Климатична криза: декларацията на 11 000 учени и какво показаха следващите години

На 5 ноември 2019 г. списание BioScience публикува кратък текст със заглавие „World Scientists’ Warning of a Climate Emergency“ („Световно предупреждение на учените за климатично извънредно положение“). Под него стояха имената на 11 258 учени от 153 страни. Текстът не е ново изследване, а декларация. Авторите са William J. Ripple, Christopher Wolf, Thomas M. Newsome, Phoebe Barnard и William R. Moomaw. Те пишат, че учените имат морално задължение да предупредят ясно за всяка катастрофална заплаха, и заявяват „ясно и недвусмислено“, че Земята е изправена пред климатично извънредно положение.

Какво казва текстът

Авторите напомнят, че през 1979 г. на Първата световна климатична конференция в Женева учени от 50 държави вече са се съгласили, че климатичните тенденции налагат спешни действия. След 40 години преговори, пишат те, светът като цяло е действал както преди и в голяма степен не е успял да се справи с проблема.

Според тях само температурата е недостатъчен показател. Затова предлагат „жизнени показатели“ (vital signs), проследявани от 1979 г. В първата група са човешките дейности: население, добитък, производство на месо на човек, брутен вътрешен продукт, загуба на горско покритие, потребление на изкопаеми горива, въздушен превоз и емисии на CO₂. Във втората са отговорите на климата: концентрации на парникови газове, температура на повърхността, лятна ледена покривка в Арктика, ледени щитове и ледници, топлина и киселинност на океана, морско равнище, изгоряла площ в САЩ и щети от екстремно време.

Някои от числата са конкретни. Населението расте с около 80 милиона души годишно, или над 200 000 на ден. Потреблението на слънчева и вятърна енергия се увеличава с 373 % на десетилетие, но през 2018 г. остава 28 пъти по-малко от това на изкопаемите горива. Субсидиите за тях надхвърлят 400 млрд. щатски долара през 2018 г. Към 2018 г. въглеродното ценообразуване обхваща около 14,0 % от световните емисии на парникови газове, а средната цена е около 15,25 долара за тон CO₂. Като окуражаващи знаци текстът сочи спадащата раждаемост и над 7 трилиона долара, изтеглени от изкопаемите горива от институционални инвеститори.

Препоръките са в шест области: енергия, краткотрайни замърсители, природа, храна, икономика и население. Според текста ограничаването на краткотрайните замърсители, като метана, може да намали краткосрочното затопляне с над 50 % през следващите няколко десетилетия, а природните решения, тоест опазването и възстановяването на екосистеми, могат да дадат до една трета от намаленията, необходими до 2030 г. по Парижкото споразумение.

Спорът за списъка с подписи

След публикуването на списъка в него бяха открити измислени имена, сред които „Micky Mouse“ от институт в Намибия и Албус Дъмбълдор. Според Global News организаторите свалиха 34 имена, повечето дубликати, деактивираха връзката към списъка и спряха приемането на нови подписи. Обновеният списък наброяваше 11 224 имена, включително над 400 канадци.

Самата статия не обяснява кой е можел да се подпише и как са проверявани подписите, а само препраща към сайта на проекта. Сайтът на Alliance of World Scientists приема подписи от учени от всяка научна област, включително докторанти, и казва, че всяко име първо се валидира, затова новите подписи може да се появят в списъка след няколко седмици. Как точно става валидирането, сайтът не обяснява. Подписите са мярка за съгласие, а не доказателство. Доказателствата са в данните за показателите.

Годините след декларацията

През юли 2021 г. BioScience публикува актуализация: над 2800 допълнителни учени били подписали декларацията. Авторите писаха, че светът е близо до прагови точки или вече ги е преминал, и назоваха като примери ледените щитове на Западна Антарктида и Гренландия, топловодните коралови рифове и Амазония. Средната цена на въглерода за 2020 г. е около 15,49 долара за тон и според текста трябва да нарасне няколко пъти, за да бъде ефективна.

През октомври 2023 г. екипът публикува доклад със заглавие „The 2023 state of the climate report“. От 35-те показателя 20 били на рекордни стойности, а концентрацията на CO₂ била около 420 части на милион. По-добра новина беше загубата на горско покритие, която между 2021 и 2022 г. намаля с 9,7 % до 22,8 млн. хектара на година.

В доклада от октомври 2024 г. 25 от 35-те показателя бяха на рекордни стойности. Авторите пишат, че при сегашните политики светът върви към пиково затопляне от около 2,7 °C до 2100 г., че свързаните с енергията емисии са нараснали с 2,1 % през 2023 г. и че загубата на горско покритие се е увеличила от 22,8 млн. хектара през 2022 г. до 28,3 млн. през 2023 г. Тогава подписалите вече бяха над 15 600 от 165 страни, а на сайта на Алианса към 24 октомври 2026 г. е посочен броят 15 892 от 167 страни.

Как да четем подобни декларации

В такива текстове се смесват три неща. Първото са измерванията: CO₂ в атмосферата, морското равнище, ледът, които всеки може да сравни с публичните набори от данни. Второто са препоръките. Част от тях, например за храненето, икономиката и населението, са обществени избори, а не резултат от измерване. Третото е броят на подписите. Той показва колко души са се съгласили, но не колко сигурно е твърдението.

Затова списъкът с подписи е най-уязвимата част от текста от 2019 г., а показателите са най-лесно проверимата. Именно показателите авторите продължиха да обновяват в следващите доклади.