Интензивното животновъдство и пандемиите: какво казват докладите на ООН и IPBES

През 2020 г., докато светът се справяше с COVID-19, две международни експертни групи публикуваха оценки на въпроса откъде идват новите болести при хората. И в двата документа интензификацията на земеделието и на животинското производство е сред рисковите фактори, но не е нито единственият, нито най-добре доказаният.

Докладът на ООН от юли 2020 г.

На 6 юли 2020 г. Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и Международният институт за изследване на животновъдството (ILRI) публикуваха оценка на зоонозите, т.е. болестите, които се предават от животни на хора. Според представянето на доклада в Down To Earth около 60 % от познатите инфекциозни болести при хората са зоонози.

Докладът посочва седем тенденции, които увеличават появата на зоонози: растящото търсене на животински протеин, разрастването на интензивното и неустойчиво земеделие, по-голямото използване на диви животни, неустойчивото ползване на природни ресурси, пътуванията, промените във веригите за храни и климатичната криза.

По-късна публикация на ILRI уточнява, че най-вероятно носители на зоонозни патогени са дивите животни: гризачи, прилепи, хищници и нечовекоподобни примати. Добитъкът често е „мост“ към хората.

Работната среща на IPBES от октомври 2020 г.

Другата оценка е на Междуправителствената платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES). Двадесет и двама експерти работиха виртуално на 27–31 юли 2020 г., а докладът излезе на 29 октомври. Според него в бозайниците и птиците има още около 1,7 милиона неоткрити вируса и до 850 000 от тях биха могли да заразяват хора.

Председателят на срещата Питър Дашак (Peter Daszak) посочва, че промените в начина на ползване на земята, разширяването и интензифицирането на земеделието и неустойчивата търговия, производство и потребление увеличават контакта между диви животни, добитък, патогени и хора. Сред мерките са междуправителствен съвет за превенция на пандемиите, подходът „Едно здраве“ и възможни данъци върху потреблението на месо и животинското производство.

Докладът не е одобрен от държавите – членки на IPBES, а представя мнението на участвалите експерти.

Нипа във ферма в Малайзия, 1998–1999 г.

Най-подробно описан е случаят с вируса Нипа в Малайзия. По данни от изследване в Journal of the Royal Society Interface между септември 1998 и април 1999 г. в Малайзия и Сингапур са регистрирани 246 случая на енцефалит. Друг преглед посочва 265 случая, 109 смъртни случая и около 1,1 милиона убити прасета. Повечето заболели са работили в свинеферми и кланици.

Първите случаи при хора са в село Тамбун и околностите му в щата Перак. Изследването разглежда голяма търговска свинеферма, в която към 1980 г. са отглеждани около 30 000 прасета. През 1983 г. във фермата са засадени около 400 манго дървета до кошарите, а от 1987 г. те дават плод. Така вирусът от летящите лисици (плодоядни прилепи от рода Pteropus) е могъл да стигне до прасетата. Антитела срещу вируса са открити в колонии от летящи лисици из целия полуостров, включително в колония на по-малко от 2 км от фермата. Авторите заключават, че многократното попадане на вируса от прилепите променило хода на инфекцията: първото пренасяне довело до бърза епидемия сред прасетата, която угаснала, но подготвила стадото за трайно разпространение при следващото попадане. Вирусът се задържал във фермата, а продажбите на прасета го разнесли към щатите Перак, Негери Сембилан и Селангор.

Според авторите работата опровергава хипотезата, че появата на вируса е предизвикана от свързаната с Ел Ниньо мъгла от горски пожари, защото някои случаи при хора са по-ранни от нея. Авторите признават слабости: няма преки данни за заразеността на прасетата във фермата, а наличието на вируса е изведено от производствени записи и серологични изследвания.

Грипът H1N1 от 2009 г.

Изследователски екип секвенира 58 нови пълни генома на грипни вируси от мексикански прасета. Заключението му от 2016 г. е, че свинският вирус, довел до пандемията, се е развил в централно Мексико, район, който дотогава не се смятал за пандемичен риск. Авторите свързват това с нарастването на разнообразието на грипните вируси при прасетата заради търговията с живи прасета на дълги разстояния. В резюмето на изследването не се говори за размера на фермите, а за търговията.

Птичи грип при крави в САЩ

През 2024 г. в САЩ вирусът H5N1 беше открит и при млечни крави. Статия в Nature от юли 2024 г. описва болни животни с намален прием на храна, промени във фекалиите, затруднено дишане и по-малко и необичайно мляко; вирусът се открива в млякото. Данните сочат ефективно предаване от крава на крава, след като на пръв поглед здрави крави от засегната ферма са превозени до стопанство в друг щат. Анализ от 2025 г. в Science заключава, че единичен случай на преминаване от диви птици към говедата е следвал обмен на генни сегменти между вируси при дивите птици. Движението на крави без симптоми вероятно е допринесло за разпространението.

Към 15 октомври 2026 г. CDC отчита 72 случая на H5 при хора в САЩ от февруари 2024 г. насам, при работници във ферми за млечни крави и птици, и определя риска за населението като нисък.

Какво още не е ясно

Систематичен преглед от 2013 г. намира няколко примера, в които интензификацията на земеделието е свързана с по-голям риск от поява на зоонози. Според авторите наличните изследвания не обхващат достатъчно сложността на тези връзки, което ограничава прогнозите.

Анализ от 2008 г. на 335 случая на нови болести между 1940 и 2004 г. показва, че 60,3 % са зоонози, а 71,8 % от тях произхождат от диви животни. Това означава, че земеделието и животновъдството са само един от пътищата, по които вирусите достигат до хората.

Доказателствата са най-подробни за отделни случаи като Нипа, а общото твърдение за връзката е по-трудно да се провери. Цифрите на IPBES за неоткритите вируси са оценки, а не измервания.