Зимен сън на животните и как бозайниците се подготвят за хибернация

Зимен сън на животните в умерените ширини не означава, че животното просто дреме в топла дупка. Тялото му забавя почти всичките си процеси, и то по строго управляван начин. При таралежа телесната температура пада от 35–36 градуса по Целзий до около 4 градуса, а сърцето бие приблизително 10 пъти в минута вместо 250–300 (The Open University (OpenLearn)). Подготовката започва седмици по-рано с трупане на мазнини и промени в мастната тъкан (Frontiers in Physiology).

Накратко: - Таралежът спи приблизително от ноември до април и се събужда на всеки 7–11 дни (The Open University (OpenLearn)). - Обмяната на черната мечка пада до около 25% от нормалната, макар температурата ѝ да спада слабо (PBS NewsHour). - При арктическия лалугер е измерена най-ниската телесна температура при бозайник, под точката на замръзване (U.S. National Park Service). - Сънливецът може да остане в хибернация до 11,4 месеца (Vetmeduni Vienna (idw – Informationsdienst Wissenschaft)). - През есента мечките в парка край Белица изяждат по 15–20 кг храна на ден (БТА).

Зимен сън на животните и истинска хибернация

Хибернацията е поредица от периоди на вцепенение, наричани торпор, в които обмяната и сърдечният ритъм спадат рязко. При таралежа дишането се забавя до около едно вдишване на час, а паузите без дишане могат да продължат до 150 минути (The Open University (OpenLearn)). За сравнение, буден таралеж диша 25–50 пъти в минута.

Мечките са по-особен случай. Изследване на Университета на Аляска във Феърбанкс и Станфордския университет, публикувано през 2011 г., показа, че при черните мечки температурата остава сравнително висока, а обмяната пада до около четвърт от нормалната (PBS NewsHour). Те издържат 5 до 7 месеца без храна и вода. През цялото това време не отделят урина и изпражнения.

Дребните бозайници стигат много по-далеч. При тях телесната температура се доближава до нулата или пада под нея (PBS NewsHour). Рекордьор е арктическият лалугер, чиито телесни течности се преохлаждат няколко градуса под точката на замръзване, без това да му вреди (University of Alaska Fairbanks, U.S. National Park Service).

Как животните се подготвят за зимния сън през есента

Есента е сезонът на запасите. Видовете, които зимуват на собствените си мазнини, като лалугерите и мечките, преяждат в края на лятото и през есента, а през зимата спират да се хранят (Frontiers in Physiology). Сирийският хамстер избира друг подход и складира храна в гнездото си, от която яде при кратките събуждания.

Мащабът на есенното хранене личи от мечките в парка край Белица. Според репортаж на БТА от ноември 2025 г. те поемат по 15–20 кг на ден срещу около 5 кг напролет и около 10 кг през лятото (БТА). Менюто им е разнообразно, от плодове и риба до орехи и мед.

Възрастните арктически лалугери заспиват още в края на август, когато вече почти са удвоили теглото си (U.S. National Park Service). Младите трупат мазнини по-бавно и често остават активни до края на септември.

Таралежите натрупват два вида мастна тъкан (The Open University (OpenLearn)). Бялата служи за гориво през дългите седмици на охлаждане. Кафявата се разгражда по-късно и затопля тялото при всяко събуждане.

Какво задейства подготовката

Сигналите идват от средата. В опити на Токийския университет сирийски хамстери започват хибернация, когато ги държат при 8 часа светлина в денонощието и 5 градуса (Frontiers in Physiology). Дори при тези условия подготовката им обикновено трае 2–3 месеца. През това време мастните клетки се смаляват, а в подкожната мазнина се появяват бежови клетки, които могат да произвеждат топлина.

Храната също решава. Изследователи от Института по екология на дивата природа към Ветеринарномедицинския университет във Виена установиха, че сънливци понякога заспиват още през юни или юли в години, когато буковете дават малко жир (Vetmeduni Vienna (idw – Informationsdienst Wissenschaft)). Без богата на енергия храна размножаването е невъзможно, затова животните се крият под земята, но само ако вече имат големи мастни запаси. Сънливците с по-малки резерви продължават да търсят храна или изпадат в кратък летен торпор.

Отчетената при един сънливец хибернация от 11,4 месеца според авторите може да е световен рекорд (Vetmeduni Vienna (idw – Informationsdienst Wissenschaft)). Тези гризачи доживяват до около 12 години, а учените свързват това отчасти с дългия сън и с възможното му влияние върху възстановяването на клетките. За рекордите в продължителността на живота при сухоземните животни виж материала ни за костенурката Джонатан, а за друг необичаен начин за обновяване на тъканите – текста за регенерацията на хидрата.

Колко ниско падат температурата и пулсът

Разликите между видовете са големи, както показва сравнението по данни от различни изследвания.

Сърцето на спящата мечка може да спира за до 20 секунди, а дишането пада до около едно вдишване в минута (PBS NewsHour). След излизане от бърлогата обмяната ѝ се връща към нормата за 2–3 седмици.

Защо животните се будят посред зимата

Периодичните събуждания са най-скъпата част от зимата. Таралежът прекарва около 80% от хибернацията дълбоко охладен и се събужда общо 15–22 пъти (The Open University (OpenLearn)). Арктическият лалугер на всеки 2–3 седмици трепери по 12–15 часа, докато върне нормалната си температура, след което отново се охлажда (U.S. National Park Service).

Без тези затопляния лалугерите умират, сочат наблюденията на Института по арктическа биология (University of Alaska Fairbanks). Причината все още не е изяснена. Част от събужданията при таралежа настъпват спонтанно, без външен повод (The Open University (OpenLearn)).

Какво показват мечките в парка край Белица

Паркът край Белица дава близък до нас пример за прехода към зимния сън, който тече точно в тези дни в началото на ноември. Мечките там заспиват към края на октомври, а при топла есен и по-късно през ноември (БТА). Гледачите отбелязват, че обитателите на парка спят по-дълго от дивите мечки, вероятно защото се хранят редовно и обилно.

Рекордът в парка е 166 дни непрекъснат сън (БТА). Бърлогите имат входове с ширина 50–60 см и дълбочина около четири метра.

Как да не нарушим зимния сън на животните

Прилепите прекарват зимата в хладни укрития, където температурата почти не се мени, например в пещери и стари рудници (Scottish Wildlife Trust). Всяко излишно събуждане изгаря мазнини, а повтарящото се будене без храна може да доведе до гладна смърт. Затова в такива места през зимата се влиза рядко и тихо, без силна светлина.

Топлите дни посред зимата също будят прилепите и ако запасите им са изтънели, те излизат да търсят насекоми (Scottish Wildlife Trust). Ако намерите прилеп на земята, британските природозащитници съветват да го вземете с градински ръкавици и да го поставите в кутия. След това е добре да се свържете със специалисти по спасяване на диви животни.

Срещнат през декември таралеж в двора най-вероятно е в един от редовните си периоди на будуване, които при този вид настъпват на всеки 7–11 дни (The Open University (OpenLearn)). Гнездото му не бива да се разравя, защото и охлаждането може да предизвика събуждане.