Изкуствен интелект и емоции — разбира ли ги машината

Изкуственият интелект и емоциите се срещат на един тест: шест езикови модела отговарят правилно средно на 81% от въпросите за емоционална интелигентност, а хората в оригиналните validационни проучвания — на 56% (Communications Psychology (Nature Portfolio), чрез PubMed Central). Това показва, че моделите отлично избират най-уместния отговор в описана ситуация. Не показва, че нещо чувстват.

Накратко: - Шест модела, сред които ChatGPT-4 и Claude 3.5 Haiku, са решавали пет стандартни теста за емоционална интелигентност и са надминали човешката средна стойност (Communications Psychology (Nature Portfolio), чрез PubMed Central). - Лицето не е надежден шрифт за емоции: една и съща мимика може да значи различни неща в различен контекст (Association for Psychological Science). - Група от 19 изследователи през 2023 г. заключава, че нито една съвременна система не е съзнателна (arXiv). - В ЕС е ограничено разпознаването на емоции по биометрични данни на работното място и в училище (Европейска комисия, Future of Privacy Forum).

Колко точно езиковите модели познават чувствата

Изследването е публикувано в Communications Psychology на 21 май 2025 г. (Communications Psychology (Nature Portfolio), чрез PubMed Central). Шестте модела са ChatGPT-4, ChatGPT-o1, Gemini 1.5 flash, Copilot 365, Claude 3.5 Haiku и DeepSeek V3. Те решават пет теста, в които се описва ситуация и трябва да се избере какво чувство е най-вероятно или как да се постъпи най-разумно.

Разликата е 25 процентни пункта, по наше изчисление по данни на Communications Psychology (Nature Portfolio), чрез PubMed Central (81 минус 56). Резултатите по отделните тестове са сходни и нито един не пада под 75%.

Източник: Communications Psychology, чрез PubMed Central (Communications Psychology (Nature Portfolio), чрез PubMed Central)

Най-висок е резултатът в тестовете за регулиране на емоциите, най-нисък — в управлението им в работна среда (Communications Psychology (Nature Portfolio), чрез PubMed Central). Това е наш извод от таблицата: колкото по-близо е задачата до живо взаимодействие с последици, толкова по-слабо се представят моделите, макар разликата да е само десетина пункта.

Може ли моделът да напише тест за емоции

ChatGPT-4 е създал и нови въпроси за същите тестове. После 467 души в пет отделни проучвания са ги решавали (Communications Psychology (Nature Portfolio), чрез PubMed Central). Трудността на генерираните въпроси е статистически равна на оригиналите.

Въпросите обаче се различават от оригиналите по яснота и реалистичност, а също и по разнообразие, макар и слабо (Communications Psychology (Nature Portfolio), чрез PubMed Central). Авторите заключават, че моделът може да предложи първоначален набор от въпроси, но не замества проверката върху хора.

Защо тестът не е същото като чувство

Тестовете имат ясна структура и един верен отговор, а истинските разговори са неясни (Communications Psychology (Nature Portfolio), чрез PubMed Central). Малка промяна във въпроса може да обърка модела. Данните за обучение и тестовата среда са предимно западни, така че резултатът не важи автоматично за други култури.

Затова е важно как е измерен резултатът. Тук измереното е способността да се подбере правилният отговор (Communications Psychology (Nature Portfolio), чрез PubMed Central). Чувствата, ако ги има, не се виждат в този резултат.

Може ли машината да прочете емоцията по лицето

Тук доказателствата са по-слаби. Преглед от 2019 г. в Psychological Science in the Public Interest, с пет автора, установява малко научна подкрепа за идеята, че определена мимика надеждно издава определена емоция във всякакъв контекст, при всеки човек и във всяка култура (Association for Psychological Science). Усмивката например понякога означава подчинение, а не радост.

Хората сравнително добре свързват готова снимка с готов етикет, но много по-трудно изваждат правилния етикет от самото лице (Association for Psychological Science). Авторите предлагат термина „лицева конфигурация“ вместо „емоционален израз“. Придружаващата статия на четирима други автори спори, че емоциите са над 20 и се изразяват чрез лицето и други сигнали, например гласа, затова моделът с шест основни емоции е твърде тесен.

Следователно спорът не е дали машината може да се учи от повече сигнали, а колко надеждно може да го прави с едно лице. Един силен извод не става окончателен, докато другите не го проверят.

Има ли основание да говорим за съзнание у машините

Докладът на Патрик Бътлин и 18 съавтори от август 2023 г. сверява системите с неврологични теории за съзнанието, например рекурентната обработка и глобалното работно пространство (arXiv). От тях авторите извеждат изчислими „показатели“.

Изводът им е, че никоя съвременна система не е съзнателна, но че няма очевидни технически пречки да се построят системи, които отговарят на тези показатели (arXiv). Тези две части са едновременно верни и не си противоречат: докладът не твърди нито че машина чувства, нито че никога няма да чувства.

Остава и отворен въпросът дали подходът е правилен. Той предполага, че съзнанието зависи от изчислителната организация, а не от материята, и това не е общоприето. Данните в докладите, които цитираме, са към 2023 г., така че по-нови системи не са оценени в тази работа (arXiv).

Какво казва правото в ЕС

Европейската комисия публикува на 4 февруари 2025 г. насоки за забранените практики по Акта за ИИ; те не са обвързващи, а окончателното тълкуване е на Съда на ЕС (Европейска комисия). Член 5, параграф 1, буква „е“ забранява системи, които извеждат емоции на човек от биометрични данни на работното място и в образованието (Future of Privacy Forum).

Изключенията са за медицински цели и за безопасност. Те се тълкуват тясно и защитават живот и здраве, а не имущество (Future of Privacy Forum). Общото следене на стреса или прегарянето не попада в изключението. В мотивите на регламента забраната е свързана с липсата на научна основа за надеждността на тези системи, за това доколко са специфични и доколко могат да се обобщават.

Връзката с науката е пряка: същите три критерия са в основата на прегледа от 2019 г. (Association for Psychological Science, Future of Privacy Forum). Затова правилото е една от малкото места, където научният спор е стигнал до закон.

Какво да проверите, когато видите „ИИ с емоции“

Продуктите, които твърдят, че „разпознават емоции“, е добре да се четат внимателно. Първо трябва да се види върху какво е измерена точността: върху снимки на актьори или върху реални хора. Второ, спрямо какъв еталон е сравнена, например човешки отговор или самоотчет на човека. Освен това има значение дали съществува публикувано рецензирано изследване, а не само рекламна страница.

Полезно е да се види и къде се използва системата. На работното място и в училище в ЕС извеждането на емоции от лице и глас е ограничено, освен при медицински и безопасностни цели (Future of Privacy Forum). Официалният текст на насоките е на страницата на Комисията (Европейска комисия), а оригиналните изследвания са отворени за четене в Communications Psychology (Nature Portfolio), чрез PubMed Central и (Association for Psychological Science).

Въпроси и отговори

Притежава ли ИИ истински емоции? Няма доказателство за това. Анализът по неврологични теории от 2023 г. не открива съзнателна система сред тествуваните (arXiv).

Защо моделите печелят от хората на тестовете? Тестовете имат един верен отговор в ясно описана ситуация, а това е задача, в която езиковите модели са силни (Communications Psychology (Nature Portfolio), чрез PubMed Central).