Марсоходът Кюриосити пести енергия по време на 49-ия си сондаж

Марсоходът Кюриосити прекара солове от 5060 до 5062 с умишлено олекотен план, за да натрупа енергия, преди да продължи сондажната кампания върху целта „Наска“ (NASA Science, Cosmos Week). Сравнението с началото на мисията показва колко се е променила работата му. Машината е изстреляна през 2011 г. и изследва кратера Гейл от 2012 г. (NASA Science). Днес екипът подрежда задачите си около енергиен бюджет, който с годините бавно намалява.

Защо марсоходът Кюриосити спря за презареждане

Сондажът вече е направен. Ситния прах от отвора екипът е изследвал с лазерния уред ChemCam, а няколко порции проба са изсипани в двата аналитични уреда в корпуса, SAM и CheMin (NASA Science, Mirage News). Тези операции изразходват много енергия, затова планът нарочно е оставен беден на дейности.

Целта е няколко „енергийно положителни“ сола. В такъв сол марсоходът произвежда повече енергия, отколкото изразходва, както телефон, оставен на зарядното с изключен екран. Планът е съставен в петък, 30 октомври 2026 г., от оперативен системен инженер в Лабораторията за реактивно движение на НАСА (Cosmos Week, Indian Space Hub). Публикуван е в дневника на мисията на 9 ноември (NASA Science).

Сондажът Наска и пробите в лабораториите на борда

„Наска“ е 49-ият отвор, пробит от Кюриосити (NASA Science). На страницата на мисията все още стои графика с 42 отвора от прахообразни проби (NASA Science). По наша сметка по данни на НАСА това означава поне седем нови сондажа, откакто е направено това изображение.

Уредите, които приемат пробите, работят от първите месеци на мисията. Лабораторията SAM е включена за първи път на солове 102–119, между 19 ноември и 6 декември 2012 г. (Wikipédia). Тогава тя анализира пясък, наполовина съставен от вулканични минерали и наполовина от некристални материали като стъкла, и откри перхлорати, както преди нея сондата „Финикс“. Резултатите от пробите на „Наска“ все още не са обявени (NASA Science).

Измервания през дните на почивка

Всеки от трите сола започва със стандартен сутрешен научен блок (NASA Science, Mirage News). С ChemCam и камерата за микроизображения екипът засне мозайки на три цели, „Титикака“, „Пампас“ и „Салта“. Камерата на мачтата снима калибровъчната мишена и самия отвор.

Атмосферата също е под наблюдение. Навигационните камери търсят прашни вихри, а камерата на мачтата измерва т.нар. тау, величина за това колко прозрачен е въздухът; има и снимки по здрач (NASA Science, Mirage News). Основната научна цел остават кристалните образувания при „Наска“ и наслоените скали и скалната основа наоколо.

Подобни необичайни форми марсоходът среща и по-рано. През март 2015 г., на солове 926–938, той изследва „Гардън Сити“, място с кръстосани светли и тъмни жилки, най-големите от които са високи 6 см и широки почти 4 см (Wikipédia). На страницата на мисията е описан и район с т.нар. кутийкова структура, мрежа от ниски гребени, наподобяваща паяжина, който Кюриосити изследва около шест месеца (NASA Science).

Новият тест на сол 5061 и намаляващата енергия

На сол 5061 екипът опита нещо ново за мисията. Проверено е дали две дейности могат да вървят паралелно по време на един от прозорците за предаване на данни към Земята (Cosmos Week). Едната е изтеглянето на данните на CheMin, тежка за процесора операция, която прехвърля научната информация от уреда към бордовите компютри.

Мотивът е посочен ясно. С остаряването на марсохода произвежданата енергия бавно намалява и екипът търси начини да изпълнява същите задачи с по-малко разход (Cosmos Week). Нашият прочит на описанието е, че ако две задачи се изпълняват едновременно, компютърът остава буден по-кратко време. Източниците не дават числа за спестената енергия (NASA Science).

Тестът изглежда успешен, но окончателна оценка ще дадат инженерите след анализ на данните (NASA Science, Mirage News). Бордовите компютри и преди са определяли темпото на мисията. През юли 2014 г., на солове 697–698, проблем с резервния компютър спира операциите (Wikipédia).

Колко дълъг е един сол на Марс

Датите в източниците позволяват проста проверка. Сол 4740 се пада на 6 декември 2025 г. (NASA Science), а снимката на навигационната камера от сол 5062 е направена на 2 ноември 2026 г. (NASA Science). Пресметнато по данни на НАСА, 322 сола съответстват на около 331 земни денонощия. Така един сол излиза с около 40 минути по-дълъг от земния ден.

Сметката се потвърждава и по друг начин. Първата земна годишнина от кацането е отбелязана на сол 356 (Wikipédia), тоест в една земна година се събират по-малко солове, отколкото земни дни. Мисията вече е на 14 години (NASA Science), а на борда има 10 научни уреда. Сигналите между Марс и Земята пътуват минути, а за най-далечните сонди закъснението расте до часове, както показва Вояджър 1, който приближава един светлинен ден от Земята.

Органичните молекули и границата на доказаното

Пробите от „Наска“ отиват в същата лаборатория, която откри най-големите органични молекули на Марс досега (NASA Science). Става дума за декан, ундекан и додекан в пробата „Къмбърланд“ (NASA Science). Изследване в списание „Астробиология“ от 4 февруари стига до извода, че разгледаните небиологични източници не обясняват напълно количеството на тези съединения. Хипотезата е, че може да са фрагменти от мастни киселини, запазени в древната глинеста скала.

Това не е доказателство за живот. Целта на мисията е да провери дали на Марс някога е имало условия за микроби, а ранните находки показват химични и минерални следи от обитаема среда в миналото, не самите организми (NASA Science). Перхлоратите, открити още в края на 2012 г., напомнят, че марсианската почва е химически сурова среда за органиката (Wikipédia).

Къде да следите суровите снимки и дневника на мисията

Първоизточникът е дневникът на екипа на сайта на НАСА, където планът за всеки период излиза с подпис на член на екипа (NASA Science). На страницата на мисията са суровите снимки, панорамите и описанието на уредите (NASA Science). Хронология на изследванията на Кюриосити по солове е събрана във френската Уикипедия (Wikipédia).

Cosmos Week сама отбелязва, че материалът е институционално съобщение, полезно като първичен източник, но не и като независимо научно потвърждение (Cosmos Week). По наша сметка по данни на НАСА и Cosmos Week между съставянето на плана и публикуването му минават около 10 дни (NASA Science). Затова дневникът описва вече изпълнена работа, а резултатите от анализите се появяват по-късно в научни статии.