Пестициди и пчели – как неоникотиноидите засягат мозъка
Пестициди и пчели – какво показват опитите за нервните клетки и ларвите, какво още не е доказано и какви са правилата на ЕС за неоникотиноидите.

Пестицидите и пчелите са свързани най-ясно чрез неоникотиноидите: опити върху мозъка на медоносната пчела показват, че тези вещества заглушават нервни клетки при концентрации, които пчелите могат да срещнат в природата (Nature Communications (запис в RePEc)). Европейският орган за безопасност на храните потвърди през 2018 г. риск за медоносни, диви и самотни пчели от повечето употреби на три такива вещества (Европейски орган за безопасност на храните (EFSA)). Затова от 30 май 2018 г. външното им използване в ЕС е забранено (Европейска комисия, Здравна безопасност на храните).
Доказателствата обаче са на различни нива и не бива да се смесват. Едно е какво правят веществата в изолиран мозък, друго е какво става с ларвата и трето – какво се случва с цяла колония на полето.
| Ниво на доказателство | Какво е установено | Източник |
|---|---|---|
| Нервни клетки на възрастни пчели | Блокиране на активността на клетките в гъбовидните тела | (Nature Communications (запис в RePEc)) |
| Ларви, хранени в лаборатория | По-малко синаптични единици в мозъка на възрастната пчела | (Scientific Reports (PubMed Central)) |
| Полеви опит в три държави | По-малко колонии след зимата в Унгария, непоследователни резултати между страните | (UK Centre for Ecology & Hydrology (чрез EurekAlert)) |
| Оценка на риска в ЕС | Риск за три групи пчели от повечето употреби | (Европейски орган за безопасност на храните (EFSA)) |
Източник: Nature Communications, Scientific Reports, UK Centre for Ecology & Hydrology, EFSA (Европейски орган за безопасност на храните (EFSA), Nature Communications (запис в RePEc), Scientific Reports (PubMed Central), UK Centre for Ecology & Hydrology (чрез EurekAlert))
Как неоникотиноидите стигат до нервните клетки
Неоникотиноидите се свързват с никотиновите рецептори на нервните клетки, през които мозъкът предава сигнали с ацетилхолин. Екип с Mary Palmer и Christopher Connolly записва активността на клетки от гъбовидните тела на мозъка – областта, свързана с ученето и паметта на пчелата. Имидаклоприд и клотианидин довеждат клетките до блокиране на разреждането, а ефектът е при концентрации, които пчелите могат да срещнат (Nature Communications (запис в RePEc)).
Същият опит показва нещо, което рядко се споменава. Органофосфатният акарицид кумафос оксон, с който пчеларите третират кошери срещу акари, действа по подобен начин, а ефектите на двата класа се сумират, когато се комбинират (Nature Communications (запис в RePEc)). Затова пестицидите от нивата и средствата в самия кошер не са две отделни теми.
Какво показа опитът с ларви при доза от 0,004 нанограма
Ларвата е най-уязвима, защото мозъкът ѝ още се изгражда. В тайвански експеримент еднодневни ларви получават по 1 микролитър разтвор на имидаклоприд всеки ден в продължение на четири дни, при различни концентрации. Това прави общи дози от 0,004 до 2 нанограма на ларва (Scientific Reports (PubMed Central)).
Възрастните пчели, върнати в кошерите, са събрани по-късно. Мозъците им са оцветени за синапсин и снимани с конфокален микроскоп, за да се преброят микроглумерулите – гнезда от синапси в гъбовидните тела (Scientific Reports (PubMed Central)). При най-високата доза плътността в една от зоните намалява.
Тук е и границата на извода: авторите не са тествали поведение. Връзката със затруднено обонятелно учене и по-слабо търсене на храна идва от по-ранни работи и остава предположение (Scientific Reports (PubMed Central)).
Какво се случва в полето
Лабораторният мозък не е колония. Британският център за екология и хидрология засява около 2000 хектара зимна рапица с обработени със семена клотианидин или тиаметоксам в Обединеното кралство, Германия и Унгария, и следи три вида пчели – медоносна, едър земен бомбус и червена зидарка (UK Centre for Ecology & Hydrology (чрез EurekAlert)).
Резултатите се различават. Презимуването на медоносните пчели е по-слабо в Унгария и Обединеното кралство, а в Германия вредно въздействие не е намерено (UK Centre for Ecology & Hydrology (чрез EurekAlert)). В Унгария колониите през следващата пролет са с 24% по-малко. При дивите видове по-малкото потомство е свързано с остатъци от неоникотиноиди в гнездата и в трите държави.
Различията между страните не опровергават риска. Те показват, че вредата зависи от болести, храна и околна среда, а това затруднява да се каже колко голям е ефектът на едно вещество в реален кошер (UK Centre for Ecology & Hydrology (чрез EurekAlert)).
Какво реши Европа
През 2013 г. Регламент (ЕС) № 485/2013 ограничава клотианидин, имидаклоприд и тиаметоксам при култури, привличащи пчели, като царевица, рапица и слънчоглед (Европейска комисия, Здравна безопасност на храните). След новата оценка на EFSA, която за първи път включва и диви пчели, Комисията отива по-далеч (Европейски орган за безопасност на храните (EFSA)). Регламенти 2018/783, 2018/784 и 2018/785 забраняват всяка външна употреба и оставят само постоянните оранжерии.
Одобренията на трите вещества след това изтичат, защото заявителите оттеглят молбите за подновяване – на 31 януари 2019 г. за клотианидин, на 30 април 2019 г. за тиаметоксам и на 1 декември 2020 г. за имидаклоприд (Европейска комисия, Здравна безопасност на храните). Ацетамиприд остава одобрен до 28 февруари 2033 г., тъй като EFSA установява нисък риск за пчелите.
Остава въпросът за изключенията. На 19 януари 2023 г. Съдът на ЕС по дело C-162/21 приема, че държава членка не може да дава временно разрешение за вещество, чието семенно третиране е изрично забранено (Conseil d'État (Франция)).
Къде се проверява какво е разрешено
Официалната картина е в страницата на Европейската комисия за неоникотиноидите, където са регламентите и датите на изтичане на одобренията (Европейска комисия, Здравна безопасност на храните). Оценките на EFSA за отделните вещества и за три групи пчели са в нейното съобщение от 28 февруари 2018 г. (Европейски орган за безопасност на храните (EFSA)). Оттам се вижда и какво EFSA не твърди: оценката варира според вида пчела, начина на употреба и пътя на експозиция, а не е еднакво голям риск навсякъде.
Пътищата на експозиция са три: остатъци в прашеца и нектара, прах при засяване на обработени семена и вода (Европейски орган за безопасност на храните (EFSA)). Затова ограничаването на пръскането само по цъфтящите култури не е достатъчно. Това е наш извод от списъка на EFSA – веществото може да попадне при пчелата, без тя да е кацала на третираната култура.
Какво данните още не позволяват да се каже
Лабораторните опити не доказват, че един ден от живота на ларвата трайно променя поведението на пчелата в кошера. Ларвното проучване отчита плътност на синапси, но не и ученето, паметта или търсенето на храна (Scientific Reports (PubMed Central)). Полевият опит не разделя ефекта на едно вещество от този на болестите и храната (UK Centre for Ecology & Hydrology (чрез EurekAlert)). Не намерихме издание с обозначена дата, което да обедини двете нива за забранените вещества, затова засега това остава отворен въпрос.
Източници и справки
- Neonicotinoids: risks to bees confirmed — Европейски орган за безопасност на храните (EFSA)
- Neonicotinoids — Европейска комисия, Здравна безопасност на храните
- Cholinergic pesticides cause mushroom body neuronal inactivation in honeybees — Nature Communications (запис в RePEc)
- Sublethal Dosage of Imidacloprid Reduces the Microglomerular Density of Honey Bee Mushroom Bodies — Scientific Reports (PubMed Central)
- News Release – полево проучване на неоникотиноиди в три държави — UK Centre for Ecology & Hydrology (чрез EurekAlert)
- Neonicotinoids: no exemptions to the European ban — Conseil d'État (Франция)
Свързани материали
Ако откриете неточност, пишете ни на kontakt@knowledge.bg. Статията е подготвена от Редакцията на Knowledge.bg по научните публикации и сведенията на институциите, посочени в източниците. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@knowledge.bg.