Откъде идва способността да смиляме мляко в зряла възраст и какво показаха древните съдове

Прясното мляко не е еднакво лесно за всички възрастни. Според американската MedlinePlus около 65% от хората по света имат по-слаба способност да смилат лактозата след кърмаческата възраст (MedlinePlus). Сред хората от северноевропейски произход лактазната нетрайност засяга само около 5%, а в източноазиатските общности между 70 и 100%. Тя е много честа и сред хората от западноафрикански, арабски, еврейски, гръцки и италиански произход. Според изследване в Nature способността да се смила лактоза цял живот е най-силно подбраната едногенна черта, развила се през последните 10 000 години в Европа и в много африкански, близкоизточни и южноазиатски популации (Nature). Откъде е дошла, учените още спорят.

Способността се нарича лактазна персистентност: ензимът остава активен и в зряла възраст. Обратното, лактазната нетрайност, може да е причина за непоносимост към лактоза у възрастните (MedlinePlus). Различно състояние е вродената липса на лактаза при кърмачета, която е рядка.

Как работи лактазата

Лактозата е захарта в млякото. Ензимът лактаза, който се произвежда от клетките на тънкото черво, я разгражда (MedlinePlus). Лактазната нетрайност е най-рядка при популации, които от дълго време разчитат на неферментирали млечни продукти като важна храна. При повечето хора активността на гена LCT намалява постепенно след детството. Работата му се управлява от регулаторен участък в съседния ген MCM6. Някои хора са наследили промени в него, които поддържат производството на лактаза през целия живот. Останалите имат по-слаба способност да смилат лактоза с възрастта.

Повечето от тях запазват част от лактазната активност и могат да включват различни количества лактоза в храната си без оплаквания. Често им е трудно с прясното мляко, но понасят сирене или кисело мляко, които се правят чрез ферментация, при която голяма част от лактозата се разгражда (MedlinePlus).

Какво показаха глинените съдове

Изследване в Nature от 2022 г. съпостави две неща. Първото са мастните остатъци в около 7000 керамични съда от повече от 550 археологически обекта, които показват как се е използвало млякото в Европа през последните 9000 години. То е било широко използвано от неолита насам, но с различна сила в различни места и времена (Nature). Второто са честотите на гена за лактазна персистентност във времето. Ако подборът на гена е следвал млечното производство, двете трябва да съвпадат. Не се оказва така. Модел, при който подборът зависи от нивото на използване на мляко, обяснява честотите на алела не по-добре от модел с еднакъв подбор от неолита насам.

Съвременните данни не помагат много. В британската UK Biobank, с 500 000 съвременни европейци, генотипът за лактазна персистентност е само слабо свързан с количеството изпито мляко. Той не показва последователна връзка с по-добра приспособленост или здравни показатели (Nature).

Авторите предлагат друго обяснение. Хората без лактазна персистентност са пили мляко, когато е било налично, но при глад или засилено излагане на болестотворни организми това е било неизгодно и е движело подбора (Nature). Колебанията на населението, гъстотата на селищата и ловът на диви животни, които са показатели за тези фактори, обясняват подбора по-добре от размера на млечното използване.

Какво показа древната ДНК

Основният алел, който причинява тази черта у евразийците, се нарича rs4988235-A (Current Biology). Дълго се е предполагало, че той е станал чест едва през бронзовата и желязната епоха, много след началото на млечното животновъдство, а бързото му разпространение се е свързвало с хора, дошли от Понтийско-каспийската степ преди около 5000 години. Изследване от 2020 г. провери това с древна ДНК. То анализира 14 воини от бойно поле от бронзовата епоха в Толенсе, Северна Германия, отпреди около 3200 години, 18 души от бронзовото селище Мокрин в Сърбия отпреди 4100 до 3700 години и 37 души от Източна Европа и понтийско-каспийските степи, още по-стари.

Лактазната персистентност е ниска и в трите области. Затова скокът на алела в Централна и Северна Европа едва ли е причинен от нашествията от степта (Current Biology). Авторите оценяват коефициента на подбор на 0,06 и заключават, че подборът е продължавал в различни части на Европа през последните 3000 години.

Какво още не знаем

Авторите на публикацията в Nature пишат, че трябва да се обмислят и други причини за полезния ефект на лактазната персистентност (Nature). Работа на Cox и съавтори в Current Biology от 2025 г. добавя нова загадка. При 659 древни индивиди в Западна Евразия алелът е имал голям положителен ефект върху ръста, 0,20 стандартни отклонения, макар че при съвременните популации не показва връзка с височината (Current Biology). Връзката между ген и признак значи може да се променя със средата и с времето. Същата работа установи и че неолитните популации са били само малко по-ниски от предшестващите ги мезолитни, което оспорва представата за системно намаляване на ръста след прехода към земеделие.

Накратко, млякото е било в употреба хилядолетия преди гените да станат чести, а причината за бързото им разпространение остава предмет на модели, не на единно мнение (Nature, Current Biology). Работата от 2025 г. предупреждава, че днешните генетични данни сами не стигат, за да се изведат древните връзки между гени и признаци (Current Biology).