Карта на света през вековете и как картографите я чертаят

Всяка стара карта на света е снимка на знанията от своето време, а картографите са ги събирали с мрежа от линии, звезди, измерени разстояния и разкази на моряци. Още около 250 г. пр. Хр. Ератостен е измерил обиколката на Земята и е очертал мрежа за определяне на местата (MacTutor, Университет на Сейнт Андрюс); пътят оттам до първата национална карта по триангулация отнема близо две хилядолетия.

Как е измерена Земята, преди да има карти

Ератостен използва линия, минаваща през Родос и Херкулесовите стълбове на около 36° северна ширина (MacTutor, Университет на Сейнт Андрюс). Тя е ранна форма на днешната мрежа от ширини и дължини. Дикеарх вече е ползвал меридиани и паралели, а Хипарх свързва географските координати с астрономическите.

Идеята е проста. Височината на Слънцето или на звездите над хоризонта казва на какво разстояние от екватора е наблюдателят. Затова ширината се определя лесно още в древността.

Какво е сгрешил Птолемей и защо картата му е била толкова влиятелна

Около 140 г. сл. Хр. Птолемей описва в осем книги координатите на около 8 000 места, измерени в градуси от екватора (MacTutor, Университет на Сейнт Андрюс). Приел е 400 стадия на градус, като е ползвал твърде малката стойност на Посидоний за обиколката на Земята. В резултат Средиземно море се простира на 62° в неговите координати, вместо на действителните 42°.

По наше изчисление по данни на S1 това е около 48% повече от реалното (20° над 42°) (MacTutor, Университет на Сейнт Андрюс). Грешката не е в метода, а в една изходна цифра. Така един неточен мащаб се е пренесъл във всички карти, които са следвали Птолемей.

Влиянието на труда личи и по късните карти. Създателите на световната карта от 1507 г. са я построили върху Птолемеевата рамка, като са добавили сведения от пътуванията на Колумб и на Веспучи (Библиотека на Конгреса на САЩ).

Защо дължината се определя много по-трудно от ширината

Дължината няма звезден ориентир, който да е еднакъв за всички. Тя е разлика във времето между две места: щом знаеш колко е часът на опорния меридиан и колко на мястото си, разликата в часовете се превръща в градуси. Затова Геммa Фризиус предлага през 1530 г. часовник за определяне на дължината (MacTutor, Университет на Сейнт Андрюс).

Региомонтан предлага за целта разстоянията до Луната, а Вернер лунните затъмнения (MacTutor, Университет на Сейнт Андрюс). И двата метода зависят от наблюдения, които не можеш да повториш по желание. Дълго време дължината остава главната пречка пред точните карти.

Нашият извод: картите са били най-неточни именно по източно-западната ос. Затова старите очертания на континентите често изглеждат разтегнати или свити, а не просто изкривени.

Какво се променя с триангулацията и Меркатор

През 1533 г. Фризиус предлага триангулация за точно определяне на местата. Той отбелязва, че едно измерено разстояние стига, за да се зададе мащабът на цялата карта (MacTutor, Университет на Сейнт Андрюс). Измерваш внимателно една основа, а останалото излиза от ъгли между върхове на триъгълници.

Проекцията на Меркатор от 1569 г. решава друг проблем, този на моряка. Меридианите, паралелите и линиите на постоянен курс са прави линии върху нея, а първата карта с нея е стенна и на 18 листа (MacTutor, Университет на Сейнт Андрюс). Едуард Райт публикува таблици за изчисленията ѝ през 1599 г.

Как Франция си направи карта по триъгълници

Най-ясният пример е националната карта на Франция. Нейният план по триангулация е показан в карта от 1744 г. на Сезар-Франсоа Касини и Джовани Доменико Маралди (David Rumsey Map Collection). Работата тръгва през 40-те години на XVIII век и продължава през Революцията и епохата на Наполеон.

Картата е в мащаб около 1:86 400 и има 182 листа (David Rumsey Map Collection). По наше изчисление по данни на S3 това означава, че един сантиметър на хартията отговаря на 864 метра на терена. Листовете излизат около 65 години и приключват през 1815 г.. Съединени, те биха образували карта с размери около 39 на 38 фута.

Източник: MacTutor, Университет на Сейнт Андрюс (MacTutor, Университет на Сейнт Андрюс); David Rumsey Map Collection (David Rumsey Map Collection)

Какво показва картата от 1507 година

Световната карта на Мартин Валдзеемюлер е отпечатана на 12 листа по 18 на 24 инча, а сглобена е над 4 на 8 фута (Библиотека на Конгреса на САЩ). Тиражът е около 1 000 екземпляра, но е оцелял само един. Авторите се опират на пътуванията на Колумб, на превода на „Mundus Novus“ и на сведения от испански и португалски плавания.

Четирите атлантически пътешествия на Веспучи между 1497 и 1504 г. убеждават картографите, че земите са нов континент, и те го наричат „Америка“ (Библиотека на Конгреса на САЩ). Картата остава добър пример как нови данни се вграждат в стара рамка и я разместват, но не я изхвърлят изведнъж.

Къде са българските земи на старите карти

Медиевистите изследват как средновековното българско царство е отразено в арабската картография. Атласът от 2011 г. на 336 страници събира карти на Ал-Мамун от 833 г. и на Ал-Хорезми от 845 г., кръговите карти на Ал-Балхи от 922 г. и на Ал-Истахри от 933 г., както и тези на Ал-Идриси от 1154 г. (Bibliophilia). Изданието е двуезично, на български и на английски.

Разликата с картите на Касини е голяма. Тези ранни карти са схеми, в които местата стоят според традиция и разказ, а не според измерени ъгли. Затова не бива да ги четем като неточни карти, а като записи за това, какво са знаели авторите си за съседите.

Как да проверите една стара карта сами

Разгледайте дали картата има мащаб и градусна мрежа. Ако ги няма, тя най-вероятно е схема, а не измерена карта. Помислете и коя е ширината и коя дължината: първата обикновено е по-вярна.

Потърсете в описанието датата, автора и използвания метод. Дори при библиотечни копия датата може да е несигурна и да е отбелязана с въпросителен знак. Съпоставете краищата на континентите с днешните координати: колкото по-голяма е разликата по дължина, толкова по-стар и по-приблизителен е източникът.

За оригинали търсете в онлайн колекции на библиотеки и картографски архиви, а при български теми започнете от атласа, посочен по-горе (Bibliophilia), и от фондовете на националната библиотека.