Колко е старо златото от Варненския некропол и как учените го датираха

През есента на 1972 г. при изкопни работи в Западната промишлена зона на Варна са открити първите гробове на некропол с необичайно много злато и мед (Музей Варна). Находката веднага става световна сензация. Днес Регионалният исторически музей във Варна съобщава за над 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг, които се пазят в Археологическия музей във Варна. В медиите често се чете „най-старото обработено злато в света“ (БНР), но научната публикация от 2018 г. избира по-предпазлива формулировка: най-ранното в света голямо събрание от златни артефакти (Radiocarbon).

Как е открит и колко е проучен

Некрополът е намерен случайно (Музей Варна). Според БНР първите предмети са лежали на дълбочина 1,40 м, на северния бряг на Варненското езеро, на 200 м от водата (БНР). Разкопките, с няколко прекъсвания, траят 13 сезона от 1972 до 1991 г. През този период са разкопани 7500 кв. м и са проучени 301 гроба. В 93 от тях са погребани мъже, в 67 жени, а 47 са символични, без положено тяло. Останалите са нарушени в различна степен от по-късни погребения, строежи и земеделие.

През 2021 г. музеят възобновява разкопките, почти половин век след началото им и 30 години след прекъсването. До края на 2023 г. са проучени още 26 гроба (Музей Варна). Конференция по случай 50 години от откриването събра във Варна 26 учени от 6 страни (БНР). Те обсъждат проблемите на каменно-медната епоха в западното Черноморие и в съседните региони. Към находките във Варненския археологически музей всяка година идват хиляди посетители от цял свят.

Колко злато има и къде е то

Златото е разпределено много неравномерно. Предмети от метала има само в 62 комплекса, а златото от гробове 1, 4, 36 и 43 тежи общо над 5 кг (Музей Варна). Според музея на друго място не е намерена такава концентрация на злато от V хилядолетие пр. Хр., а теглото и количеството на варненските находки надхвърлят многократно всички съвременни им златни предмети, открити по света. Това е оценка на музея.

Той тълкува златото като знак за обществено положение, а не за лично богатство, и вижда в некропола първите стъпки към класово общество (Музей Варна). Първите дати, публикувани през 2007 г., показаха, че богатите гробове са малко. Според авторите те представляват не повече от шепа върховни вождове, погребани за 50–60 години (Antiquity).

Как се стига до датата

Датировката се опира на радиовъглеродния метод, който мери остатъка от радиоактивния въглерод-14 в органични останки. Получените „радиовъглеродни години“ се превръщат в календарни чрез калибриране, затова изследователите пишат „cal BC“. Първите 14 дати, получени с ускорителна масспектрометрия, показаха, че некрополът е използван около 150 години, приблизително между 4600 и 4450 г. пр. Хр. по калибрираната скала (Radiocarbon). Първите резултати от 2007 г. дадоха сходен интервал, от 4560 до 4450 г. пр. Хр. (Antiquity). Работата е съвместна: в публикацията участват специалисти от радиовъглеродната ускорителна лаборатория на Оксфордския университет, от Университета в Дърам, от Регионалния исторически музей във Варна и от Института по експериментална морфология и антропология към Българската академия на науките.

Тогава обаче не стигаха двойки дати от хора и животни, за да се провери морският резервоарен ефект (Radiocarbon). Накратко, хората, които се хранят с морски продукти, натрупват в костите си по-стар въглерод и изглеждат по-стари, отколкото са. През 2018 г. екипът представи 71 дати от 53 гроба. При част от погребаните откри малък такъв ефект по въглерод-14 и по стабилните изотопи на въглерода и азота.

Предпочитаният от авторите модел, с корекция за част от измерванията при хората, поставя началото на дейността в некропола между 4596 и 4516 г. пр. Хр., а края между 4427 и 4341 г. пр. Хр., при вероятност 95,4% (Radiocarbon). Общата продължителност е около 120–260 години (при вероятност 93,6%). Варна I попада в началото на българския късен меден век. По наше изчисление това означава, че некрополът е използван преди около 6600 до 6400 години.

Какво още не знаем

Моделът дава интервали, а не годишни дати, и зависи от допускания като това за морската храна (Radiocarbon). Част от гробовете са нарушени от по-късни погребения, строежи и земеделие (Музей Варна), така че първоначалната картина е непълна. Музеят, който през 2024 г. търсеше дарения за разкопките, си поставяше за цел до края на 2026 г. да проучи напълно източната част на некропола. Дали ще успее, проверените източници не казват.

Тълкуванията за обществото от късния меден век, включително за вождовете и за ранното класово разслояване, са изводи на археолозите. Те не са измерени факти, а при нови дати и нови гробове могат да се променят. На юбилейната конференция във Варна са обсъждани и възникването на ранната металургия, особеностите на погребалните практики, появата на институции на властта и социалната структура през халколита (БНР).