Климатична бедност и доходите в Южна Европа според икономическите модели

Климатична бедност икономистите наричат дохода, който домакинствата губят заради екстремното време, най-вече заради жегата и сушата (Climate Analytics). За периода 2004–2022 г. горещите вълни, съчетани със суша, са намалили средния доход на европейските домакинства с почти 3%, а в региона на Мадрид загубата стига почти 10%. Южна Европа и семействата с най-ниски доходи са сред най-засегнатите (Евро-средиземноморски център за изменението на климата (CMCC)).

Накратко: - От 1980 до 2024 г. екстремните метеорологични явления са унищожили активи за около 822 млрд. евро в ЕС (Европейска агенция по околна среда). - В България под 3% от тези загуби са били застраховани. - През четирите най-горещи години между 2003 и 2018 г. жегите са стрували на Европа между 0,3 и 0,5% от БВП (Евро-средиземноморски център за изменението на климата (CMCC)). - Най-бедните 20% от домакинствата губят около 4% от дохода си при жега и суша, а останалите губят между 1,1 и 1,8% (Climate Analytics). - През 2025 г. 16,1% от хората в България не са могли да си позволят достатъчно отопление при 8,8% средно за ЕС (Федерална статистическа служба на Германия (Destatis)).

Какво означава климатична бедност в икономическите модели

Общ показател за климатична бедност няма. Всеки изследователски екип мери различна величина (Европейска агенция по околна среда, Евро-средиземноморски център за изменението на климата (CMCC), Climate Analytics). Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) събира загубите на активи от екстремни явления, свързани с времето и климата. Други модели пресмятат колко по-малко произвеждат хората, когато работят в жега, и превръщат това в процент от БВП.

Трети подход проследява реалните доходи на домакинствата в анкетите от 2004 до 2022 г. и ги съпоставя с горещите вълни и сушите (Climate Analytics). Четвърти търси връзка между растежа на 1537 региона и колебанията на температурата от ден на ден (Потсдамски институт за изследване на климатичните въздействия (PIK)). Честа грешка е тези числа да се сравняват директно. Процентът от БВП засяга цялата икономика, процентът от дохода засяга семейния бюджет, а загубените активи са сума в евро, затова величините не се събират (Европейска агенция по околна среда, Евро-средиземноморски център за изменението на климата (CMCC)).

Колко струват екстремните явления на Европа

ЕАОС оценява загубите в ЕС за 1980–2024 г. на около 822 млрд. евро в цени от 2024 г. (Европейска агенция по околна среда). Над 208 млрд. евро от тях, тоест около една четвърт, се падат само на последните четири години от периода.

Средната годишна загуба за 2021–2024 г. е около 52,1 млрд. евро по наше изчисление по данни на ЕАОС, а за целия период от 45 години е около 18,3 млрд. евро (Европейска агенция по околна среда). Последните години са били почти три пъти по-скъпи от дългосрочното средно.

Частни застраховки са покривали под 20% от загубите в ЕС (Европейска агенция по околна среда). Под 3% е застрахованият дял в България и Румъния, а също в Хърватия и Кипър. В Белгия и Нидерландия, както и в Дания и Франция, той надхвърля 35%. Нашият извод е, че в България почти цялата сметка за щетите се плаща без застрахователно покритие.

Защо Южна Европа губи повече от жегата

Жегата намалява производителността на труда, най-силно при работата на открито (Евро-средиземноморски център за изменението на климата (CMCC)). Оттам загубите се пренасят към туризма и хранителната промишленост. Средно за 1981–2010 г. щетите от горещите вълни са били 0,21% от европейския БВП, а в четирите най-горещи години от изследването са стигнали 0,3–0,5%. В отделни райони на Иберийския полуостров, а също в Гърция и Кипър, загубата е надхвърлила 1% от регионалния БВП, а в части от Хърватия дори 2%.

Прогнозата е за 0,77% от БВП годишно през 2035–2045 г. и за над 1% през 2055–2064 г., ако няма допълнителна адаптация (Евро-средиземноморски център за изменението на климата (CMCC)). По наше изчисление по данни на CMCC стойността за 2035–2045 г. е около 3,7 пъти по-висока от средната за 1981–2010 г.. Първата европейска оценка на климатичните рискове посочва, че в Южна Европа жегата и сушата вече са довели производството на земеделски култури до критично ниво (Европейска агенция по околна среда). Най-уязвими са работещите на открито и възрастните хора. Рискът расте и за обитателите на лошо построени жилища.

Домакинствата с най-ниски доходи плащат повече

Изследването на Climate Analytics в списание Global Environmental Change разделя ефектите (Climate Analytics). Отделно горещите вълни намаляват доходите с 0,7%, а сушите с 1,8%. Когато двете съвпаднат, спадът е почти 3%. По наше изчисление сборът на отделните ефекти е 2,5%, така че съчетанието им добавя още около половин процентен пункт.

Неравенството личи ясно. Най-бедната петина губи около 4% от дохода си, а останалите губят 1,1–1,8% (Climate Analytics). По наше изчисление най-бедните губят между 2,2 и 3,6 пъти повече от останалите в относително изражение. В това се вписва и предупреждението на ЕАОС, че разширяващите се пропуски в застраховането правят домакинствата с ниски доходи по-уязвими (Европейска агенция по околна среда).

При затопляне с 2,7°C до 2100 г. средният доход на европейско домакинство би бил с 27% по-нисък, а при 1,5°C загубата би била 7% (Climate Analytics). Броят на хората в риск от бедност би стигнал около 127 млн. при по-силното затопляне срещу около 60 млн. при по-слабото. Сред петте най-засегнати държави в прогнозата е и България, а другите четири са съседните Гърция и Румъния, както и Испания и Кипър.

Отоплението в България и ЕС през последните години

Най-близкият показател от официалната статистика е делът на хората, които не могат да си позволят достатъчно отопление (Евростат, Федерална статистическа служба на Германия (Destatis)). Той мери енергийна бедност, а не изгубения заради климата доход (Climate Analytics).

Делът в България е спаднал с 4,6 процентни пункта по наше изчисление по данни на Евростат и Destatis, но през 2025 г. все още е 1,8 пъти над средния за ЕС (Евростат, Федерална статистическа служба на Германия (Destatis)). Показателят пита само за зимното отопление. Летните жеги, които моделите сочат като основен канал на загуби, остават извън него (Евро-средиземноморски център за изменението на климата (CMCC), Climate Analytics). Охлаждането на сградите става отделен въпрос, на който търсят отговор и проектите за градове гори със зелени сгради (Европейска агенция по околна среда).

Метриките за риск и къде са слабите им места

Годишната средна температура не е единствената мярка за риск (Потсдамски институт за изследване на климатичните въздействия (PIK)). Изследване в Nature Climate Change от 2021 г. показа, че един допълнителен градус колебание на температурата от ден на ден намалява растежа на регионалната икономика средно с 5 процентни пункта. В регионите с ниски доходи и близо до екватора спадът е 12 процентни пункта.

Моделите имат и сериозна несигурност. Статия в Nature от 17 април 2024 г. с прогноза за големи загуби на доходи до 2049 г. беше оттеглена от авторите си на 3 декември 2025 г. (Retraction Watch). Поводът бяха грешки в данните за Узбекистан и подценена несигурност. В преработения вариант спадът на доходите е 17% вместо 19%, но тази версия още не е рецензирана.

Поуката е, че централните оценки често се запазват, но диапазонът около тях е широк (Retraction Watch). Несигурността в един модел не отменя общата картина, описана и в текста ни за декларацията на учените за климатичната криза, защото щетите от 1980 г. насам вече са измерени, а не прогнозирани (Европейска агенция по околна среда).

Как да проверим сами данните за климатичния риск

Първо вижте каква величина е измерена (Европейска агенция по околна среда, Евро-средиземноморски център за изменението на климата (CMCC), Climate Analytics). Загубата на активи не е същото като процента от БВП, а той не е същото като процента от дохода. След това проверете сценария. Разликата между 7% и 27% загуба на доход идва само от избора между 1,5°C и 2,7°C затопляне.

Има значение и дали моделът допуска адаптация. Прогнозата за почти петкратно поскъпване на щетите от жега до 2060 г. предполага, че няма допълнителни мерки (Евро-средиземноморски център за изменението на климата (CMCC)). Проверете също дали изследването е рецензирано и дали не е оттеглено (Retraction Watch).

Официалните данни за загубите се обновяват на страницата на ЕАОС (Европейска агенция по околна среда). Данните на EU-SILC за отоплението през 2025 г. бяха публикувани на 12 май 2026 г. (Федерална статистическа служба на Германия (Destatis)).