Гръцкият кораб на 2400 години в Черно море и водата без кислород, която го е запазила

През 2018 г. екип начело с Университета в Саутхемптън съобщи, че един от 65 кораба, открити в Черно море, е датиран към 400 г. пр. Хр. (Университет на Саутхемптън). Университетът го нарече най-старият запазен цял кораб в света. Това е гръцки търговски съд от вид, познат дотогава само от рисунки по антична керамика. Лежи на дълбочина над 2 км, където водата няма кислород и органичните материали могат да се пазят хилядолетия.

Откъде идва находката

Корабът е открит по Проекта за морска археология в Черно море (Black Sea MAP), в последната му фаза в края на 2017 г. (Университет на Саутхемптън) През 2015 г. екипът тръгва да проучи промените в древната среда край българския бряг, включително ефекта от покачването на морското равнище след последния ледников цикъл. Работата включва Националния институт и музей по археология и Центъра за подводна археология, и двете в България. Теренните проучвания са на три сезона и завършват през септември 2017 г. Проектът е възложен от фондацията Expedition and Education Foundation, а работата ѝ се финансира от благотворителния фонд Julia and Hans Rausing Trust.

С напреднала картографираща техника екипът обследва над 2000 кв. км морско дъно и открива 65 кораба. Сред тях са казашка флотилия от XVII век и римски търговски съдове с амфори (Университет на Саутхемптън). Според CNN корабите идват от различни места, защото са следвали търговски маршрути (CNN). От последното плаване екипът се връща с колекция от амфори и други артефакти. Според CNN проучванията са използвали дистанционно управлявани подводни апарати с камери с висока резолюция, светкавици и лазери, технология, която дотогава се е ползвала от петролния, газовия и възобновяемия сектор. Според член на екипа от българския Център за подводна археология целта на проекта е да се проучи покачването на морското равнище през последните 10 000 години през призмата на човешките общества по бреговете на Черно море и начина, по който хората са реагирали на променящата се среда.

Рецензирана статия на екипа в списанието Deep Sea Research Part I от 2019 г. уточнява мащаба. Между 2015 и 2017 г. проектът е открил и документирал 65 потънали кораба от IV в. пр. Хр. до XIX в. в изключителната икономическа зона на България. Те лежат на дълбочина от 40 до 2200 м, а по-дълбоките са запазени изключително добре заради безкислородните условия в Черно море (Deep Sea Research Part I). С дистанционно управлявани апарати екипът е направил над 250 000 снимки с висока резолюция и стотици часове видео, а от тях е изградил триизмерни модели на корабите. Статията разглежда подробно кораба от началото на IV в. пр. Хр. като пример за метода.

В същия проект учените разкопават и останките от селище от ранната бронзова епоха при Ропотамо, близо до тогавашния бряг, когато морското равнище е било много по-ниско. Когато водите се вдигат, селището е изоставено, а днес остатъците от къщни греди, огнища и керамика са на 2,5 м под морското дъно (Университет на Саутхемптън). Долината, в която е било селището, по-късно става защитен залив, посещаван от гръцки колонисти от архаичния период, после пристанище на ранновизантийски мореплаватели и накрая стоянка на османците.

Как е датиран корабът

Малко парче от кораба е датирано с въглерод-14. Резултатът потвърждава, че съдът е на поне 2400 години (Университет на Саутхемптън). CNN съобщава датировка 400 г. пр. Хр. (CNN). Формата му съответства на кораби, познати от антична керамика като „Вазата със сирените“ от Британския музей, на която е изобразен корабът на Одисей. Ръководителят на проекта казва, че никога не би повярвал, че цял кораб от класическия свят може да се запази на повече от 2 км под водата, и добавя, че находката ще промени разбирането ни за корабостроенето и мореплаването в древността. Член на екипа описва съда като цял, с мачта, която още стои, и със страничните кормилни весла на мястото им.

Защо дълбините пазят органичните материали

Университетът обяснява запазването с безкислородните условия на дълбочина, в които органичният материал може да се съхрани хилядолетия (Университет на Саутхемптън). CNN също свързва добрата запазеност с липсата на кислород в дълбочините на Черно море (CNN).

По-широката картина идва от научната литература. Окислената повърхностна част на Черно море отделя най-големия в света резервоар от токсичен сероводород от атмосферата (Biogeosciences). Статия в Biogeosciences от 2016 г. показва, че между 1955 и 2015 г. запасът от кислород в морето е намалял с 44%, а средната дълбочина, до която стига кислородът, е спаднала от 140 на 90 м, най-малката годишна стойност за периода. Устойчивостта на границата между окислената и безкислородната зона се обсъжда от десетилетия. През 70-те и 80-те години силното евтрофично натоварване е усилило дишането на организмите и е стеснило окислената зона. През 1985–1995 г. запасът от кислород отново нарасна. Заедно с намаляването на хранителните вещества, постъпващи в морето, това подкрепяше мнението, че Черно море се възстановява от евтрофикацията. Новият анализ показва, че временното „възстановяване“ през 90-те години се дължи главно на по-интензивното образуване на студения междинен слой. По-късно затоплянето на атмосферата намалява вентилацията на долния окислен слой, като забавя образуването на този слой.

Корабът лежи на над 2 км (Университет на Саутхемптън), много под границата на кислорода, която средно е на около 90 м (Biogeosciences). По наша оценка свиването на окислената зона затова не го засяга пряко. Авторите на статията предупреждават, че и затоплянето, и евтрофикацията се очаква да се засилят, и затова следенето на окислената зона е належащо.

Какво още не знаем

Данните за кораба идват от съобщение на университета, от медийни репортажи и от статията на самия екип от 2019 г. (Университет на Саутхемптън, CNN, Deep Sea Research Part I). Независима проверка на датировката от други учени в проверените източници няма. Датировката е по една малка проба, затова университетът пише за „поне 2400 години“. Според CNN самият кораб остава на морското дъно, където може да се запази. Подробностите за конструкцията, товара и произхода на съда не са в проверените материали. Не е известно колко още подобни съдове има в безкислородния слой.