Разпознаване на емоции при психоза и грешките, които показва ново проучване

Разпознаването на емоции при психоза е тема, по която ново шведско проучване внася уточнение: грешките не са еднакви във всички групи. Екип с водещ автор от Каролинска институт сравнява три групи участници, общо 237 души по наша сметка по данни на PsyPost, и открива, че хората с психозно разстройство и минало на насилие към други по-често приемат негативна емоция за позитивна (PsyPost). Това е едно проучване с ясни граници, а не окончателен отговор.

Какво установи шведското проучване

В изследването участват три групи. Първата са 79 души с психозно разстройство и минало на междуличностна агресия, втората са 72 души с такова разстройство без подобно минало, третата са 86 здрави участници (PsyPost). Групите са съпоставени по възраст и пол, а мъжете са между 69% и 75% във всяка от тях.

Всички хора с психоза са били клинично стабилни, без промяна в лекарствата поне три месеца (PsyPost). Най-честата диагноза е шизофрения: 79% в групата с агресия и 86% в другата.

Резултатът, който привлича вниманието: групата с агресия е разчела негативна емоция като позитивна в 14% от случаите. Това е около 1,2 пъти по-често от групата без агресия и около два пъти по-често от здравите (PsyPost).

Как се измерва разпознаването на емоции при психоза

Тестът се нарича ERAM. Актьори изразяват 12 емоции с лице, глас и тяло, като изговарят безсмислени изречения, за да не подсказва смисълът на думите. Клиповете са само с картина, само със звук или с двете, а участникът избира отговор от всичките 12 емоции (PsyPost).

Изборът от 12 варианта е строг. По наше изчисление по данни на PsyPost при чист късмет верният отговор би излизал в около 8% от случаите (1 от 12) (PsyPost). Реалните резултати са доста над този праг, но под този на здравите.

Източник: PsyPost, по проучването в списание Schizophrenia (PsyPost)

Най-трудна за групите с психоза е отчаянието (25% и 29%), а най-лесен гневът (PsyPost). Най-добре се разпознава, когато картината и звукът се дават заедно.

Негативните емоции като позитивни само при агресия ли

Не, ако се съди по други данни, но сравнението е непряко. Проучване в Heliyon включва 67 души с първи епизод на психоза и 51 здрави. Използва 49 черно-бели лица със седем основни емоции и 15 секунди за всяко (Heliyon (чрез PubMed Central)).

Там негативните емоции са били объркани предимно с други негативни. Например страхът е сбъркан в 38,3% от случаите, а тъгата в 34,6% (Heliyon (чрез PubMed Central)). Разпознаването на радост не се различава значимо между групите.

Шведското проучване описва специфична грешка „негативно като позитивно“ при подгрупа с агресия (PsyPost). Първият епизод в Heliyon показва по-общо слабо разчитане на негативното, но без такъв превес към позитивното (Heliyon (чрез PubMed Central)). Задачите са различни (движещи се клипове с глас срещу статични снимки), затова двата резултата не се броят за един и същ ефект. Нашият извод е, че изразът „хората с психоза тълкуват негативното като позитивно“ е твърде груб, защото посоката на грешката зависи от подгрупата и от метода.

Какво казват метаанализът и СЗО за отделните емоции

Метаанализ във Frontiers in Psychiatry обединява 23 проучвания с 1894 души с шизофрения и 1267 здрави (Frontiers in Psychiatry). Във всяка изследвана емоция хората с шизофрения имат значимо по-ниски резултати.

Най-големият дефицит е при страха (стандартизирана разлика −1,44), а най-малкият при презрението (−0,26) (Frontiers in Psychiatry). При радостта разликата е −0,69, т.е. по-малка, отколкото при страха, гнева и отвращението. Като образ: скала с неравни стъпала, на която някои емоции се разчитат почти нормално, а други много по-трудно.

Резултатите зависят и от клиничната обстановка, от това дали пациентите са били без лечение, от симптомите и от риска от пристрастност в проучванията (Frontiers in Psychiatry). Затова средните стойности не бива да се прилагат към отделен човек.

Тези дефицити се вписват в по-широката клинична картина. Световната здравна организация описва при шизофрения и негативни симптоми като социално отдръпване и по-слабо емоционално изразяване, а много хора имат трайни проблеми с паметта, вниманието и решаването на задачи (Световна здравна организация (СЗО)).

Какво се знае за връзката със социалното поведение

Авторите на шведската работа предполагат, че пропускането на негативни сигнали може да попречи на човек да забележи, че поведението му дразни другите, и така да не спре ескалиращ конфликт (PsyPost). Това е хипотеза, а не проверен резултат. Проучването е напречно, тоест сравнява групи в един момент и не показва причина и следствие.

Историята на агресията обяснява само около 2% допълнителна вариация в разпознаването, след като се отчетат останалите фактори (PsyPost). По-силни предиктори са флуидната интелигентност и познаването на думите за емоции. Образованието и полът също имат значение: жените се справят по-добре.

В Heliyon разпознаването не корелира с положителните и отрицателните симптоми при първи епизод (Heliyon (чрез PubMed Central)). Следователно слабото разчитане на лица не е просто отражение на тежестта на симптомите. Нашият извод: връзката със социалното поведение е правдоподобна, но засега няма проследяване във времето, което да я потвърди.

Колко често е психозата и какво е лечението

Психозата е набор от симптоми със загуба на допир с реалността. Оценките са, че всяка година между 15 и 100 на 100 000 души развиват психоза (Национален институт по психично здраве на САЩ (NIMH)). Тя най-често започва в края на тийнейджърските години или към средата на третото десетилетие, но може да се появи на всяка възраст.

За шизофренията СЗО посочва около 1 на 300 души в света, т.е. 27 милиона (Световна здравна организация (СЗО)). Лечението включва лекарства, психообразование, работа със семейството, когнитивно-поведенческа терапия и подкрепа за жилище и заетост (Национален институт по психично здраве на САЩ (NIMH)). СЗО посочва и, че поне един от трима души с шизофрения могат да се възстановят напълно.

Достъпът е неравен. Само 29% от хората с психоза получават специализирана грижа, а стигмата е описана като интензивна и широко разпространена (Световна здравна организация (СЗО)). Затова изследванията на социалното поведение са важни: те могат да подскажат къде да се насочи подкрепата.

Къде са границите на проучването и как да го четем

Всички участници в шведското проучване са от Стокхолм, групите се различават по образование, интелигентност и злоупотреба с вещества, емоциите са играни, а клиповете са с европейски актьори (PsyPost). Историята на агресията е събрана от няколко източника, част от тях самоотчети. Тестът обхваща хора в стабилно състояние, не по време на остра психоза.

Откритието, че минало на злоупотреба с вещества е свързано с по-добри резултати, авторите сами наричат вероятен статистически артефакт (PsyPost). Подобна предпазливост е нужна и другаде: поведенческите следи е трудно да се тълкуват дори при изчезнали видове, както показва спорът за погребенията при Homo naledi. А измерването на вътрешно състояние с въпросници и тестове има собствени капани, както личи от проучването за музиката преди операция.

Какво може да провери читателят в първоизточниците

Стойностите от тестове за разпознаване на емоции описват групи, не отделни хора, и не са диагностичен инструмент. Те не заместват оценката на специалист.

При всяко ново заглавие си струва да се види колко участници има, какъв е методът и дали проучването сравнява групи или проследява хора във времето. Шведската работа е публикувана в списание Schizophrenia, а отразяването на PsyPost описва подробно нейните резултати и ограничения (PsyPost).

Общата информация за симптомите и организираната грижа е на страницата на NIMH „Understanding Psychosis“ (Национален институт по психично здраве на САЩ (NIMH)), а данните за разпространението и достъпа до грижа са в информационния лист на СЗО за шизофренията (Световна здравна организация (СЗО)). И двата документа са на английски, а първият описва американската система, затова за услуги в България е нужно да се търси в местните здравни институции.