Интелигентност при орангутаните и куката от тел, която децата не измислят

Интелигентност при орангутаните се вижда най-ясно в една проста задача с парче тел. Орангутани в Зоопарка в Лайпциг огънаха права тел на кука още при първия опит, докато при деца под 8 години това рядко се получава без показване (Институт Макс Планк за еволюционна антропология, Phys.org). Сравнението е впечатляващо, но не е състезание, в което маймуните „побеждават“ децата във всичко.

Накратко: - Изследването е публикувано в Scientific Reports през 2018 г. от екип на Виенския университет, Университета в Сейнт Андрюс и Ветеринарния университет във Виена, заедно с Института Макс Планк (Институт Макс Планк за еволюционна антропология, ScienceDaily). - Двама орангутани решават и двете задачи в първите минути на първия опит (Phys.org). - Деца на 3–5 години рядко успяват, на 7 години успяват под половината, на 8 години успява мнозинството. - Всички възрастови групи на децата успяват, когато им покажат как се прави кукичка.

Какво са направили орангутаните със стоманената тел

В първата задача в тръба стои кошничка с награда и дръжка, а до нея лежи права тел. За да вдигне кошничката, животното трябва да огъне телта на кука (Phys.org). Във втората задача наградата е в средата на хоризонтална тръба, а телта е извита под прав ъгъл и трябва да се изправи, за да избута храната.

Повечето орангутани огъвали куката със зъби и устни, оставяйки останалата част от телта права. После вмъквали инструмента, закачали дръжката и дърпали (Phys.org). Това е първото описание на правене на куки при примат, различен от човека (Институт Макс Планк за еволюционна антропология).

Как се държат децата на същата задача

Деца на 3–5 години рядко решават задачата, а на 7 години под половината се справят (Phys.org, ScienceDaily). Едва на 8 години успява мнозинството. Най-интересното е, че демонстрацията променя всичко. След като видят как се огъва кука, децата от всички изпитани възрасти успяват.

Източник: Институт Макс Планк за еволюционна антропология; Phys.org (Институт Макс Планк за еволюционна антропология, Phys.org)

Таблицата сравнява качествени описания, а не точни проценти, защото източниците не дават такива.

Защо детето се затруднява

Продължителни проучвания не обясняват трудността с упорито придържане към неизменения инструмент, с припряност или с неспособност да се смени стратегията (Phys.org). Задачата изисква няколко стъпки без награда, при които целта трябва да се държи в ума (ScienceDaily).

Авторите допускат връзка със средната част на предния мозък (медиалната префронтална кора), която узрява късно, и с силната опора на децата върху социалното учене (Phys.org, ScienceDaily). Това е хипотеза, не доказано обяснение. Нашият извод е друг по-прост: фактът, че демонстрацията сваля бариерата, показва, че децата разбират какъв инструмент трябва. Липсва им самостоятелното му измисляне, не самото умение да го използват.

Колко орангутани са изпитани и какво ограничава изводите

Източниците, които отворихме, не посочват общия брой изпитани орангутани. Те пишат само, че „няколко“ са усвоили задачите (Phys.org). Броят на децата също не е даден. Затова не можем да изчислим размер на ефекта.

Животните са били в зоопарк, а не в природата (Phys.org). Една задача с една вариация не е мярка за обща интелигентност. Пресата понякога пише, че маймуните са „по-умни от седемгодишните“. Такова твърдение надхвърля данните.

Преценяват ли орангутаните цената на усилието

Втори екип от същата група изследва друго умение. Шест орангутани в Лайпциг, четири възрастни женски, един възрастен мъж и един млад мъж, избирали между по-вкусна награда, за която е нужен инструмент, и по-слаба награда (PLOS ONE чрез PubMed Central (NIH)). Опитите са публикувани в PLOS ONE през 2019 г..

Резултатите са нееднакви. Петима от шестимата избирали инструмента значително по-често, когато качествената храна била в апарата (PLOS ONE чрез PubMed Central (NIH)). При най-сложния вариант, с два апарата, две награди и два инструмента, групата избирала правилния инструмент над нивото на случайността (p = 0,031), а петима от шестимата се представили над него. Авторите отбелязват, че мъжките имали по-големи трудности от женските и че резултатите варират силно между отделните животни.

Мащабът е малък, затова и изводът е предпазлив. Гъвкавото решение зависи от отделния орангутан (PLOS ONE чрез PubMed Central (NIH)). Това се връзва с общото правило в науката: опити с животни на малки групи рядко дават единен отговор.

Какво да търсим в сравненията между животни и деца

Три въпроса помагат да прочетем всяко ново заглавие от типа „животно бие дете“. Каква е точно задачата, колко индивида са изпитани и дали детето е получило демонстрация. В опита с телта последното е ключово. Без демонстрация децата изостават, с нея настигат (ScienceDaily).

Втората предпазливост е за езика. Сравняваме задача, която зависи от самостоятелно откриване, а не общо мислене. Подобна е логиката и при заглавията за хибридни ембриони: точният опит определя какво може да се твърди.

Търсихме и по-нови публикации за орангутани от Виена и Лайпциг. В отворените от нас източници няма по-късно изследване с директно сравнение с деца, затова текстът се опира на работата от 2018 г. и на проучването от 2019 г.

Какво остава за наблюдение

Данните пазят един числов праг: възрастта 8 години, при която мнозинството деца самостоятелно измисля куката (Phys.org). Следващата проверка ще е дали нови, по-големи групи орангутани, изпитани със същата тел, ще покажат подобно бързо решение като двамата от първия опит (ScienceDaily). Ако да, разликата между 8-годишните деца и животните ще се измери вече с брой и процент, а не с думите „рядко“ и „мнозинство“.