Ледени „яйца“ по бреговете на Хайлуото: как се образуват и къде се появяват отново
През ноември 2019 г. на финландския остров Хайлуото се появиха ледени топки с форма на яйце. Как се образуват те и къде са виждани оттогава.

Фотографът любител Ристо Матила (Risto Mattila) се разхождал в неделя в началото на ноември 2019 г. по плажа Марянеми (Marjaniemi) на остров Хайлуото в Северна Остроботния, Финландия. На брега заварил струпване от предмети, подобни на големи яйца, широко около 30 метра. Матила казал пред обществената телевизия Yle, че през 25-те години, в които е живял край морето, не е виждал нещо такова. Yle публикува снимките му на 4 ноември, а CBS News ги отразява три дни по-късно.
Какво видяха на плажа
Според CBS News най-малките топки били колкото яйце, а най-големите – колкото футболна топка. Заглавието на CBS говори за хиляди топки, а Yle не дава брой, само ширината на струпването. Yle отбелязва още, че „яйцата“ обикновено се виждат кратко. Силен вятър лесно ги събира в обща ледена маса, в която отделните топки вече не личат.
Обяснението на Метеорологичния институт
Йоуни Вайнио (Jouni Vainio), специалист по лед във Финския метеорологичен институт (FMI), каза пред Yle, че явлението не е свръхестествено, макар да е рядко. Нужни са въздух и вода с температура около точката на замръзване, плитък пясъчен плаж и подходящо движение на водата напред и назад. Трябва и ядро, около което се натрупва лед: снежинка, малък камък на брега или парче плаващ отпадък. Водата замръзва около него, а вятърът поддържа движението. Вайнио уточнява: „Твърде силен вятър би попречил на топката да се формира. А при тишина водата просто ще замръзне на брега в равномерен слой.“
Джордж Гудфелоу (George Goodfellow), специалист от BBC Weather, цитиран от CBS News, описва същия процес така: топките се получават от парчета по-голяма ледена покривка, които вълните блъскат насам-натам и закръглят, а когато морска вода замръзне по повърхността им, те растат и стават по-гладки.
Какво показа научната работа
Най-подробното измерване, което намерихме, е от по-ранен случай. В началото на януари 2003 г. екип от Института „Алфред Вегенер“ в Бремерхафен (Olaf Eisen и колеги) открива около 500 топки в няколко реда по горната приливна линия на пясъчен плаж в естуара на Везер (Weser), на германския бряг на Северно море. Топките са колкото футболна топка: обиколка 73 ± 2 см и маса 4,3–4,7 кг.
Разрязани, те имат бяло ядро от много порест лед (около половината от обема са пори) с диаметър 8–15 см и обвивка от плътен тъмен лед с пясък, дебела от 1 до 8 см. Солеността на леда е практически нулева, под 0,1 psu. Авторите предлагат следното обяснение. На отлив плажът се охлажда под нулата. При прилива тънък воден слой замръзва в ледени пластинки, които образуват каша, а към нея се добавя и сняг. Малки вълни оформят от кашата порести топки и ги изтласкват нагоре по плажа. След това вълни от кораби, високи 10–30 см, разбъркват пясъка, който замръзва отвън и оформя обвивката.
За да стане това, според авторите са нужни няколко градуса под нулата, естуар с голяма амплитуда на приливите (около 5 м), полегат бряг и корабно движение, което да създава прибоя за втория етап. Везер не е Ботническият залив, затова подробностите не могат да се пренесат механично върху Хайлуото. Общото е ролята на вълните и на замръзването на вода слой след слой.
Сибир и езерото Мичиган
Подобни топки са описвани и другаде. По данни на Global Cryosphere Watch в края на октомври 2016 г. по брега на Обския залив в Западен Сибир се появяват топки с диаметър от по-малко от 10 до над 80 см по протежение на 11 мили (около 18 км) плаж. Публикацията цитира по BBC Сергей Лисенков (Sergei Lisenkov), прессекретар на Арктическия и антарктическия научноизследователски институт. Според него първо се образува кашест лед, а след това вятърът, формата на бреговата линия и температурата могат да се съчетаят толкова необичайно, че да се получат такива топки. Същият източник съобщава за подобен случай на езерото Мичиган край Травърс Сити през декември 2015 г.
Къде другаде се появяват
Редкостта е относителна. През декември 2019 г. Yle съобщи за стотици ледени топки на остров Охтакари (Ohtakari), северно от Кокола (Kokkola), на западния бряг на Финландия. Най-големите били колкото глава, а откривателят Юха Сало (Juha Salo) бил виждал през януари 2018 г. топки до метър в диаметър. Специалистът от FMI Патрик Ериксон (Patrick Eriksson) каза, че такива гледки не са необичайни и са доста чести на места като западния бряг на Хайлуото. Ледени струпвания са виждани и северно от Кокола, докато в архипелага те са много по-редки.
Yle изброява три възможни обяснения за топките от Охтакари. Според първото камъчета, носени от вълните, събират лед около себе си. Според второто плаващи буци лед се закръглят, докато се движат по морското дъно. Третото е съчетание от двете. Сало разрязал една топка и открил в нея пясък, към който се е залепил ледът. Той смята, че първото обяснение е по-добро, защото топките били с постоянен размер. Измервания, които да различат двата механизма, в тези материали няма.
Явлението не остава в миналото. На 16 март 2026 г., по данни на университетския блог The Weather Guys на Университета на Уисконсин–Медисън, по брега на езерото Мендота бяха снимани „ледени яйца“ с размер на грейпфрут. Като условия там са посочени температура малко под нулата, тиха вода с леко вълнение, вятър с постоянна посока и плитък, полегат бряг.
Източници
- Yle: Beached "ice eggs" astound strollers on Finnish island (04.11.2019)
- CBS News: Ice eggs: Thousands of rare balls of ice cover beach in Finland (07.11.2019)
- Yle: Ice balls spotted on island in Finland (16.12.2019)
- Journal of Glaciology (Eisen et al.): Bowling mermaids; or, How do beach ice balls form? (2003)
- Global Cryosphere Watch (Jeff Key): Waves of Snowballs/Ice balls in Siberia and USA (14.11.2016)
- University of Wisconsin–Madison, The Weather Guys: What are ice balls and how do they form? (30.03.2026)
Статията е подготвена от Редакцията на Knowledge.bg по научните публикации и сведенията на институциите, посочени в източниците. Ако откриете неточност, пишете ни на kontakt@knowledge.bg. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@knowledge.bg.