Стрес и побеляване на косата — какво показват мишките и хората

Стрес и побеляване на косата са свързани по начин, който екипът на Ya-Chieh Hsu от Харвардския университет описа в списание Nature на 22 януари 2020 г. (PubMed, Национална медицинска библиотека на САЩ). Опитите са върху мишки: за няколко дни стресът изчерпва стволовите клетки, които оцветяват космите, и загубата не се възстановява (Technology Networks). Това е най-подробното обяснение на механизма до момента и то не е ново проучване, а база, върху която стъпват по-късните работи.

Откъде идва цветът на косъма

Цветът на косъма се прави от пигментни клетки, меланоцити. Те се подновяват от стволови клетки, които стоят в малка ниша в космения фоликул (PubMed, Национална медицинска библиотека на САЩ). Докато резервът е пълен, всеки нов косъм расте оцветен.

Когато резервът свърши, фоликулът все още произвежда косъм, но без пигмент. Затова побеляването е загуба на запас от клетки, а не обезцветяване на вече израслия косъм. Косъмът, който се вижда над кожата, е само следа от това, което се е случило в кожата седмици по-рано.

Как нервите изчерпват стволовите клетки

Симпатиковата нервна система, която ускорява тялото при опасност, изпраща разклонения до всеки космен фоликул. При стрес тези нерви отделят норадреналин (PubMed, Национална медицинска библиотека на САЩ). Той кара спящите стволови клетки да се делят, а след делението те стават зрели пигментни клетки, напускат нишата и се губят завинаги.

Авторите пишат, че стресовата активност на нервите може да доведе до необратима загуба на стволови клетки в тъканта (PubMed, Национална медицинска библиотека на САЩ). Ако блокират временно това делене, мишките не побеляват под стрес. Сравнението е с кладенец, който се източва, защото всичко се използва наведнъж.

Какво са изключили учените

Първоначално изследователите подозират имунна атака срещу пигментните клетки, а също и роля на кортизола. И двете версии отпадат. Мишки без имунни клетки побеляват при стрес. Побеляват и мишки без надбъбречни жлези, които не могат да произвеждат кортизолоподобни хормони (Technology Networks). Тези опити водят до извода, че побеляването не зависи от надбъбречните хормони (PubMed, Национална медицинска библиотека на САЩ).

Тези изключвания са важни, защото в популярния разказ „хормонът на стреса" често означава кортизол. Данните сочат нервите, а не кръвта.

Как е направен опитът

Работата е върху черни мишки от линията C57BL/6J, подложени на стрес от различен вид, между които задържане и болка (NCCIH, Национални здравни институти на САЩ). Проектът е финансиран от институти на Националните здравни институти на САЩ, сред които и NCCIH (PubMed, Национална медицинска библиотека на САЩ). Авторите разкриват и заявка за патент, свързана с контрола на побеляването.

Източник: PubMed и eLife (PubMed, Национална медицинска библиотека на САЩ, eLife)

Какво показват косъмите на хората

Единственото сравнимо проучване при хора е в eLife от 2021 г. Изследователите дигитализират пигмента по дължината на единични косми, така че всяка точка от косъма да отговаря на момент във времето (eLife). Участниците са 14 души, поравно жени и мъже, а анализираните косми са 397. Средната възраст е 35 години, като най-младият участник е на 9, а най-възрастният на 65.

Растежът е приет за около 1 см на месец, в диапазон от 1,0 до 1,3 см (eLife). Така един бял участък може да се подреди във времето и да се сравни със стреса, съобщен от донорите. Част от белите косми възвръщат цвета си, и то при различни участници и на различни части на тялото. Побеляването и връщането на цвета съвпадат със съобщен психологически стрес.

Протеиновият анализ допълва картината. Белите косми имат повече протеини, свързани с енергийния обмен в митохондриите, и такива, свързани с антиоксидантната защита (eLife). В първия експеримент са открити 744 протеина, от които 323 са годни за анализ. Сред тях 67 са по-обилни, а 23 са по-малко обилни.

Защо не може да се каже, че мишките обясняват хората

Мишките са с гъста козина, а при хората космените фоликули имат различен жизнен цикъл. Авторите на американското обобщение предупреждават, че проучването е върху животни и не доказва същия процес при хора (NCCIH, Национални здравни институти на САЩ). Те само „подсказват" роля на стреса за възстановяването на тъканите.

Човешкото проучване също има граници. Връщането на цвета е рядко и засяга отделни фоликули, така че честотата му трудно се оценява (eLife). Ретроспективната оценка на стреса е направена само от двама души, а групите за протеините са малки. Растежът е приет като постоянен, а моделът на побеляване е симулация, не директно измерване.

Едно очевидно несъответствие остава: при мишките загубата е необратима, а при хората цветът понякога се връща. Нашето обяснение е, че при човека косъмът може да пази остатъчни пигментни клетки или да има различен праг на изчерпване, но това не е доказано в нито един от двата източника. Симулацията в eLife допуска, че праг може да направи побеляването временно обратимо (eLife).

Какво още не е установено

Не е ясно дали същата верига от нерви и норадреналин действа във фоликулите на човека. Не е известно и колко стрес, и за колко време, е нужен, за да се изчерпи резервът. Работата във Nature допуска само, че бъдещи изследвания могат да покажат дали подобни механизми участват в стареенето (NCCIH, Национални здравни институти на САЩ).

Лечение още няма. Екипът на Харвард казва, че методи за спиране или обръщане на тази загуба засега не съществуват (Technology Networks). Стволовите клетки са обект на много други изследвания, например при ембрион от човешки и маймунски клетки, а влиянието на стреса върху тялото се изучава и при музиката преди операция.

Въпроси и отговори

Кортизолът ли е виновен за белите косми? При мишките не: животните без надбъбреци побеляват при стрес и по същия начин (Technology Networks).

Може ли белият косъм да се върне към цвета си? Рядко и при отделни косми това е наблюдавано в проучването с 14 души (eLife). За мишките това е изключено, тъй като стволовите клетки са изгубени (PubMed, Национална медицинска библиотека на САЩ).