Хранене на гигантска панда и как оцелява само на бамбук
Хранене на гигантска панда — 99% бамбук при храносмилане на месояден. Какво е установено за гените, зъбите и микроРНК и какво още не се знае.

Хранене на гигантска панда изглежда като парадокс, защото бамбукът дава около 99% от храната ѝ, а храносмилателната ѝ система прилича на тази на месоядно животно (Дойче веле). Затова пандата се храни почти по цял ден и усвоява едва около една пета от погълнатото. Оцеляването ѝ се обяснява с няколко неща заедно: пестене на енергия, приспособени лапи и зъби и, според ново изследване на кръвни проби, сигнали от растението към гените ѝ (Offnews, ZnamBG).
Накратко:
- Бамбукът е около 99% от храната, но пандата посяга само към 25 от около 100 вида бамбук (Дойче веле).
- Усвоява се около 20% от погълнатото, според DW, затова храненето заема до 16 часа на ден.
- Тялото ѝ се нуждае от около 1100 килокалории дневно, около 37% от нуждите на бозайник със същото тегло (ZnamBG).
- В кръвта на седем изследвани панди са намерени 57 микроРНК от растителен произход, но връзката с поведението не е окончателно показана (Offnews).
Колко бамбук изяжда пандата и колко от него усвоява
Източниците се различават по числата, а таблицата показва това ясно.
| Източник | Бамбук на ден | Усвоено | Време за хранене |
|---|---|---|---|
| DW | около 20 кг | около 20% | 16 часа (Дойче веле) |
| ZnamBG | не е взето | 17% | 14 часа (ZnamBG) |
| Offnews | около 30 кг | не е посочено | до 16 часа (Offnews) |
Източник: DW, ZnamBG, Offnews (Offnews, Дойче веле, ZnamBG)
По наша сметка по данни на DW от 20 кг бамбук остават около 4 кг използваема храна на ден (Дойче веле). ZnamBG дава по-нисък дял на усвоеното, 17% (ZnamBG).
Защо храносмилането остава като на месояд
Пандата няма многокамерен стомах като кравата и няма дълги тънки черва за преработка на растителна храна (ZnamBG). Според ZnamBG ѝ липсват и гени за ензими, които разграждат растителни влакна. Затова по-голямата част от бамбука минава през тялото ѝ почти непроменена, а тя се изхожда до 100 пъти на ден (Дойче веле).
Все пак бамбукът не е толкова чужд на месоядното тяло, колкото изглежда. Изследване на учени от университета в Сидни и китайската Академия на науките показва, че протеините и въглехидратите в дажбата ѝ са съпоставими с тези при месоядните животни (Дойче веле). Бамбукът съдържа много белтъчини и малко мазнини. Наш извод е, че по състав на макронутриентите тази диета е по-близка до месоядната, отколкото до тревопасната, затова и стомашно-чревният тракт на хищник се справя с нея, макар и неефективно.
Как пандата пести енергия
Според ZnamBG тялото на пандата изразходва около 1100 килокалории на ден, около 37% от енергията на бозайник със същия размер и тегло (ZnamBG). Така ниска стойност на метаболизма се среща и при ленивците. Пандата се движи по-бавно от другите мечки и има по-ниска телесна температура, но не стига до състоянието на зимуващите животни. Страницата не посочва в кое изследване са измерени тези стойности, затова ги приемаме като ориентир.
Колкото по-малко енергия харчи тялото, толкова по-малко бамбук трябва да смели. Това е ключът към оцеляването при диета с толкова нисък добив.
Лапа с допълнителен пръст и зъби за твърди стъбла
Пандата хваща листата и филизите с палецовидно образувание на предната лапа, а зъбите и челюстта ѝ са приспособени за дъвчене на бамбукови стъбла (Дойче веле). Това образувание се развива от карпалната сесамоидна кост и е по-голямо на предните лапи (ZnamBG). Животното го използва само за захващане на храната, но не може да го движи напълно свободно.
Анатомията е промената, която личи най-добре. Лапите и зъбите са се приспособили към бамбука, докато червата са останали като при предците.
Какво показаха растителните микроРНК в кръвта на пандата
Международен екип с ръководител от Китайския западен университет анализира няколко вида бамбук и кръвни проби от седем гигантски панди: три възрастни женски, три възрастни мъжки и една млада женска (Offnews). В кръвта са намерени 57 микроРНК от растителен произход. Това са къси РНК молекули, които не правят протеини, а променят колко от даден протеин ще се произведе. Статията е публикувана във Frontiers in Veterinary Science на 28 февруари 2025 г.
Авторите смятат, че молекулите влизат с храната, преминават през червата в кръвта и влияят на гени, свързани с обоняние, вкус и допамин (Offnews). Допаминовата система управлява мотивацията за храна и възнаграждението. За друг пример как обонянието насочва избора на храна вижте материала за слоновете и обонянието.
Тук е нужна предпазливост. Извадката е седем животни и откритието показва присъствие на молекулите и вероятни гени-мишени, а не измерено поведение (Offnews). Първоизточникът говори за потенциална роля в адаптацията към диетата. Наша преценка е, че по-силното твърдение, че бамбукът „кара“ пандата да го жадува, изисква повече данни и повторение.
Какво се знае за чревните бактерии
Според ZnamBG бактериите в червата помагат на пандата да извлече поне част от хранителните вещества от леторастите и листата (ZnamBG). Връзката между растение и друг организъм е често срещана в природата, както показват и подземните гъбни мрежи в гората, но при пандата прочетените от нас страници не съдържат отделно изследване на чревния микробиом със състав, брой видове или размер на ефекта. Затова не можем да кажем колко от енергията идва от бактериите.
Какво казват вкаменелостите, включително от България
Ранните предци на пандата са живели в Испания преди около 11,6 милиона години, а зъби на възраст девет до десет милиона години от Унгария имат износване, което според ZnamBG говори за твърд бамбук (ZnamBG). Същата страница твърди, че пандата е преминала към растителна храна само преди около 20 хиляди години. Двете твърдения не си пасват, затова второто не го ползваме като факт.
Българска следа е видът Agriarctos nikolovi. Два вкаменени зъба, открити в Северозападна България в края на 70-те години и съхранявани в Националния природонаучен музей, са определени като нов вид, публикуван на 1 август 2022 г. в Journal of Vertebrate Paleontology (Offnews). Животното е живяло преди около шест милиона години и не е било пряк предшественик на съвременната панда, а близък роднина. Бамбукови вкаменелости са рядкост в българския късен миоцен, а зъбите не изглеждат достатъчно здрави за смачкване на дървесни стъбла, затова авторите смятат, че е ядяло по-меки растения.
Остава открит въпросът за стадиите от живота. Профилите на микроРНК при пандите се различават, което навежда на мисълта за роля при размножаването и развитието, но авторите отбелязват, че са нужни още изследвания (Offnews).
Източници
Ако откриете неточност, пишете ни на kontakt@knowledge.bg. Статията е подготвена от Редакцията на Knowledge.bg по научните публикации и сведенията на институциите, посочени в източниците. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@knowledge.bg.