рим ще бъдат показани в НАИМ при БАН — Национален археологически институт с музей при БАН
  6. Срещи с археологията – Мозайките в древността — Регионален археологически музей – Пловдив
  7. Археолози откриха древни стаи с мозайки и фрески в сърцето на Рим — Euronews България

Редакция на Knowledge.bg

Knowledge.bg е малък екип, който работи от София, България. Пишем научнопопулярни статии по научни публикации и по сведения на институтите, които стоят зад откритията, и посочваме източниците под всеки текст.

За нас · Как работим · Всички материали

Ако откриете неточност, пишете ни на kontakt@knowledge.bg. Статията е подготвена от Редакцията на Knowledge.bg по научните публикации и сведенията на институциите, посочени в източниците. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@knowledge.bg.