Възрастта на китовите акули: как следите от атомните опити помогнаха да се преброят годините им

Китовата акула (Rhincodon typus) е вписана като застрашена в Червения списък на IUCN, но дълго време основни неща за нея оставаха неясни: колко бързо расте, кога узрява и колко живее. За да се опазва един вид, трябва да се знае колко бързо се подновява, а това зависи от възрастта. Изследване на Joyce J. L. Ong и колеги, публикувано на 6 април 2020 г. във „Frontiers in Marine Science“, провери как се брои възрастта на тези акули.

Пръстени, които никой не беше проверил

Подобно на пръстените на дърветата, в прешлените на акулите се редуват по-тъмни и по-светли ивици. Дали една двойка ивици отговаря на една година, или на половин, обаче не беше доказано. По-ранни работи определяха възрастта с рентгенови снимки, а проучване на Hsu и колеги от 2014 г. приемаше по две ивици годишно. Според авторите на новата работа нито един от двата подхода не е бил проверен.

Разликата е голяма. Най-възрастният мъжки екземпляр в проучването от 2014 г., дълъг 988 см, имал 42 ивици и му били отредени 21 години. Ако ивиците са годишни, същият брой означава около 42 години.

Как атомните опити станаха часовник

През 50-те и 60-те години на XX век надземните термоядрени опити повишиха рязко количеството въглерод-14 в атмосферата. Той навлезе в океана, във хранителните вериги и в тъканите на организмите. Покачването и последвалият спад са добре известни, затова стойността на въглерод-14 в една ивица показва кога тя е образувана. Измерването се сравнява с еталонна хронология от материал с известна възраст: отолити на млади риби от северозападния Атлантик, а като втори еталон корали от Суматра.

Екипът работи с два прешлена от акули, умрели след заплитане в риболовни съоръжения. Първата е женска с дължина около 10 м, докарана в Карачи, Пакистан, през февруари 2012 г. Втората е зрял мъжки екземпляр от 9,9 м, докаран в Тайван през април 2005 г. От видимите ивици бяха пробити 11 проби по 5–13 мг. Годината на образуване на всяка ивица се изчисли като годината на улова минус броя на ивиците от ивицата на раждането до средата на пробата. Въглеродът-14 беше измерен с ускорителна масспектрометрия.

Какво установиха

Стойностите следваха еталонните хронологии без постоянно отклонение в една посока. Авторите приеха това като доказателство, че ивиците се образуват веднъж годишно. Женската има 50 ивици, т.е. около 50 години, а мъжкият екземпляр 35. При 50-годишната акула грешка в броенето над около 5 години щеше да личи на фона на еталона. Според авторите това е най-високата възраст, наблюдавана досега при вида. Тя е наблюдавана възраст, а не граница: данните не позволяват да се определи точна продължителност на живота.

Според авторите по-ранните оценки са занижавали възрастта и са преувеличавали скоростта на растеж. В модела на фон Берталанфи коефициентът на растеж е 0,014 на година, по-нисък от 0,021 в проучването от 2014 г., а логистичният модел дава по-висок коефициент, но много по-малка максимална дължина. Естествената смъртност е оценена на 0,09–0,14 на година, близо до тази на гигантската акула (0,07) и на голямата бяла акула (0,08). Двата модела дават много различна максимална дължина, около 21,9 и около 10,7 м. Авторите смятат, че истината е вероятно някъде между тях, а по-високата стойност е слабо ограничена, защото в извадката има само две зрели акули.

Защо е важно за опазването

По оценка на авторите бавният растеж и дългият живот правят вида чувствителен към улова. Те предупреждават, че ако растежът се надцени, възрастта се подценява и рискът от прекомерен улов расте, като пример посочват рибата orange roughy.

През 2016 г. IUCN прехвърли китовата акула в категорията „застрашен“, като съобщи, че числеността ѝ се е намалила с повече от половината за 75 години. Причините са уловът, който продължава в някои райони, например в южен Китай и Оман, и често засяга акулите, докато рибарите ловят тон, както и сблъсъците с корабни витла. В Индия, Филипините и Тайван уловът в големи мащаби е прекратен. По данни на Музея по естествена история в Лондон спадът е около 63 % в Индийския и Тихия океан и над 30 % в Атлантическия.

През октомври 2024 г. в „Nature Climate Change“ излезе моделно изследване, цитирано от музея. То съчетава 15 години спътниково проследяване на почти 350 акули с океанските условия. При сценарий с високи емисии рискът от сблъсък с кораби може да нарасне до 15 000 пъти, защото местообитанията се изместват към натоварени корабни маршрути.

Какво авторите не успяха да уточнят

Авторите наричат оценките на растежа предварителни. Пробите идват от две зрели акули, а нови образци вероятно ще се получават от случайни наплавявания, защото тайванският риболов е закрит, а видът е защитен в по-голямата част от ареала си. Като възможен път напред те споменават снимки на отделни животни, по които растежът да се следи в природата. Не са открили признак, че ивиците престават да се образуват при по-възрастните акули, затова данните не позволяват да се посочи горна граница на живота.