Погребвал ли е мъртвите си Homo naledi, видът с малък мозък, и защо учените не са единодушни

Homo naledi е изчезнал вид от рода Homo, открит в пещерната система Райзинг Стар в Южна Африка (eLife). През 2023 г. международен екип с участието на Университета на Витватерсранд публикува твърдение, че тези хоминини са погребвали мъртвите си. Финалната версия в eLife излезе на 1 септември 2025 г. (eLife). Рецензентите на списанието стигнаха до различни оценки на доказателствата, а група учени от Испания, Южна Африка и САЩ публикува критика, че научни доказателства за погребение няма (Journal of Human Evolution). Случаят показва как учените проверяват едно голямо твърдение.

Кой е Homo naledi

Видът е описан през 2015 г. по находки от камерата Диналеди в пещерната система Райзинг Стар, в района, известен като Люлката на човечеството, Южна Африка (eLife). Теглото и ръстът му са подобни на тези на дребните човешки популации, но обемът на мозъка е малък, близък до австралопитеците. Черепът му е своеобразен, но най-близък до ранните видове от рода Homo, като Homo erectus, Homo habilis и Homo rudolfensis, а зъбите са дребни и с проста форма. Ръката и стъпалото му са човешки по устройство, а тялото, раменете и тазът са по-примитивни. Към 2015 г. находките представляват поне 15 индивида, най-голямото събрание на един вид хоминини, откривано в Африка.

Възрастта е определена през 2017 г. Датирането съчетава луминесцентно датиране на седименти, U-Th и палеомагнитен анализ на калцитни покрития и датиране на три зъба по U-серии и електронен спинов резонанс (eLife). Седиментите с костите са отложени между 236 и 414 хиляди години, а отлагането на самите кости е ограничено между 236 и 335 хиляди години. Така един морфологично примитивен хоминин е оцелял в късната част на плейстоцена в Африка.

Какво твърдят авторите

Екипът описва нови разкопки в подсистемата Диналеди, на две места, в Предкамерата на хълма и в камерата Диналеди. Там е намерено голямо струпване на кости, включително скелетни области със свързани кости, обвити в седимент, подходящи за бързо покриване преди разлагането на меките тъкани (eLife). В зоната „Пъзел бокс“ са намерени останките на поне шест индивида, събрани през 2013 и 2014 г..

Погребението в археологията е яма, изкопана умишлено, за да се положи в нея мъртвият и да се покрие със седименти или друг материал. То е само една от многото форми на погребални практики (eLife). Приема се, че хората от късния плейстоцен и част от неандерталците са имали разнообразни погребални практики, включително погребения.

Авторите твърдят, че няколко линии доказателства изключват хипотезата, че костите идват от тела, разложили се върху пода на камерата или в плитка вдлъбнатина преди покриването със седимент (eLife). Разположението на костите, релефът на подсистемата и наблюденията върху седиментите изключват и бързото покриване при свличане на материал или спонтанно движение на наноси. Остава „минималната хипотеза за културно погребение“, която според тях най-добре съответства на данните. От нея следва изводът, че погребалното поведение е част от репертоара на Homo naledi.

Какво казаха рецензентите

При рецензирането редакторът и рецензентите на eLife пишат оценка по две скали: значимост на находките, от „забележителна“ до „полезна“, и сила на доказателствата, от „изключителна“ до „неадекватна“ (eLife). Оценката в случая започва с условие. Ако се докаже най-ранният известен случай на умишлена погребална практика при хоминин с относително малък мозък, това би било „забележителна“ находка, тъй като такова сложно поведение дотогава е наблюдавано при Homo sapiens и при неандерталците. Първата версия на изследването е публикувана на 12 юли 2023 г., втората на 28 март 2025 г..

Реакцията на първата версия беше остра. Новина на Nature от 2023 г. пише, че рецензентите смятат, че няма доказателства за погребение, макар авторите да твърдят друго (Nature). Критиците публикуваха и собствен текст. Учени от испанския Национален изследователски център за човешката еволюция (CENIEH), Университета на Кантабрия, Университета в Йоханесбург и Смитсониън института в САЩ излязоха в Journal of Human Evolution със статия, озаглавена „Няма научни доказателства, че Homo naledi е погребвал мъртвите си и е създавал скално изкуство“ (Journal of Human Evolution). Тя е публикувана онлайн през ноември 2023 г., преди преработената версия на изследването от 2025 г. Екипът преработи ръкописа обстойно. В новата версия има по-добри илюстрации, контекст, обсъждане и теоретични рамки и според редакторите случаят за погребение е укрепнал (eLife). Един от рецензентите счита, че находките убедително доказват умишлено погребване. Друг смята доказателствата за еднозначно заключение за непълни, защото не се знае със сигурност как хоминините са попаднали в камерата.

Редакторите отбелязват и нещо за самия метод. Авторите често се позовават на прецеденти от по-ранни публикации. Това помага, но всяко изследване трябва да се държи на собствените си достойнства (eLife).

Какво още не знаем

Ключовият нерешен въпрос е как телата са попаднали в камерата. Редакторите на eLife пишат, че очакват хипотезата да се развива и да бъде оценявана и занапред (eLife). Рецензиите, и от двата кръга, и отговорът на авторите са публикувани заедно с изследването като част от научния запис, а това позволява на читателя да види сам аргументите на двете страни.

Затова днес формулировката трябва да е предпазлива. Екипът на Лий Бъргър от Университета на Витватерсранд представя данни в подкрепа на погребване при вид с малък мозък (eLife). Един от рецензентите на eLife ги намира за убедителни, друг за непълни, а авторите на критиката в Journal of Human Evolution не виждат научни доказателства за погребение (Journal of Human Evolution). Отговорът зависи от нови находки и от проверка как телата са попаднали в камерата.