Knowledge.bg наука, обяснена ясно и с източници
Технологии

3D принтиране на бионично око – докъде е стигнало

3D принтиране на бионично око: какво е показано върху извита повърхност, колко пиксела има прототипът и защо клинично изпитано е само имплантът PRIMA.

От Редакция на Knowledge.bg Публикувано: 5 мин. четене
Три снимки от електронен микроскоп: извито полукълбо с микроскопична шарка отляво и отблизо плътно разположени малки колонки по повърхността
Снимка: Ryan K. Schott, Johannes Müller, Clement G. Y. Yang, Nihar Bhattacharyya, Natalie Chan, Mengshu Xu, James M. Morrow, Ana / Wikimedia Commons · CC BY 2.5, източник

3D принтиране на бионично око засега означава доказана идея в лаборатория, а не лечение: фоточувствителни диоди са отпечатани върху стъклено полукълбо с размера на задната стена на човешкото око, но имплант за пациенти от този тип няма (New Atlas, 3DPrint.com). Единственото клинично изпитване на зрителен имплант с по-голям мащаб е на друго устройство – плоско, нечервено и непринтирано – и то има 378 пиксела (Retinal Physician). Трите подхода се различават по това, докато общото между тях е въпросът как да се събере много светлочувствителна повърхност върху извита форма.

Подход Повърхност Какво е показано Статус
Печат на диоди, Минесота (2018) стъклено полукълбо ефективност около 25 % (New Atlas) прототип, „рудиментарен“
Нанопроводници, HKUST (2020) полукълбо от алуминиев оксид 100 пиксела, разпознати букви (The Register) доказателство за идея
Имплант PRIMA плосък чип под ретината 378 пиксела, 38 участници (Retinal Physician) клинично изпитване

Източник: New Atlas, The Register, Retinal Physician (New Atlas, The Register, Retinal Physician)

Какво всъщност е отпечатано върху извита повърхност

Екипът на Майкъл Макалпин в Минесотския университет използва специален принтер, който полага мастило върху стъклено полукълбо. Проблемът с извитата повърхност е прост – течното мастило се стича надолу по склона (3DPrint.com). Затова първият слой е мастило със сребърни частици, което засъхва на мястото си, вместо да се събира на дъното (New Atlas).

Върху тези сребърни ивици е положен полупроводников полимер, който образува самите диоди (New Atlas). Те превръщат светлината в електричен ток с ефективност около 25 процента (3DPrint.com). За сравнение, това е нивото, което самите автори наричат недостатъчно, и целта им е да го повишат.

Защо Минесота не стигна до имплант

Работата е описана като стъпка, не като готово устройство. Макалпин казва, че пред екипа има дълъг път, докато активна електроника се печата надеждно по рутина (3DPrint.com). Следващите планирани стъпки са повече диоди върху един купол и печат върху мека полукълбовидна основа, която може да се имплантира на мястото на ретината (New Atlas).

Тук е и нашият извод от сравнението на източниците. Твърдото стъкло показва, че печатът е възможен, но очната ябълка е мека и влажна. Докато не е доказан печат върху такава основа, стъкленият купол остава добра демонстрация на метода, а не етап от пътя към пациента.

Нанопроводниците на HKUST като друг път към извитата ретина

Групата на Жийонг Фан от Хонконгския университет за наука и технологии не печата, а отглежда. Фоточувствителните нанопроводници са поставени в порите на полукълбовидна мембрана от алуминиев оксид, което според The Register избягва загубата на плътност при ранните плоски сензори, огъвани впоследствие (The Register). Течнометални жици, затворени в меки гумени тръбички, играят ролята на нервни влакна.

Чувствителността е средно 86 фотона в секунда, колкото при фоторецепторите на човешката ретина (The Register). Отговорът на светлинен импулс идва за 19,2 милисекунди, а човешката ретина има 40 до 150 милисекунди. Прототипът е възстановил буквите E, I и Y, но има само 100 пиксела по три нанопроводника всеки.

Твърдението, че плътността може да надмине човешкото око, е проекция. Екипът на HKUST говори за 30 пъти повече сензори от реалното око, като разстоянието между пръчиците е около 3 микрометра (HKUST, Department of Electronic and Computer Engineering). Абсолютен брой пиксели на страницата няма. За хора устройството зависи от намирането на биосъвместими материали.

Кой имплант вече е изпитван върху хора

Имплантът PRIMA не е принтиран и не е извит: това е силициев микрочип 2 на 2 милиметра, дебел около 30 микрометра, с 378 фотоволтаични пиксела по 100 микрометра (Retinal Physician). Поставя се под ретината в зоната на атрофията, а очила проектират върху него близка инфрачервена светлина. Изпитването PRIMAvera е включило 38 участници на 17 места в пет европейски страни.

След 12 месеца 26 от 32 оценени участници са подобрили зрението си с поне 10 букви (Retinal Physician). Средното подобрение е около 24,5 букви с очилата, а без устройството зрението е останало на изходното ниво. Резултатите са публикувани в New England Journal of Medicine и са отбелязани в PubMed през 2026 г. (PubMed, Национална медицинска библиотека на САЩ)

Какво струва хирургията при подсетивния имплант

Най-честото е повишено вътреочно налягане – 6 случая, всички отзвучали (Retinal Physician). Към това има разкъсвания на периферната ретина, макулни дупки, кръвоизлив под ретината и новообразувани съдове при двама участници.

Площта на атрофията е нараснала с 8,5 квадратни милиметра в имплантираните очи срещу 2,5 в необработените (Retinal Physician). По наше изчисление по данни на Retinal Physician това е около 3,4 пъти повече растеж. Авторите го отдават на самата операция, но изпитването няма контролна група, а част от резултатите са post hoc, така че причината не е доказана по независим път.

Как сигналът стига до нервната система

При PRIMA хирургията не свързва чипа с нерв: фотоволтаичните пиксели стимулират оцелелите клетки на ретината, а оттам сигналът върви по естествения път към мозъка (Retinal Physician). Този подход изисква запазени вътрешни ретинални слоеве, затова е насочен към географска атрофия, а не към всяка слепота (PubMed, Национална медицинска библиотека на САЩ).

При извитите прототипи свързването с нервите още е открит въпрос. The Register изрично отбелязва, че в работата на HKUST няма данни за връзка с мозъка, за издръжливост, консумация на енергия, топлина или изпитване върху живо око (The Register). Същото важи за Минесота, където няма и представа как диодите ще бъдат захранвани в очна ябълка (New Atlas, 3DPrint.com). Мозъчните сигнали при подобни интерфейси се следят с електроенцефалография, подобно на опитите с ритуалите, описани в материала за мозъка и ритуалите.

Какво не може да се каже без нови публикации

Данните не позволяват да се твърди, че принтирана ретина може да върне зрение. За Минесота и HKUST няма публикувано изпитване върху животно или човек, което да е достъпно в източниците, които отворихме (New Atlas, 3DPrint.com, The Register, HKUST, Department of Electronic and Computer Engineering). Затова сравнение на ефективността между принтирания диод и PRIMA е невъзможно – диодът има 25 процента, а PRIMA се мери в прочетени букви (Retinal Physician).

Нужните данни са два документа. Първият е 36-месечното проследяване на PRIMAvera, което според Retinal Physician продължава, без посочена дата на излизане (Retinal Physician). Вторият е бъдеща рецензирана статия за печат върху мека имплантируема основа, чиято поява никой от отворените източници не обещава (New Atlas, 3DPrint.com). Съответните стъпки в материалите за регенерация са описани и в текста за възстановяването на зъбния емайл, където също е важно какво е измерено върху образец и какво върху жив организъм.

Източници

  1. 3D printed bionic eye prototype (University of Minnesota) — New Atlas
  2. 3D printed bionic eye may one day restore sight — 3DPrint.com
  3. Bionic eyes on the cards — The Register
  4. Prof. Zhiyong Fan led his team to craft a super human eye that works like the real one — HKUST, Department of Electronic and Computer Engineering
  5. Implant restores central vision in GA — Retinal Physician
  6. Subretinal Photovoltaic Implant to Restore Vision in Geographic Atrophy Due to AMD — PubMed, Национална медицинска библиотека на САЩ

Редакция на Knowledge.bg

Knowledge.bg е малък екип, който работи от София, България. Пишем научнопопулярни статии по научни публикации и по сведения на институтите, които стоят зад откритията, и посочваме източниците под всеки текст.

За нас · Как работим · Всички материали

Статията е подготвена от Редакцията на Knowledge.bg по научните публикации и сведенията на институциите, посочени в източниците. Ако откриете неточност, пишете ни на kontakt@knowledge.bg. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@knowledge.bg.