Гигантски костенурки Галапагос – как Диего и 15 основатели спасиха вида

Гигантските костенурки от Галапагос дават един от редките примери за вид, върнат от ръба на изчезването. Костенурката от остров Еспаньола спадна до 15 възрастни животни, а сега на острова има над 2300 (Galapagos Conservancy, Sci.News). Най-известният ѝ представител е Диего, който е баща на около 40% от потомството, върнато на острова.

Диего и Пинта са две различни истории

В работното заглавие на тази тема двата острова се смесват, затова започваме с поправката. Диего принадлежи на вида Chelonoidis hoodensis от Еспаньола (Galapagos Conservancy, Wikipedia). Пинта е домът на Лонсъм Джордж, последния известен представител на друг вид, който умира на 24 юни 2012 г. (Galapagos Conservancy)

Разликата в съдбата е ясна. Еспаньола има жива, размножаваща се популация. Пинта, според Червения списък на IUCN, както го цитира Wikipedia, е в категория „изчезнал“ от 2012 г. (Wikipedia)

Как от 15 костенурки стана популация от над 2300

Преди човека на Еспаньола са живели над 5000 костенурки (Island Conservation). Китоловци и моряци са ги вземали за храна, а пуснатите кози са изяли растителността (Sci.News). До 60-те години са оцелели 12 женски и 3 мъжки.

Между 1963 и 1974 г. всички оцелели са преместени в плен (Sci.News). Там те дават потомство, което се връща на острова. Общо са пуснати близо 1900 млади костенурки (Galapagos Conservancy).

По наше изчисление по данни на Galapagos Conservancy, от 15 животни до над 2300 е ръст около 150 пъти (Galapagos Conservancy). Разликата между 2300 и 1900 показва, че на острова вече има поне около 400 костенурки повече от пуснатите. В тях влизат основателите, а при цифрата от 2300 се броят и потомците на пуснатите животни. Това е наш извод и не е официална оценка.

Защо един мъжки е баща на толкова много малки

Диего е роден на Еспаньола и до 1977 г. живее в зоопарка в Сан Диего, преди да бъде добавен към програмата в Галапагос (Galapagos Conservancy). Така основателите стават 15: 12 женски и 3 мъжки, от които два са от острова, а един от зоопарка. Диего е на възраст над 100 години.

Оценките за броя на потомците му се различават. Official данни говорят за около 40% от върнатото потомство (Galapagos Conservancy), а друга оценка го поставя между 350 и 800 животни (Island Conservation). Разликата идва от различния начин на пресмятане. Затова е по-безопасно да се казва „около две петдесети“, отколкото да се цитира една точна бройка.

Един мъжки с такъв дял създава проблем за генетичното разнообразие. Всички животни произлизат от съвсем малко родители, а при Диего това се засилва (Island Conservation). Експертите, цитирани от Island Conservation, не виждат непосредствена опасност, но отбелязват, че видът не е в идеално здраве.

Какво спря изчезването на острова

Самото размножаване в плен не стига. Козите на Еспаньола са унищожени, а острова вече може да издържа популацията (Galapagos Conservancy). Без тази стъпка пуснатите животни щяха да нямат какво да ядат. Първото размножаване на пуснати костенурки в природата е документирано през 1990 г. (Sci.News) Изследване на екип около Джеймс Гибс анализира 40 години данни от маркиране и повторно улавяне. Резултатът е, че популацията е сигурна, но растежът ѝ не може да продължи, докато растителността не се възстанови след козите.

Плъховете са другият проблем. Те ядат яйцата и малките, затова костенурките още не могат да се размножават напълно безопасно без помощ на хората (Island Conservation).

Какво казва IUCN за статуса днес

Еспаньолската костенурка е в категория „критично застрашена“ на IUCN, като първата оценка е от 1996 г. (Wikipedia). Датата на последната оценка е несигурна. Wikipedia споменава 2015 г. в текста и 2017 г. в цитирания запис.

Страницата на Червения списък не успях да отворя в хода на проучването, затова не твърдя точен брой зрели животни или официална тенденция. Читателят може сам да провери записа на сайта на IUCN. Остава и въпросът, дали категорията ще се промени, след като програмата за размножаване приключи.

Програмата в плен е закрита през 2020 г. и на 15 юни същата година 15-те основатели са пуснати на острова (Galapagos Conservancy). Всяко животно е с микрочип и GPS устройство, което изпраща шест позиции на ден, а на острова има 40 камери. Така следенето на ефекта от връщането продължава.

Пинта – козите, хибридите и вулкан Волф

Историята на Пинта показва какво се случва без такава намеса. През 1959 г. на острова са пуснати три кози, а към 1970 г. са станали около 40 000 (Galapagos Conservancy). Пинта е обявена за свободна от кози през 2003 г.

Лонсъм Джордж е видян за първи път на 1 декември 1971 г. (Wikipedia) Опитите той да остави потомство не успяват: яйцата от две женски от друг вид не се излюпват. Интересното е, че пинтската костенурка е най-близка именно до еспаньолската (Galapagos Conservancy).

Надеждата сега е в хибридите. Проучване от 2007 г. взема проби от 27 костенурки на вулкан Волф и открива 8 със смесен произход (Wikipedia). През 2012 г. екип от Йейл намира там 17 хибрида от първо поколение. През 2020 г. е открита и млада женска с пряка линия от Пинта.

Две цифри, които остават за наблюдение

Източник: Galapagos Conservancy, Wikipedia (Galapagos Conservancy, Wikipedia)

Сравнението е показателно. На Еспаньола 15 основатели дадоха над 2300 животни само за около 45 години след първото преместване през 1963 г. (Galapagos Conservancy, Sci.News). На Пинта от пионера е останала само идеята за възстановяване чрез хибридите. Дали броят от 2300 ще се запази след края на програмата, а на Пинта ще се появи първото потомство с пинтско наследство, се проверява с новите преброявания и с обновените записи на IUCN.