Knowledge.bg наука, обяснена ясно и с източници
Човек

Храна за мозъка и памет – какво показват проучванията

Храна за мозъка и памет – какво показват проучванията за диетата, как се мери ефектът и защо нито една отделна храна не е доказано средство за паметта.

От Редакция на Knowledge.bg Публикувано: 6 мин. четене
Close-up отвътре на тъмен VR шлем с две лещи, в които се отразява розова и синкава светлина
Снимка: FloppaIngénieur / Wikimedia Commons · CC BY 4.0, източник

Петдесет и петима студенти от Сидни, на възраст между 18 и 38 години, влизат във виртуален лабиринт с шлем на главата и търсят скрит сандък със съкровище (DUNAVMOST.com). Тези, които през последната година са яли по-малко мазнини и захар, посочват по-точно мястото на сандъка в последния опит. Така храна за мозъка и памет се превръща в измерим въпрос, но отговорът е по-предпазлив от заглавията.

Как се мери връзката между менюто и паметта в Сидни

Психолозите от Университета в Сидни публикуват резултатите в International Journal of Obesity (DUNAVMOST.com). Участниците съобщават колко често са яли захарни и мазни храни през предходната година, преминават тестове за памет и им е измерен индексът на телесната маса.

Следва задачата в лабиринта. Всеки има най-много 4 минути да намери сандъка, а който не успее, е отведен до него и получава 10 секунди да запомни околните ориентири (DUNAVMOST.com). След шест такива кръга на седмия сандъкът липсва и участникът трябва да отиде там, където си спомня, че е бил.

Условията са добре контролирани, но диетата е известна само по спомен. Никой не е раздавал храна на случаен принцип, затова опитът показва връзка, не причина. Ръководителят на екипа сам допуска, че ефектът може да е по-силен в общото население, защото студентите по психология може да се хранят по-здравословно от средния човек (DUNAVMOST.com).

Колко тежат различните видове доказателства

Не всяко проучване носи еднаква тежест, а материалите, които се разпространяват у нас, смесват различни по сила данни. Таблицата подрежда трите вида, които се срещат в прочетените текстове.

Вид данни Участници Какво може да се твърди
Експеримент с виртуален лабиринт 55 студенти, 18–38 години (DUNAVMOST.com) връзка между диета и пространствена памет
Клинично изпитване на MIND 600 по-възрастни със семейна история на деменция (NaturaTherapy) малки подобрения, подобни на контролната група
Голямо проучване сред населението по-възрастни хора, броят не е даден в прочетения текст (mypharmacy.bg) по-бавен спад на паметта при здравословни навици

Източник: NaturaTherapy, mypharmacy.bg, DUNAVMOST.com (NaturaTherapy, mypharmacy.bg, DUNAVMOST.com)

По наша сметка по данни на NaturaTherapy и (DUNAVMOST.com) изпитването на MIND е около 11 пъти по-голямо от австралийския опит (600 към 55). По-голямата група обаче дава по-скромен резултат. Това е причина да не се взема малък експеримент за краен отговор.

Защо учените гледат цялото хранене, а не една храна

Изследванията върху стареещия мозък най-често сравняват цели модели, преди всичко средиземноморския и MIND, а не отделна „супер храна“ (NaturaTherapy). И двата поставят в центъра зеленчуците, горските плодове, пълнозърнестите храни, бобовите, ядките, рибата и зехтина. MIND допълнително ограничава червеното месо, сладкишите, маслото и бързите храни.

Причината е проста. Хората не ядат боровинки на празно място, а ефектът на една съставка трудно се отделя от навиците около нея. Затова и дългият списък полезни продукти в търговските блогове, от авокадо до киноа, описва по-скоро съдържание на вещества, отколкото доказан ефект върху паметта (Afya).

Резултатите на моделите остават смесени. Част от наблюдателните проучвания, но не всички, свързват двата модела с по-нисък риск от деменция в сравнение със западното хранене с повече червено месо, наситени мазнини и захар (NaturaTherapy). Едно голямо проучване сред населението поставя здравословната диета на първо място по сила на връзка със забавения спад на паметта, пред когнитивната активност и физическите упражнения (mypharmacy.bg). Връзката не зависи от варианта на гена APOE4.

Има ли храна, която доказано пази паметта?

Според прочетените източници отговорът е по-скоро отрицателен. NaturaTherapy цитира Националния институт по стареенето на САЩ (NIA), според който няма доказателство, че яденето или избягването на конкретна храна предотвратява болестта на Алцхаймер или свързания с възрастта когнитивен спад (NaturaTherapy). В същия материал се посочва, че здравословните модели на хранене изглеждат обещаващи, но са нужни още изследвания.

Наблюдателните данни имат и капан. Националният център по допълващо и интегративно здраве на САЩ (NCCIH) отбелязва, че хората, които ядат морска храна, обикновено живеят и по-здравословно, така че част от ползата може да не идва от рибата (NaturaTherapy). Данните за зеленолистните зеленчуци също се основават на хранене, съобщено от самите участници.

Как храната би могла да действа върху мозъка

Предложените механизми са два. Единият минава през окислителния стрес и възпалението, другият е непряк и върви през диабета, затлъстяването и сърдечните болести (NaturaTherapy). NIA ги нарича възможности, не доказан механизъм.

По-ясна е енергийната страна. Аптечен блог твърди, че мозъкът използва над една пета от дневната енергия на тялото и че основното му гориво е глюкозата (Afya). Същият текст описва скока от сладкото като краткотраен, около двадесет минути, за разлика от сложните въглехидрати в пълнозърнестия хляб и овесените ядки. Това е популярно обяснение, не измерване от прочетените проучвания, и го четем с резерва.

Откъде идват по-смелите обещания

Търговските страници звучат по-уверено от институтите. Един онлайн материал твърди, че около 10 грама орехи на ден дават по-бързо време за реакция и по-добра памет от всички други ядки (For Life). Друг привежда омега-3 с подобрена управленска функция и памет при хора между 50 и 75 години, които приемат рибено масло.

Тези изречения не се връзват с извода на NIA, че конкретна храна не е доказано средство срещу когнитивния спад (NaturaTherapy). Същото важи за твърдението, че липсата на омега-3 се свързва с депресия, дислексия и по-слаба концентрация (Afya). Връзката в един текст не доказва, че добавянето на съставката решава проблема, а добавките се продават от същите сайтове, които ги препоръчват.

Как да прочетем новина за диета и памет

Два въпроса отсяват повечето заглавия. Колко души са участвали и как е измерено храненето, с наблюдение или по спомен? И показва ли изследването връзка, или причина?

Общите насоки на Световната здравна организация, цитирани от NaturaTherapy, не са специална диета за мозъка. Свободните захари трябва да са под 10 % от енергията, солта под 5 g на ден, а фибрите поне 25 g дневно (NaturaTherapy). Ядките са калорични, между 500 и 700 kcal на 100 g, затова количеството е умерено. Това е обща информация, не индивидуален съвет.

Какво остава отворено за паметта с възрастта

Част от спада е нормален. Скоростта на обработка на информацията започва да намалява още в късните тийнейджърски години, визуалната работна памет достига връх в средата на 30-те, а речникът продължава да расте и около 60-ата година (For Life). Свързаният с възрастта спад на паметта не е непременно признак на деменция (mypharmacy.bg).

Не е доказано дали промяна в менюто в зряла възраст забавя спада повече от движението, ученето и отказа от тютюн. Ефектът на добавките спрямо цялата храна също остава слабо изяснен (NaturaTherapy). Паметта се мери по различни начини, например с тестовете с кутии при шимпанзета. Мозъкът реагира и на навици извън чинията, както показват опитите с ЕЕГ при ритуали.

Източници и справки

  1. 13 супер храни за мозъка и нервната система — NaturaTherapy
  2. Шест навика, които ще повлияят положително паметта ви — mypharmacy.bg
  3. Вредната храна намалява когнитивните способности на мозъка — DUNAVMOST.com
  4. 7 храни за по-добра памет, настроение и фокус — For Life
  5. Храна за мозъка - как да го накарате да мисли по-добре — Afya

Свързани материали

Редакция на Knowledge.bg

Knowledge.bg е малък екип, който работи от София, България. Пишем научнопопулярни статии по научни публикации и по сведения на институтите, които стоят зад откритията, и посочваме източниците под всеки текст.

За нас · Как работим · Всички материали

Статията е подготвена от Редакцията на Knowledge.bg по научните публикации и сведенията на институциите, посочени в източниците. Ако откриете неточност, пишете ни на kontakt@knowledge.bg. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@knowledge.bg.