Knowledge.bgнаука, обяснена ясно и с източници
Технологии

От 20 май 2027 г. времето UTC спира да получава високосни секунди

На 15 октомври 2026 г. конференцията по мерки и теглилки реши UTC да стане непрекъснато. Защо спират високосните секунди и какво се променя за часовниците.

От Редакция на Knowledge.bgПубликувано: 4 мин. четене
Цезиев фонтанен атомен часовник NIST-F2
Снимка: National Institute of Standards and Technology - Physics Laboratory: Time and Frequency Division · Public domain, източник

На 15 октомври 2026 г. във Версай Генералната конференция по мерки и теглилки (CGPM) прие три резолюции за измерването на времето (BIPM). За всекидневието най-важна е Резолюция 5: непрекъснатото координирано универсално време (UTC) влиза в сила на 20 май 2027 г. (BIPM). От тази дата приключва практиката да се добавя по една секунда, за да не се отделя часовникът от въртенето на Земята.

Какво е високосна секунда

UTC е скала на времето, която Международното бюро по мерки и теглилки (BIPM) произвежда със същия ход като атомното време TAI. Двете се различават само с цяло число секунди (BIPM). Това число е резултат от договореността UTC да остава близо до времето UT1, което следва действителното въртене на Земята. Когато разликата UT1 минус UTC се очаква да достигне 0,9 секунди, се добавя високосна секунда.

Целта според NIST е UTC да се държи в рамките на ±0,9 секунди от UT1 (NIST). При добавянето часовникът минава през 23:59:59, 23:59:60 и 00:00:00. Първата високосна секунда е вмъкната на 30 юни 1972 г. Всички досегашни са положителни, тоест с добавена секунда, а последната е от 31 декември 2016 г. Днес TAI изпреварва UTC с 37 секунди.

Защо се отказват от тях

Проблемът е в компютрите и мрежите. Според решението от 2022 г. прекъсванията в UTC крият риск от сериозни неизправности в критична цифрова инфраструктура, включително в сателитната навигация, телекомуникациите и преноса на енергия (BIPM). Операторите прилагат високосната секунда по различни начини, които не следват общ стандарт. В Резолюция 5 е записано, че това води до несъответствия във времето между системите (BIPM). Промишлените потребители и националната критична инфраструктура, като транспорта, електроразпределението, телекомуникациите и космическите проекти, имат нужда от непрекъснато UTC без бъдещи корекции. Резолюцията предупреждава и за друг риск: при забавяне някои организации могат да минат от UTC към времето на навигационните системи, което би подкопало международната стандартизация.

Втората причина е нова. Може да се наложи отрицателна високосна секунда, при която една секунда се отнема от UTC. Такава досега не е прилагана. Резолюцията я определя като високорисково действие, което може да предизвика аномалии и сривове в критичната инфраструктура, а подготовката за нея би струвала на индустрията сума, сравнима с подготовката за милениумния бъг (BIPM). Работна среща на консултативния комитет по време и честота и на службата за въртенето на Земята през март 2025 г. оценява, че вероятността за такава секунда ще расте бързо и до 2035 г. ще стигне 30%.

Прогнозите за въртенето на Земята също се променят. Публикация в Nature от 2024 г. показва, че топенето на ледовете в Гренландия и Антарктида, измерено със сателитна гравиметрия, е намалило ъгловата скорост на Земята по-бързо от преди. Ако този ефект се извади, течното ядро забавя въртенето си с постоянно темпо от 1972 г., а това непрекъснато ускорява въртенето на останалата част от планетата (Nature). Според пресмятането UTC в сегашния си вид ще изисква отрицателно прекъсване до 2029 г. Ако ледовете не се топяха ускорено, проблемът щеше да се появи три години по-рано. Двете оценки, годината от Nature и вероятността от 2025 г., не се сравняват пряко, защото са получени по различни начини.

Какво реши конференцията

Според Резолюция 5 непрекъснатото UTC влиза в сила на 20 май 2027 г., а най-голямата разлика |UT1-UTC| ще бъде 3600 секунди, един час. Това според документа осигурява непрекъснатост за няколко века (BIPM). Още през 2022 г. конференцията реши максималната разлика да бъде увеличена през или преди 2035 г. Консултативният комитет предложи процесът да бъде ускорен (BIPM).

Резолюцията отбелязва, че в много държави вече има разлика над един час между местното слънчево време и гражданското заради часовите зони (BIPM). Резолюцията припомня и решение на Международния съюз по далекосъобщения: радиостанциите, които предават разликата, получават преходен период до 2035 г., а ако оборудването не може да се замени по-рано, най-късно до 2040 г. Който има нужда от UT1, като астрономите или навигаторите, ще може да го намери в навигационните съобщения на глобалните спътникови системи и в услугите на службата за въртенето на Земята.

Другите две резолюции

Първата от другите две, Резолюция 4, слага основите на ново определение на секундата, което ще се представи за приемане през 2030 г. на 29-ата конференция (BIPM). Най-добрите реализации на сегашното определение, с цезиеви фонтанни часовници, вече са надминати от оптичните честотни еталони. Някои от тях имат систематична неопределеност около два порядъка по-малка. Остават два критерия, които още не са изпълнени, но според председателя на комитета могат да бъдат изпълнени до 2030 г.

Резолюция 6 е за международна лунна времева скала и връзката ѝ с UTC. Тя насърчава космическите агенции да споделят опита си от лунните проекти (BIPM).

Какво още не знаем

В цитираните документи няма прогноза кога разликата между UTC и въртенето на Земята ще достигне един час. Не е известно и как ще се държат всички системи около 20 май 2027 г. Резолюцията възлага на BIPM да информира потребителите и да подкрепя прилагането на решението (BIPM).

Източници

  1. Statement by the CCTF President, 28th CGPM, Versailles, 15 October 2026 — BIPM
  2. Resolution 5 of the 28th CGPM (2026): On the technical actions needed to ensure the continuity of UTC — BIPM
  3. Leap seconds — NIST
  4. A global timekeeping problem postponed by global warming (Agnew, 2024) — Nature
  5. Resolution 4 of the 27th CGPM (2022): On the use and future development of UTC — BIPM

Редакция на Knowledge.bg

Knowledge.bg е малък екип, който работи от София, България. Пишем научнопопулярни статии по научни публикации и по сведения на институтите, които стоят зад откритията, и посочваме източниците под всеки текст.

За нас · Как работим · Всички материали

Статията е подготвена от Редакцията на Knowledge.bg по научните публикации и сведенията на институциите, посочени в източниците. Ако откриете неточност, пишете ни на kontakt@knowledge.bg. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@knowledge.bg.