Климатична бедност на домакинствата и как я измерват моделите

Климатичната бедност на домакинствата не се мери с един уред, а с поне четири различни метода, и те дават числа, които не бива да се събират. Моделите на Европейската комисия оценяват загубата на благосъстояние в Европа при климата от 2080-те години на около 190 милиарда евро, почти 2% от БВП на ЕС (Съвместен изследователски център на Европейската комисия (JRC)). Анкетите за реални доходи от 2004 до 2022 г. пък показват, че жеги и суша заедно вече са свалили средния доход на европейско домакинство с почти 3% (Climate Analytics).

Източник: JRC, Climate Analytics, Cambridge Judge Business School, De Nederlandsche Bank (Съвместен изследователски център на Европейската комисия (JRC), Climate Analytics, De Nederlandsche Bank (съвместна работа с ЕЦБ), Cambridge Judge Business School)

Колко губят домакинствата според макромоделите на ЕС

Проектът PESETA II на Съвместния изследователски център пренася физическите последствия от климата в общ икономически модел. Така ефектите върху здравето, земеделието и бреговете се събират в една мярка, благосъстоянието на домакинствата (Съвместен изследователски център на Европейската комисия (JRC)). Моделът ползва голям набор от климатични симулации, но в икономическата сметка влизат биофизичните последици само от осем от десетте категории.

Най-тежката част от сметката не е парична по природа. Преждевременната смъртност носи около 120 милиарда евро, повече от половината от общите щети (Съвместен изследователски център на Европейската комисия (JRC)). При свят със затопляне до 2°C щетите са около 120 милиарда евро, или 1,2% от БВП.

Щетите са неравномерни, със ясен превес към южните региони на Европа (Съвместен изследователски център на Европейската комисия (JRC)). Това е първият признак, че средната стойност за ЕС скрива повече, отколкото показва.

Какво показват реалните анкети за доходите

Макромоделът пита какво би станало. Анкетите питат какво вече е станало. Екип на Climate Analytics анализира данни за 2004 до 2022 г. и намира, че жегите сами свалят средния доход на домакинство с около 0,7%, а сушата с около 1,8% (Climate Analytics).

Двете заедно струват почти 3%, повече от простата сума на отделните удари (Climate Analytics). Резултатът е публикуван в Global Environmental Change в рамките на проекта ACCREU. Най-тежки са загубите в Мадрид, почти 10%, в Централна Унгария, 9,4%, и в Централна Испания, 8,8%.

Малките проценти звучат безобидно, но са средни стойности за цяла година. Загубата от почти 3% е средна за европейско домакинство (Climate Analytics). За семейство, чийто бюджет е почти изцяло за храна, наем и сметки, такава загуба е разлика, която се усеща веднага. Този извод е наш и не се съдържа в изследването.

Защо най-бедните губят по-голям дял от дохода си

При най-бедната петина от населението доходите падат с 4%, а при останалите с 1,1 до 1,8% (Climate Analytics). По наше изчисление по данни на Climate Analytics това означава, че най-бедните губят между 2,2 и 3,6 пъти по-голям дял от дохода си.

Причината е в структурата на разходите и работата. Който печели от труд на открито или от малко земеделие, няма как да се скрие от жегата, а който има климатик и спестявания, пренася загубата във времето. Това обяснение е наше тълкуване, а изследването мери резултата, не механизма.

Според прогнозата на същия екип при затопляне с 2,7°C до 2100 г. средният доход в Европа ще е с 27% по-нисък, а при 1,5°C загубата пада до 7% (Climate Analytics). Рискът от бедност засяга около 60 милиона души при 1,5°C и около 127 милиона при 2,7°C. По наше изчисление разликата е около 67 милиона души.

Какво добавят сравненията между страни и очакванията на потребителите

Друг подход е да се гледа не домакинството, а цялата икономика. Анализ на 174 страни за 1960 до 2014 г. показва, че устойчиво затопляне с 0,04°C на година сваля световния реален БВП на човек с над 7% до 2100 г. (Cambridge Judge Business School). Ако затоплянето е 0,01°C годишно, загубата е около 1%. Когато се отчита и променливостта на температурите, при най-лошия сценарий загубата надхвърля 13%.

Третият поглед е психологически, но има парични последици. В експеримент с потребители от еврозоната повишение на глобалната температура с 0,5°C вдига очакванията за инфлация след пет години с 0,65 пункта (De Nederlandsche Bank (съвместна работа с ЕЦБ)). Участниците очакват и по-слаб растеж и по-тежки данъци. Домакинствата, които очакват по-скъпи стоки, променят поведението си още преди цените да са се вдигнали.

Къде е България в тези оценки

България е сред най-засегнатите държави в сценария на Climate Analytics заедно с Гърция, Испания, Румъния и Кипър (Climate Analytics). Особено важно е изходното ниво. През 2025 г. 29,0% от българите са били в риск от бедност или социално изключване, най-много в ЕС, при 20,9% средно за съюза (Евростат). Гърция е с 27,5%, а Румъния с 27,4%.

Разликата с ЕС е 8,1 пункта по наше изчисление по данни на Евростат (Евростат). Нашият извод е, че един и същ процент загуба удря по-силно там, където по-малко домакинства имат буфер. Моделите смятат загубата в проценти, а бедността се определя от това, колко близо е домакинството до прага.

Рискът от бедност означава доход под 60% от националната медиана след социалните трансфери (Евростат). Затова мярката е относителна. Ако доходите на всички паднат поравно, делът под прага може да не се промени, и този парадокс е слабо място на самата статистика.

Какво не казват моделите

Нито един от четирите метода не измерва директно климатична бедност. Макромоделът оставя извън сметката две от десетте категории последици (Съвместен изследователски център на Европейската комисия (JRC)). Анкетите са за минали събития и не могат да покажат как ще реагират домакинствата след 2050 г. (Climate Analytics). Сравнението между страни е само за физическите рискове и не включва цената на прехода към нисковъглеродна икономика (Cambridge Judge Business School).

Затова числата 27% и 7% са сценарии, а не прогнози (Climate Analytics). Те зависят от емисиите, а не от един неизбежен ход. Същото важи за 2% от БВП в първия модел, който показва какво би струвал климатът от края на века, ако се случеше днес (Съвместен изследователски център на Европейската комисия (JRC)).

За по-подробна картина по региони вижте и нашия текст за климатичната бедност и доходите в Южна Европа. За градските мерки срещу жегата е полезен текстът за зелените сгради.

Какво може да провери читателят в официалните данни

Най-надеждната отправна точка е страницата на Евростат за бедността и социалното изключване, която дава данни по държави и обяснява как се определя прагът (Евростат). Там се вижда къде е България спрямо ЕС и как се мени показателят от година на година.

За оценките на щетите си струва да отворите страницата на проекта PESETA II на Съвместния изследователски център. Тя показва кои категории са включени и кои не, а това решава как да четете всеки процент (Съвместен изследователски център на Европейската комисия (JRC)). При пресъобщения на неправителствени организации проверявайте дали има рецензирана публикация. При Climate Analytics тя е в Global Environmental Change (Climate Analytics).

Националната статистика за доходите на домакинствата в България е в публикацията на НСИ за доходите и условията на живот, а регионалните разлики се виждат в областните справки на института. Сравнявайте само показатели от една и съща година и с една и съща методология.